Решение № 164 от 24.04.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр.Велинград, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245210100075 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за установяване съществуване на вземане на адвокат Г. Х. Б. от Община Велинград за сумата в размер на 9 662, 57 лв., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 год., до изплащане на вземането произтичащо от Решение № 332/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр.

Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършени от ищеца правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд Велинград, за което е издадена Заповед № 699 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. 1340/2023г. на РС Велинград.

Ищецът твърди, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 699 на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1340/2023 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 9 662,57 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 193,25 лв. и 939,75 лв. – адвокатско възнаграждение.

Излага, че с пълномощно изх. № 92-00/391 от 04.02.2019 год. на 1

Община Велинград, К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград го е упълномощил да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд - гр.

Велинград, като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК.

Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К. К. - Кмет на Община Велинград и от адвокат - Г. Б..

Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 775/2015 г. между Община Велинград като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство по ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд - гр.

Велинград, адвокат Г. Б. се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Изложил е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна. Твърдял е, че по ч. гр. д. № 775/2015 г. на Районен съд Велинград изначално не е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на надлежна активна процесуална легитимация. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 388/07.10.2015 г. и Изпълнителен лист от 07.10.2015 г., издадени по ч. гр. д. № 775/2015 г. на Районен съд Велинград, като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд намерил, че процесуалното действие и нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били оставени без разглеждане.

Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите. С определение № 622/15.07.2019 год., постановено по ч. гр. д. № 775/2015 г. Районен съд Велинград приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Частната жалба била върната, като процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване акт с разпореждане № 1764/25.09.2019г. по ч. гр. д. 775/2015г. на РС-Велинград.

Ищецът обжалвал разпореждането пред Окръжен съд-Пазарджик.

Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба обаче била оттеглена по молба на кмета на Община Велинград и е поискано прекратяване на производството.

С определение № 1035/10.12.2019 г. по ч. гр. д. 775/2015г. на РСВелинград частната жалба била върната. Определението влязло в законна сила като необжалвано на 20.12.2019г. С това се е сложило край на 2 производството по ч. гр. д. № 775/2015 г. на Районен съд Велинград.

Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 775/2015 г. на Районен съд Велинград между страните по делото било сключено Споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.

Излага, че по ч. гр. д. № 775/2015 г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/391/04.02.2019 год. на К. Т. К. в качеството си на Кмет на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община Велинград и Адвокат Г. Б. по ч. гр. д. № 775/2015 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие, причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 18 от 02.08.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 332 от 02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. Пловдив приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.

2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Б. следва се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил 3 направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 9 662,57 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Х. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр. д. № 775/2015 год. на Районен съдВелинград. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.

Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подадено заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 7213/22.12.2023 год.

Районен съд Велинград разпоредил издаване на Заповед № 699 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2023 год. срещу длъжника Община Велинград, ЕИК 000351580, да заплати на адвокат Г. Х. Б. паричното вземане в размер на 9 662,57 лв.- главница, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 193,25 лв. и 939,75 лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК Пловдив, на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград във връзка с ч. гр. д. № 775/2015 г. по описа на Районен съд Велинград.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на Г. Х. Б. срещу Община Велинград, за сумата в размер 9 662,57 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, съгласно Решение № 332/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 18/02.08.2023 год. и за определяне на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 775/2015г.

Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград не подава.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и като съобрази представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

4

От приложеното ч. гр. д. № 1340/2023 г. на Районен съд Велинград се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 699/22.12.2023 г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г.

Х. Б. сумата от 9 662, 57 лв. главница, дължима на основание Протокол № 18 от 02.08.2023г. и Решение № 332/02.08.2023г. на Адвокатски съвет-Пловдив за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д.

775/2015г. на РС-Велинград, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2023г. до изплащане на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане, предмет на иска е идентично с паричното вземане по издадената заповед за изпълнение, поради което същият е допустим.

Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/, но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от извършването на последното