Определение № 438 от 31.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 561/2024
- Вид
- Определение № 438
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Мирослав Милчев Начев
Цитирани разпоредби
- чл. 201, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 204, ал. 1, б. "А" · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 377 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438 гр. Кюстендил, 31.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20241500600561 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил, срещу разпореждане на Районен съд – Дупница, НО, V-ти състав от 25.09.2024 г., постановено по НАХД № 737/2024 г. по описа на същия съд, с което съдебното производство по цитираното НАХД е прекратено и делото е върнато на прокурора.
В така подадения сезиращ съда документ е застъпено становище за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Възразява се срещу изложените от първостепенният съд съображения по правната квалификация на инкриминираното престъпление и направените на тази база заключения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78а от НК. Счита се, че изложените от съдията-докладчик съображения са незаконосъобразни, тъй като прерогативът за преценката на обвинението е на прокурора. Аргументира се, че не са налице процесуални нарушения от категорията водещи до ограничаване правата на обвиняемия и съставляващи основание за прекратяване на производството и връщане делото на прокурора. Релевира се, че във внесеното постановление по чл. 78а от НК са изложени аргументи за възприетата от държавното обвинение квалификация на деянието като такова съставляващо „маловажен случай“, като предвид неговата наказуемост, необремененото съдебно минало на обвиняемото лице и възстановяване на причинената щета, са налице всички предпоставки за приложение на института по чл. 78а от НК. Желае се отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционни съд за неговото разглеждане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, атакуваното разпореждане и материалите по делото, както и разпоредбите на 1 закона, намира за установено следното:
На 19.09.2024 г., наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Дупница е упражнил правомощието си по чл. 375 от НПК, като е внесъл в Районен съд – Дупница мотивирано постановление срещу Б. Й. К., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Твърди се, че в периода от 01.10.2023 г. до 01.11.2023 г., в качеството си на длъжностно лице – Директор на ОП“ЧПТОП“ към Община Дупница, обвиняемият е присвоил гориво на обща стойност 812.42 лева, което е платил с карти, собственост на посоченото общинско предприятие. С това прокурорът е повдигнал обвинение по чл. 204 б. „А“, вр. с чл. 201, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като е приел, че случаят е маловажен предвид ниската стойност на присвоеното гориво 812.42 лева и ниската обществена опасност на обвиняемия, изводима от чистото му съдебно минало.
Въз основа на така внесеното мотивирано постановление е образувано НАХД № 737/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, НО, V-ти състав.
С атакуваното разпореждане от 25.09.2024 г., съдията-докладчик е приел, че не са налице предпоставки за приложение на института по чл. 78а НК, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. За да се произнесе в посочения смисъл, съдията-докладчик е изразил категорично несъгласие с възприетата от държавното обвинение правна квалификация на престъплението, като е изложил подробни съображения, обосноваващи липсата на маловажен случай. Счел е, че в случая се касае за тежко умишлено деяние по чл. 201, ал. 1 НК, представляващо продължавано престъпление, наказуемо с повече от три години лишаване от свобода, а именно до 8 години, респ. до 5 години в случаите на чл. 205, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 201, ал. 1 НК, поради което не е налице първата материално-правна предпоставка, предвидена в нормата на чл. 78а от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че недопустимо долустоящият съд си е позволил на този етап от развитието на производството да анализира правотата на юридическите изводи на прокурора за приложимата правна квалификация на деянието, защото дори и тезата му да е правилна, същата има място единствено в неговия краен акт по същество. В този смисъл, първоинстанционният съд се е ангажирал с преждевременна оценка по съществото на делото, каквато проверката по чл. 377 НПК не предполага и е стартирал един недопустим спор за верността на приетата от прокурора правна квалификация, каквото правомощие няма. С разпореждането си на практика, съдията - докладчик навежда доводи за утежняване положението на обвиняемия, доколкото разсъждава в насока за приложимост на по-тежко наказуемия състав по чл. 201, ал. 1 от НК. Недопустимо е съдията да указва на прокурора каква да е квалификацията на деянието, независимо в каква посока - към по - леко или по - тежко наказуем състав. Дали деянието ще бъде квалифицирано по основния състав по чл. 201, ал. 1 от НК или по 2 привилегирования такъв по чл. 204, ал. 1, б. „А“ от НК е суверенно правомощие на държавното обвинение, поради което и съдът не може да изисква от прокуратурата да промени възприетата от нея правна квалификация. И това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 1 от НПК, изключително правомощие именно на прокурора е да разреши въпроса, дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице, още по-малко да му указва за каква конкретно правна квалификация.
Изложеното мотивира отмяна на атакуваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.09.2024 г., постановено по НАХД № 737/2024 г., по описа на Районен съд-Дупница, НО, V-ти състав, с което на основание чл. 377 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3