Решение № 88 от 27.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С., 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900134 по описа за 2021 година

Ищците Т. АЛ. МЛ. , ЕГН **********, представлявана от баща си и законен представител АЛ. Й. МЛ.; Н. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН ********** и Й. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН ********** всички с адрес с. М., обл. С., ул.

„Никола Петков“ № 27 и представлявани от адв. П.К., твърдят че са наследници на починалата в следствие на ПТП Ц.С.В..

На 19.12.2020 г. Около 10:40 ч. на път 1-6, км. 147+750 в посока гр. С., в района на с.Г., при управление на МПС лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № СА 4159 ТХ, виновният водач АЛ. Й. МЛ., нарушил правилата за движение по пътищата, като излязъл от пътното платно и самокатастрофирал в дясно по посоката си на движение и се блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на ПТП, на място е загинала пътничката в автомобила - Ц.В..

По случая е образувано ДП №63/2020г. по описа на РУ - Елин Пелин, ОД на МВР С., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. А.М., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач А.М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Ц.В..

За увреждащия л.а. “Воксхол Вектра” с рег. № СА 4159 ТХ, управляван от А.М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. № ВG/02/119003465447, със срок на валидност една година, считано от 23.12.2019г. до 1

22.12.2020г. със ЗД „Б.“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.01.2021 г. По случая са заведени щети № 2110006059, № 2110006060, № 2110006056, № 2110006058, по които застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

Ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ. са деца на загиналата. Към датата на настъпване на инцидента Н. АЛ. МЛ. е бил на 13 години, Т. АЛ. МЛ. е била на 12 години, Й.

АЛ. МЛ. е била на 16 години. Видно е, че децата са били изцяло на грижите от майката, загиналата се е посветила на майчинството и децата и е била отдадена на грижите за тях, а бащата е работил, за да осигури издръжката в семейството. Загиналата Ц.С.В. е била много отговорна и грижовна майка, била отдадена на децата си, искала е голямо семейство с много деца и това е било неин приоритет. През август 2018 г. семейството минава през една голяма трудност в живота си - след тежко боледуване (често уриниране, спадане на тегло, колабиране, повръщане на Н.М.), лекарите установяват, че страда от диагноза „Захарен диабет“. На 02.07.2019 г. е издадено ТЕЛК Решение на детето Н.М., 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ е диагноза инсулинозависим захарен диабет. Заради влошеното здравословно състояние на детето й и нуждата от постоянна грижа, майката Ц.С.В. става негов личен асистент и остава вкъщи да се грижи постоянно за Н. АЛ. МЛ., а и за другите деца. Всички деца са учили и са били отговорни към образованието и задълженията си, родителите са ги възпитавали на отговорност и трудолюбие, старали са се да осигурят всички условия за нормален живот и добро образование. Двете по-малки деца- Н. и Т. са учили в с. Ч. и родителите всеки ден са ги карали и вземали от училище, още повече здравословното състояние на Н. е изисквало повече грижи. В деня на инцидента пътуването е било също поради необходимост от медицинска помощ за Н.. Най-голямото момиче, Й. е учила в Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии в гр. П.. Децата са били много ученолюбиви ученици, с амбиции да се развиват.

Децата са били изключително свързани с майка си Ц.С.В., те никога не са се разделяли с нея, никога не са усещали нейната липса, тя постоянно е присъствала в живота им, обгрижвала ги е и е била винаги тяхна опора, давала им е постоянна обич, закрила и сигурност. Това е причина децата изключително тежко да приемат смъртта на своята майка.

Връзката между Ц. и децата й е била постоянна, непрекъсната и много силна, имали са 2 много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. Като нейни деца, доверителите ми търпят много болки и страдания, болката от липсата на най- близкия им човек, даващ им постоянна обич, топлина, грижи и сигурност, е непреодолима и много травматична.

Ц.С.В. е била в добро здравословно състояние, била е дейна, активна млада жена, която се е грижила за семейството си и е поддържала цялото домакинство. В семейството са поддържани отношения на обич, сплотеност, взаимни грижи, всеотдайност и разбирателство. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще съпътстват децата през целия им живот. Загубата на майка им, се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Тази травма ще остави неизлечим белег завинаги в съзнанието им. От весели и безгрижни деца, те стават постоянно тъжни, плачат често, живеят с чувство на празнина и болка. Проблемите за Н. са още поголеми, защото той има жизнено необходима нужда от постоянни грижи и чужда помощ, които е получавал от майка си, които сега липсват.

С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на доверителите ми следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Вредите на ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ. са в резултат на виновното поведение на водача А.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увредения има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за доверителите ми е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния баща, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Ето защо ищците молят съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, гр. С. да заплати на Т.

АЛ. МЛ., чрез нейния баща и законен представител АЛ. Й. МЛ., на Й. АЛ. МЛ., действаща със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ. и на Н. АЛ. МЛ., действащ със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., обезщетение в размер на по 220 000,-лв., частичен иск от по 250 000 лева за всеки един, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Ц.С.В., 3 ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2021г.-датата на която виновният водач е уведомил застрахователя, до окончателното изплащане за неимуществени вреди.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Б.” АД е подал отговор, в който оспорва предявените искове.

Исковата молба е недопустима, като в обстоятелствената й част не е посочено като пътник в лекия автомобил на кое място е била покойната Ц.В.. Не са посочени съществени обстоятелства, относно пострадалото лице, които са от пряко значение за възражения, които може да стори ответника.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Воксхол”, с рег. № СА 4159 ТХ - А.М.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, е което да е настъпило процесното ПТП.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая КП за ПТП. В този документ е отбелязано, че причините за ПТП са неизяснени.

Представеният КП за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Претенцията е неморална и по друга причина. В случая виновният водач е законен представител вероятно баща на ищците. В случая този, който ги представлява е убил майка им, а сега претендира пари от името на децата си. Срещу застрахователя е предявен иск, какъвто не би бил предявен срещу застрахования виновен водач. Претенцията е изцяло с оглед персоната на отговорното лице.

Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна, доколкото е частичен иск от 250 000 лева, каквито суми не се присъждат от съдебната практика за подобни вреди. Оспорва описаните в обстоятелствената част на исковата молба фактически отношения между ищците и покойната им майка.

В исковата молба се сочи лимита на отговорност като обуславящ размера на претенцията, то вземам следното становище: Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението /решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др./. Релевантните обстоятелства следва 4 не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно Д обоснован.

Ответникът ЗД „Б.“ АД, заявява, че: Претендираната от ищеца сума за обезщетяване на процесиите неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Съгласно т.п. №7/78 година на ВС т. 9 Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за отговорността на самия застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения, отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС, за тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава е и конкретната претенция в делото - прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.