Определение № 31747 от 01.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7042/2026
- Вид
- Определение № 31747
- Подписан
- 01.09.2026
- В сила
- 01.09.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31747 гр. С 01.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107042 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. К., действаща лично и чрез своя законен представител – нейната майка М. Г. И., срещу С о.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 11.02.2026 г., към 19:30 часа, на излизане от училище СПГ „К Е“, тръгвайки към спирката на „П“ в ж.к. „И, ул. „Д Д“ **** вървейки по десния тротоар заедно със съученичките й С К и К И, попаднала в дупка между разместени плочки. Сочи, че изпитала неистова болка и установила, че не може да стъпва на десния си крак, като с помощта на съученичките й се прибрала у дома. През нощта кракът й се подул и посинял, като не успяла да спи. Излага доводи, че на следващия ден посетила спешното отделение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й била поставена диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“. От тогава, за период от 30 дни, се придвижвала много трудно, не успявала да спортува, като освен навяхването страдала и от сериозно натъртване на външната част около глезена с видими синини, както и от натъртване на двете колена, едното от които имало и рана от падането. Твърди, че повече от седмица не успявала да притъпи болките, които изпитвала, а в продължение на месец била под грижите на майка й, която й помагала за ежедневните дейности. Сочи, че към настоящия момент все още била в процес на лечение – поставяла компреси и нанасяла гелове за мазане, като следващата стъпка от лечението й била свързана с провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Твърди, че вследствие от травматичното увреждане и поставянето на гипс търпяла изключително силни болки, страдания и ограничения в движението, в това число, стрес, уплаха и притеснения. Излага доводи, че е претърпяла посочените неимуществени вреди в резултат от бездействието на С о, която била натоварена с поддръжката и обезопасяването на тротоарите – общинска собственост. Ето 1 защо моли съда да осъди ответника да й плати сумата от 5112,91 евро, представляваща дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от 11.02.2026 г. до 17.03.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 11.02.2026 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Б., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно бездействие от страна на С о и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оспорва твърденията на ищцата относно попадането й в дупка на тротоара, като отбелязва липсата на конкретизация на местоположението на описаната неравност. Оспорва твърдените от ищцата продължителни болки и страдания. Излага доводи, че ищцата не е проявила необходимото внимание за осигуряване на собствената си безопасност, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен. Сочи, че от процесното увреждане до посещението на ищцата в лечебно заведение е изминал значителен период от време. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да уважи направеното възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С о да заплати на М. Д. К. сумата от 5112,91 евро, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 11.02.2026 г. до 17.03.2026 г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от попадане в необезопасена и необозначена неравност на тротоара, находяща се в гр. С ж.к. „И, ул. „Д Д“ **** ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вреда, 3/ противоправност на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следва да се установят освен посочените по – горе общи предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, така и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че на 11.02.2026 г., към 19:30 часа, е попаднала в необезопасена и необозначена неравност на тротоара, находяща се в гр. С ж.к. „И, ул. „Д Д“ **** вследствие на което е получила травматично увреждане и е преживяла описаните неимуществени вреди, както и наличието на правоотношение по възлагане на работа и противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението й.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е в условията на обратно доказване да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже поведението на ищцата, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно търпените неимуществени 2 вреди, описани в исковата молба.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, платими от ищцата в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако не бъде внесен определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска съдебномедицинска експертиза, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Кирил Ананиев Симеонов, който да се уведоми след внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищцата гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които да дадат показания за обстоятелствата, при които е настъпило събитието.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно – техническа експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на правния спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК и чл. 186 ГПК, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищцата, която може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в 3 обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4