Определение № 1176 от 21.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1472/2024
- Вид
- Определение № 1176
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Владимир Астарджиев, Димитрина Ангелова, Андрей Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1176 гр. София, 21.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Астарджиев
Членове:
Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601472 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.
В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от служебния защитник на осъдения М. И. С. срещу определение № 444 от 05.11.2024г. по НЧД № 540/2024г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му по НОХД № 496/2023г. по описа на Районен съд - Петрич, 3 наказателен състав наказание лишаване от свобода.
В жалбата се декларира, че атакуваният акт е незаконосъобразен и неправилен и се отправя молба към въззивния съд той да бъде отменен.
Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 34 от 06.07.2023г. по НОХД № 496/2023г. на Районен съд - Петрич, 3 наказателен състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение, с което М. И. С. се признава за виновен в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ НК. С. се е споразумял с прокурора да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, търпяно при първоначален строг режим. Със съдебния акт е приспаднато, на основание чл. 59, ал.1 НК, времето, през което той е бил задържан под стража, считано от 1
17.05.2023г. до влизането на определението в сила.
Това наказание, за чийто вид и размер самият осъден се съгласил, е актуално изтърпяваното от него по приложената справка в затворническото досие на осъдения и той самият е претендирал от Окръжен съд - Кюстендил да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване остатъка от това наказание - претенция, отклонена от първостепенния съд.
В приложената от затворническата администрация справка се обективира, че към датата на произнасяне на контролирания съд по депозираната от осъдения молба той е изтърпял фактически 1 година 5 месеца и 18 дни от определеното му наказание лишаване от свобода, от работа/учебни занятия 23 дни, като остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 19 дни. Тази справка обективира и наличието на една от двете кумулативно изискуеми предпостваки на чл. 70, ал.1 НК, свързана с необходимия срок за фактическо изтърпяване на определана част от наложено на претендиращия наказание. За М. С. този срок е 2/3 фактическо изтърпяна част от определеното наказание и това изискване е изпълнено.
Както правилно е посочил контролираният съд, след обстойно анализиране на приложените писмени доказателства по делото, не са налице, обаче, доказателства, дадени от страна на осъдения С. и видни от неговото поведение в пенитенциарното заведение, той да се е поправил. Действително, той е наказван и не е награждаван в рамките на своя престой в затвора, където е постъпил на 11.07.2023г. със зачетено начало на изтърпяване на наказанието - 17.05.2023. При първоначалния доклад, касаещ С., са отчетени множество дефицитни зони, които следва да бъдат коригирани чрез индивидуална работа на затворническата администрация с него като рискът от рецидив за обществото е определен в рамките на средните си стойности - 76 точки. Тази степен не се е снижила и към настоящия момент и констатирания риск от рецидив продължава да е в същите свои параметри.
От наличните в затворническото досие на М. С. документи, както и от представените за нуждите на производството по чл. 437 и сл. НПК становище на Началника на затвора - гр. ***, доклад на ИСДВР при затвора и план на присъдата, се установява, че не е налице напредък в позитивен план в много от първоначално констатираните проблемни зони. Съдържимото в тези писмени доказателствени източници изцяло е съобразено при произнасянето на първия 2 съд.
От тях се установява, че М. С. повторно пребивава в условия на изолация преди това е освободен от затвора на 26.06.2020г. поради изтърпяване на предподни наложени му наказания лишаване от свобода. Въпреки полаганите усилия от затворническата администрация, обективирани в плана за изпълнение на присъдата и насочени към създаване на мотивация у С. за преминаване към законосъобразен начин на живот, формиране на социална компетентност чрез мотивирането му за редовни посещения на учебни занятия поради констатирана неграмотност, тези усилия не са се увенчали с успех и не са се променили нагласите, с които С. е постъпил в пенитенциарното заведение. А те са омаловажаване от негова страна на собственото си криминално поведение, неприемане справедливостта на съдебния акт, постановен в резултат на афиширано признаване на вина от негова страна в извършване на деянието и съгласие с отмереното наказание, нежелание за промяна както в криминалните нагласи, така и по отношение констатираната прекомерна употреба на алкохол, под чието въздействие е осъществено и деянието, в чието извършване се е признал за виновен. От материалите по делото безпротиворечиво се установява, че към настоящия момент не са констатирани позитивни резултати в основната корекционна дейност, върху която се е фокусирала затворническата администрация, касаеща преодоляване на зависимостите на С.. Въпреки че на същия е дадена възможност да полага труд и да учи - дейности, свързани и с редуциране на срока на търпяното наказание лишаване от свобода и преценявани като фактори за поправяне на едно осъдено лице, С. последователно е афиширал доброволни откази от полагане на труд и от участие в учебния процес като ученик в 9 клас на СУ „Доктор Петър Берон“ към затвора - град ***.
Неразпознаването на факторите, допринесли за извършване на правонарушението, на проблемите си, водещо и до липса на способност за тяхното разрешаване, неосъзнаване на последиците от действията си и наличието на зависимости у С., определят необходимостта от продължаване на дейността на администрацията на затвора по изпълнение на плана на присъдата. Тези обстоятелства правилно са разчетени от Окръжен съд Кюстендил, за да отклони искането на С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Въпреки наличието на изискуемата от чл. 70, ал.1, 3 т.2 НК предпоставка - фактическо изтърпяване на 2/3 от определеното му наказание, С. не е дал доказателства за своето поправяне, сочещи на реална готовност за неговата ресоциализация. Констатираните от затнорническата администрация множество и разностранни дефиците в поведението му, са й дали основание да приеме в достатъчно висока степен вероятност от бъдещо негово криминално поведение и след напускане на пенитенциарното заведение. Това определя и необходимостта от продължаване на работата с осъденото лице в условията на затвора за постигане на по-висока осъзнатост на мотивите, нагласите и целите на собственото поведение на М. С. и извличане на поуки от миналото си укоримо поведение. Както бе посочено, за времето на престоя на М. С. в пенитенциарното заведение, въпреки изготвения план за изпълнение на присъдата и заложените в него задачи, не се забелязва спад в първоначално констатирания риск от рецидив. До момента затворническата администрация не е реализирала в пълен обем заложената корекционна работа с него като все още продължават да са налице проблемни зони, върху които предстои да бъде въздействано до края на срока на изтърпяване на определеното на С. наказание.
Поради това и настоящият съдебен състав преценява, че е правилен отказът на първостепенния съд да удовлетвори молбата на М. И. С. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 496/2023г. по описа на Районен съд - Петрич наказание лишаване от свобода.
Воден от изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 444 от 05.11.2024г. по НЧД № 540/2024г. на Окръжен съд - Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5