Определение № 728 от 13.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е повод постъпило възражение от 16.09.2024г., подадено от длъжника М.

Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв.С. Каров, с което се иска съдът да приеме, че заповед № 1623 о т 08.04.2014г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 2723/2014г. на РС- Бургас, не й е била надлежно връчена по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, да спре изпълнението й и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд.

В искането се сочи, че длъжникът е узнал за заповедта по чл. 410 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от връченото му на 21.08.2024г. съобщение за образувано изпълнително дело и насрочен опис по изп.д. № 462/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с район на действие СГС. Сочи, че оспорва вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение, но възразява, че заповедта за изпълнение не му е връчвана, нито е било извършвано залепване на уведомление на който и да е посочените адреси съгласно в удостоверението на РС-Бургас. Заявява, че до края на 2013г. е живяла на адрес на ул. „Хан Крум “ 37, а след това края на 2017г – на адрес ул. „Васил Петлешков“.

Излага, че доколкото заповедното дело е унищожено няма как да бъде установено на кой адрес й е било изпратено съобщението за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК. Сочи, че е направила отказ от наследство, по който е образувано по ч.гр.д. 2518/2014г. по описа на СРС.

Ответникът по възражението „ЛЕВ ИНС“АД– кредитор по вземането в указания му срок е депозирал писмен отговор по възражението, в който счита същото за неоснователно.

Сочи, че от представените доказателства не може да се направи извод за нередовно уведомяване на длъжника по постоянния и настоящия му адрес.

Бургаският окръжен съд след като прецени, че искането по чл. 423 от ГПК е направено е законовия едномесечен срок от лице с правен интерес от направеното искане, 1 намира, че искането е допустимо.

След преценка на изложените доводи и събраните доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от представеното съдебно удостоверение от 30.08.2024г., издадено от РСБургас, издадено въз основа на данните, извлечени от автоматизираната деловодна програма САС при БРС се установява, че по заявление на „ЛЕВ ИНС“ АД срещу длъжника М. Д. К. е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК под номер 2723/2014г. по описа на БРС. Посочено е, че по това дело е издадена заповед № 1623 от 08.04.2014г., като понастоящем поради изтичане на петгодишния срок за съхранение по чл. 65, ал. 1, т. 2 от ПАС делото е унищожено и по него не е запазен постановения краен акт. В удостоверението се съдържа информация, че в деловодната програма на съда са вписани данни за изпратени съобщения до длъжника на адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“ № 84, ет. 3, ап. 12 и на адрес : гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 37, ет. 5, ап. 17, като на адресите са залепени уведомления по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Отразено е, че с разпореждане от 16.07.2014г. заповедният съд е постановил, че на основание чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 7 от ГПК длъжникът е счетен за редовно уведомен, считано от 15.07.2014г. По делото е приложено е копие от изпълнителен лист от 04.08.2014г., издаден въз основа на заповедта по чл. 410 от ГПК по същото производство, с който длъжникът М. К. е осъдена да заплати на заявителя „ЛЕВ ИНС“ АД главница в размер на 788.66лв. – изплатено обезщетение по преписка по щета 0000-1000-63-13-7243/2012г. и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението до окончателното изпълнение на вземането, както и сумата от 523.09лв.-разноски по делото.

След извършена от настоящата инстанция на основание чл. 411, ал. 1 от ГПК служебна справка по реда Наредба № 14/2009г. е установено, че постоянният и настоящият адрес на длъжника за периода от 2011г. до 2021г. е в гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 37, ет. 5, ап. 17.

Видно от данните, извлечени от деловодната програма на БРС става ясно, че по заповедното производство през 2014г. до длъжницата са изпратени съобщения за връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК, както на актуалния тогава постоянен и настоящ адрес в гр.

Бургас, ул. „Хан Крум“ № 37, ет. 5, ап. 17, така и на адресът, който е бил посочен в заявлението и се съдържа и в издадения изпълнителен лист - в гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“№ 84, ет. 3, ап. 12. В искането си по чл. 423 от ГПК длъжника заявява, че на постоянния си и настоящия си адрес на ул. „Хан Крум“ № 37 е живяла до 2013г., а след това до 2017г. е пребивавала на адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“ 84, ет. 3, ап. 12.

Последният адрес е вписан от съда в изпълнителния лист, което означава, че доколкото той не се явява адресна регистрация на длъжника, този адрес вероятно е бил посочен от заявителя в заявлението съгласно чл. 38 от ГПК в редакцията й от 2008г. Установено е, че и на двата адреса са зелепени уведомления по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като няма данни в указания двуседмичен срок длъжникът не се е явил в съда да получи съобщението.

С разпореждане от 16.07.2014г. заповедният съд като е приел, че връчването на заповедта е редовно на основание чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 7 /в актуалната към този момент редакция на нормата/ от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен в полза на кредитора за вземанията по заповедта по чл. 410 от ГПК.

По делото е представено връчено на 28.08.2024г. на длъжника съобщение за образувано дело и за насрочен опис по изп.д. изп.д. № 462/2014г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с район на действие СГС, с които същият е уведомен образуваното срещу него изпълнително производство за събиране на вземанията на кредитора по издадения изпълнителен лист по горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК, както и за наложените запори и насоченото срещу движимото имущество на длъжника принудително изпълнение.

Бургаският окръжен съд приема настоящото възражение чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за допустимо, тъй като е подадено от легитимирано лице, срещу което е издадена заповед за 2 парично изпълнение по чл. 410 от ГПК при спазване на визирания в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК , а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

В конкретния случай наведените от длъжника фактически твърдения се основават на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК по съображения, че същият е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Разгледано по същество, настоящата инстанция намира възражението на длъжника по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за неоснователно, по следните съображения:

Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава Шеста, Раздел Първи на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата.

В случая следва да се отбележи, че заповедният съд е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1 от ГПК /в редакцията към 2014г./ да изпрати заповедта по чл. 410 от ГПК както на посочения в заявлението адрес /ул. „Васил Петлешков“/, така и на постоянния и настоящия адрес на длъжника съгласно актуалната към 2014г. адресна регистрация на ул.

„Хан Крум“, т.е. спазена е предвидената в закона поредност на действията по призоваването.

Доколкото обаче самият длъжник сам признава, че е живял на адреса по адресната си регистрация до края на 2013г., т.е. към момента на връчването през 2014г. сочи, че трайно е отсъствал от този адрес, то този факт, че е напуснал адреса по адресната си регистрация води като правна последица до извод, че връчването на този адрес правилно е прието за редовно по чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 7 от ГПК. Що се касае до адреса на ул. „Васил Петлешков“, данните в удостоверението на БРС сочат, че там също е било залепено уведомление по чл.

47, ал. 1 от ГПК, т.е. че до длъжника е било изпратено съобщение и той е търсен и на този адрес. Длъжникът твърди, че до 2017г. фактически е пребивавал там, без обаче да представя доказателства за това. Доколкото връчването е извършено при спазване на изискванията на чл. 38 и чл. 47, ал. 3 от ГПК /в действащата им редакция към 2014г./ настоящата инстанция намира, че правилно заповедният съд е приел съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 вр.с ал. 7 от ГПК, че заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена редовно на длъжника, поради което на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу нея не следва да бъде прието.

Поради неприемане на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК по аргумент на чл.

423, ал. 3 от ГПК съдът не следва да се произнася по направеното искане за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, направено от длъжника М.

Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******против заповед № 1623 от 08.04.2014г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 2723/2014г. на РС- Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4