Решение № 6 от 23.02.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Перник, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261700600027 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 35/ 07.10.2025 г., постановена по НЧХД № 1608/2024 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимия Б. С. Н. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, неосъждан, на длъжност „***“ в ***, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2024 г., около 10,00 ч., в ***, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата, причинил на Е. В. П. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето /дребни червеникави кръвонасядания, охлузвания в дясна челна област на главата, кръвонасядания в областта на горния клепач на дясно око и кръвонасядане по лигавицата на горната устна/ - престъпление по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс, за което при условията и на основание чл.78а, ал.1 от Наказателня кодекс го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер 1000,00 /хиляда/ лв.

Със същата присъда подсъдимия Б. С. Н., със снета по делото самоличност, е осъден да заплати на частният тъжител и граждански ищец Е.

В. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от Наказателния кодекс неимуществени вреди /болки и страдания/, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 3000,00 лева районния съд ОТХВЪРЛЯ същия като неоснователен и 1 недоказан.

С присъдата са присъдени съответните разноски и първия съд се е произнесъл по веществените доказателства.

Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от адв.В., като защитник на подсъдимия Н.. В жалбата се сочи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Защитата счита, че няма достатъчно доказателства за съпричастността на този подсъдим с деянието за което е предаден на съд. Неправилно районния съд е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели. Следвало е да се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля С. които ги допълват.

Поради така изложеното се моли въззивния съд, след като се увери в горното да постанови нова присъда, с която на основание чл.336, ал.1 т.3, вр. чл.334, т.2 от НПК да признае Б. Н. за невиновен и да го оправдае.

Постъпила е въззивна жалба и от частния тъжител, чрез процесуалния си представител. Моли се обжалваната присъда да бъде изменена в частта за отмереното обезщетение, като то бъде уважено до пълния му предявен размер.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районен съд е установил точно и прецизно фактическата обстановка, а тя е следната:

На 07.04.2024 г., около 10.00 часа, частният тъжител и граждански ищец Е. В. П. пътувал с личния си автомобил „Пежо 106“ с рег. № *** от *** за град ***. По същото време в същата посока, с лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ***, пътували подсъдимият Б. Н. и свид. Ю. С., като първият управлявал превозното средство.

Малко преди края на град ***, в района на махала „***“, частният тъжител застигнал движещия се пред него автомобил, управляван от подсъдимия. В този участък от пътя били изградени няколко изкуствени неравности, с предназначение водачите да намалят скоростта, а пътна маркировка забранявала изпреварването. Достигайки първата неравност подсъдимият Н. намалил скоростта на движение с цел безопасно преминаване.

П. управлявал автомобила си с по-висока скорост, поради което бил принуден рязко да намали скоростта. Тъй като следвали още няколко неравности през кратко разстояние, Н. продължил движението си с ниска скорост, с каквато се наложило да го следва и частният тъжител на минимална дистанция.

Последният бързал и изнервен от забавянето, предприел маневра за изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение, но не успял да я завърши, тъй като срещу него се появил автомобил, движещ се в противоположна посока, което го принудило да се върне в своята лента зад автомобила на Н..

Виждайки поведението на другия участник в движението подсъдимият подал сигнал и отбил на банкета вдясно от пътя. Вместо да 2 продължи напред при така възникналата възможност тъжителят Е. П. също предприел спиране като установил своя автомобил на няколко метра зад автомобила на Н.. Двамата слезли от превозните средства и разменили помежду си реплики - подсъдимият на висок тон го упрекнал за рисковото поведение на пътя, а П. заявил, че бърза. Последвали и други реплики, като в един момент Б. Н. нанесъл няколко последователни удари с юмрук в лицевата област на главата на тъжителя. Свидетелят С., който първоначално останал в автомобила, също излязъл, приканил подсъдимия да не се разправя, след което двамата се качили обратно в колата си и продължили към град ***.

При отдалечаването им пострадалият заснел регистрационния номер на превозното средство, а след това, от мястото на инцидента, в 10.15 часа подал сигнал на тел.112, като съобщил, че опитал да изпревари автомобил, но водачът му го „засякъл и отбил“, а след като спрял му бил нанесен побой.

Видно от приетото пред районния съд съдебномедицинско удостоверение № ***, с изх. № *** по П. са установени следните наранявания: дребни червеникави кръвонасядания в дясна челна област на главата на около 1,5 см над средата на дясна вежда, заемащи обща площ 2,5/2 см., както и подобни над външния ръб на същата вежда на площ около 1 см в диаметър; овално охлузване на около 2,5 см. над средата на дясна вежда, покрито с червеникаво-кафеникава коричка на нивото на околната кожа с диаметър около 0,6 см; в областта на горния клепач на дясно око във външна трета мораво-синкаво кръвонасядане с леко изразен оток на площ около 2,5/2 см., както и подобно кръвонасядане по долния клепач на същото око във външна трета с размери 0,5 см; по лигавичната повърхност на горната устна на устатата мораво- синкаво кръвонасядане с диаметър около 2,5 см.

Медицинският експерт приел, че причинените на Е. П. травматични увреждания, констатирани при извършения преглед, са получени в резултат на действието на твърди тъпи или твърди тъпоръбести предмети и е възможно да са получени по начин и време, съобщени от прегледания. Дал заключение, че поотделно и в съвкупност, те са причинили на Е. П. страдание.

Въззивната инстанция след собствен анализ на доказателствата възприема изцяло фактическата обстановка така, както е изложена и от районния съд. Последния е посочил всички факти релевантни към евентуална наказателна отговорност на подсъдимия. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за установени и защо. Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуални правила.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, развити във въззивната жалба, че първоинстанционния съд е игнорирал част от доказателствения материал. Точно обратното- районния съд е обсъдил изключително подробно всички събрани по делото доказателства и е развил доводи за всяко от тях поотделно. В последствие е направена също подробна съпоставка на доказателствата помежду им, като е отчетено това, че свидетеля С. е близък с подсъдимия и показанията му противоречат на установените със съдебномедицинското удостоверение наранявания. Районния съд правилно е съпоставил естеството на нараняванията с вероятния механизъм за причиняване на тези наранявания и е приел, че единствено възможния правен извод е те да са причинени така, както съобщава П., а именно от подсъдимия 3 чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата му. Така става ясно, че в частта с която свидетеля отрича да е възприел физически контакт неговите показания имат една единствена цел- да помогнат на каузата на подсъдимия.

Показанията на Е. пък подробно и мотивирано са отхвърлени изцяло.

Разбора на доказателствата извършен от първия съд и направените правни изводи са изключително подробни. Настоящият състав ги възприема като свои, поради което не се налага тяхното преповтаряне.

Всичко така изложено обуславя извода, че жалбата на подсъдимия, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Неоснователна е и жалбата на частния тъжител. След като е признал подсъдимия за виновен районния съд се е занимал с въпроса за предявения граждански иск. Приел е същия за основателен и е отмерил справедливо обезщетение. Последното държи сметка за начина на причиняване на уврежданията, техния брой, характер и естество, времето на търпените страдания.

При всичко така изложено обжалваната присъда се явява правилна и законосъобразна. Наложените наказания са справедливи, поради което не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 35/ 07.10.2025 г., постановена по НЧХД № 1608/2024 год. по описа на районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4