Решение № 30 от 22.05.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Шумен, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20223600900101 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-121830616, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Добрич, пл. ...” №8 против С. С. С., ЕГН-**********, с установен по делото настоящ адрес в с. Осеновец, общ.

Венец, обл. Шумен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответницата дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление сумата от 29 124.26 лв., от които главница по договора – 27 464.02 лв., 1226.72 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 10.10.2020 г. до 01.06.2021 г., 61.76 лв. – лихвена надбавка за периода от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. – законна лихва за периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г., 120 лв. – разходи по изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумите за главница. Моли да бъдат присъдени и разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №2181/2021 г. по описа на ШРС, от които държавна такса 582.49 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Излага следната фактическа обстановка: на 28.08.2019 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответницата С. С., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателката била отпусната сумата от 30 000 лв. Срокът за издължаване бил 120 месеца, считана от датата на усвояването. Съобразно клаузите на договора (т.8) и Общите условия към него (т.7.1) кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6.95% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, чиято стойност при 1 подписване на договора е била 0.170 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.780 % при изпълнение на Условията по програма „ДСК Практика“. При нарушаване на условията по договора кредитополучателят губел правата си да се ползва от преференции и приложимият лихвен процент ставал по-висок, като можело да достигне максимален размер с надбавка от 13.28%. Месечните вноски били с падежна дата 10-то число на съответния месец. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора. Кредитът бил усвоен на 28.08.2019 г. по разплащателната сметка посочена в него. По същата разплащателна сметка следвало да се обслужват и плащанията по кредита. Последното извършено по тази сметка плащане било направено на 22.02.2021 г. в размер на 249.49 лв. С него били погасени суми падежирали в предходни периоди. Допуснатата забава в плащанията била над 90 дни. Това дало основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. За това ответницата била уведомена чрез съобщение връчено на 21.05.2021 г. на пълнолетен член от домакинството на последната. Вследствие на това „Банка ДСК“ подала по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата, като към онзи момент били просрочени 8 вноски, падежирали в периода от 10.10.2020 г. до 10.05.2021 г. По заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца било образувано ч.гр.д.

№2181/2021 г. по описа на ШРС, което било препратено по подсъдност на РС – Балчик.

Била издадена заповед за изпълнение, с която С. С. била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 27464.02 лв. – главница, 1226.72 лв. – договорна лихва, 61.76 лв. – лихвена надбавка за забава, 251.76 лв. – законна лихва за периода преди подаване на заявлението, 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски в производството: държавна такса - 582.49 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. с разпореждане №817/21.03.2022 г. по ч.гр.д. №2181/2021 г. съдът указал на „Банка ДСК“ АД, че в едномесечен срок от връчване на съобщението следва на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането.

Ответницата С. С. С. не е била открита на установените й по делото настоящ и поС.ен адрес. Предвид това с Определение №139/30.11.2023 г. й е бил назначен адвокат – особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

От името на ответницата С. С. по делото е бил депозиран отговор на исковата молба, подаден от назначения особен представител. В него е посочено, че така подадените искове са недопустими, доколкото и заявлението по заповедното производство и исковата молба подадена в настоящото производство са подадени без представителна власт. Сочи, че по партидата на ищеца в ТР може да се установи, че от 2008 г. представителството на дружеството се осъществява от всеки от двамата: главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи. Сочи, че пълномощното от 09.04.2019 г., с което се легитимира юрисконсулта подал и заявлението, и исковата молба е подписано от В.М.С.

– главен изпълнителен директор и ДД.В.М. - изпълнителен директор. Както обаче може да се установи В.М.С. към датата на подаване на заявлението – 05.07.2021 г. и към датата на 2 подаване на исковата молба – 14.04.2022 г. не изпълнява нито една от длъжностите с представителна власт. Предвид това намира, че юрисконсултът инициирал и заповедното и исковото производство не е надлежно упълномощен. Намира, че заповедта следва да се счита за порочен съдебен акт, като недостатъка – липса на надлежно упълномощаване не може да бъде саниран. Във връзка с това намира, че не може да бъде предявен и установителният иск по реда на чл.422 от ГПК. Твърди, че исковете са недопустими. Твърди, че най-малко е налице нередовност на исковата молба. Освен това сочи, че исковете са неоснователни.Оспорва релевантните за отговорността на ответницата факти. Оспорва сключването на договора за текущо потребление, че кредитът е бил усвоен от ответницата, оспорва верността на извлечението от банковата сметка на ответницата приложено към исковата молба, оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на процесното вземане.

Оспорва действителността на договора за кредит, като твърди, че същия е сключен от лица без представителна власт. Сочи, че са нарушени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, като не се установява по безспорен начин, че договорът за текущо потребление е обективиран на хартиен носител, в писмена форма, с шрифт не по-малък от 12. Предвид това сочи, че процесния договор е нищожен с оглед нормата на чл.22 от ЗПК. Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания, като исковете са преждевременно предявени и следователно неоснователни.

Ищецът „Банка ДСК“ АД в дадения му срок е представил по делото допълнителна ИМ. В нея се сочи, че ищецът поддържа претенцията си, така, както е подадена в първоначалната ИМ. Оспорва твърденията на особения представител на ответницата, като твърди, че към момента на упълномощаването на юрисконсулта извършващ представителство в заповедното и в настоящото исково производство лицата, които са го упълномощили са имали правомощието да упълномощават или по-точно, че са били членове на управителния съвет на банката. Намира, че юрисконсултът има надлежна представителна власт и предвид обстоятелството, че пълномощното не е оттеглено, не е прекратена правосубектността на упълномощителя, респ. пълномощника. Оспорва твърденията, че не е сключван договор за кредит, че сумите не са били усвоени. Твърди, че е представил заверен препис от договора, от който е видно, че същия е подписан от ответницата. Сочи, че обстоятелството дали и как е била усвоена сумата освен това ще бъде установено от поисканата от ищеца ССЕ. Твърди, че кредитът също така е бил изплащан по посочената сметка, като сочи, че това е вид признание, че кредита е бил усвоен. Сочи, че ще се ползва от договора за кредит, но иска съдът да не допусне доказателственото искане на ответницата за представяне на договора за кредит в оригинал на основание чл.183 от ГПК. Сочи, че оспореното от ответната страна извлечение от сметка не е извлечение от разплащателна сметка, а такова от заемна сметка, която се открива за отчитане движението по кредита.

Сочи, че представения препис е извлечение от счетоводната система на банката за посочената сметка. Същинските данни обаче ще са предмет на обследване от експерта по ССЕ. Обосновава настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на вземането, като сочи, че до ответницата е изпратена покана-уведомление и тя е била приета от пълнолетен член на семейството й. Поканата съдържа изявление за превръщането на кредита в 3 предсрочно изискуем. Намира, че това са изискуемите условия, за да може да настъпи предсрочната изискуемост. Сочи, че по отношение на възражението, че са извършени действия от името на ищеца от лице без представителна власт следва да се има предвид, че лицето, което може да оспори обстоятелството дали един договор е сключен без представителна власт е единствено представляваният, но не и насрещната страна по договора. Също така намира, че договорът е изготвен според законовите изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – в писмена форма и при размер на шрифта – не по-малък от 12. Моли да бъде уважен първоначално предявения иск, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

От страна на особения представител на ответницата е депозиран и писмен отговор на допълнителната искова молба. В него е посочено, че с допълнителната ИМ се навеждат нови доводи по същество. Сочи, че поддържа направените с отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание представител на ищеца поддържа така предявеният иск. Моли да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, така, както са били присъдени.

Особения представител назначен на ответника се явява и заема становище за неоснователност на предявената претенция.

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство е предявен установителен иск заведен по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, специфичните клаузи, въз основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може да установи, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н. В отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба особеният представител на ответницата поддържа становището, че кредитът на отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и следователно е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

В случая ищецът носи доказателствената тежест да установи, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията залегнали в чл.10, ал.1 от ЗПК.

Настоящото производство е предпоставено от протекло преди това производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги 4 на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на производството, че ищецът в качеството си на заявител на 05.07.2021 г. (по пощата) е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 386/2021 г. по описа на РС - Балчик. Със заявлението е поискано да бъде осъден длъжникът С. С. С., ЕГН********** да заплати сумата от 27 464.02 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 28.08.2019 г. за сумата от 30 000 лв., 1226.72 лв. – възнаградителна лихва за период от 10.10.2020 г. до 01.06.2021 г., 61.76 лв. – лихвена надбавка за забава за период от 16.07.2020 г. до 01.06.2021 г., 251.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.06.2021 г. до 05.07.2021 г., 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 05.07.2021 г. до датата на окончателното й изплащане. със свое определение №144/09.07.2021 г. по образуваното ч. гр. д. 386/2021 г. РС – Балчик, след като е приел, че производството му е местно неподсъдно е прекратил същото пред себе си и е изпратил производството по подсъдност на РС – Шумен. По образуваното пред него ч.гр.д. №2181/2021 г. ШРС е издал заповед за незабавно изпълнение №723/11.08.2021 г. за исканите суми, както и за 582.49 лв., представляващи разноските за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. На същата дата е издаден и изпълнителен лист №418 за посочените суми. От страна на длъжницата не е постъпило възражение, но последната не е намерена и уведомена лично за започналото изпълнително производство, поради което заповедният съдия е дал по силата на Разпореждане №817/21.03.2022 г. указания на основание чл.45, ал.1, т.2 от ГПК, че ищецът следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. В законовия срок заявителя е подал и исковата молба по настоящото производство.