Решение № 5201 от 21.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5201 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330106404 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на П. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: ************************, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Средец", ж.к. „Мотописта", бул. „България № 49, бл. 53 Е, х. В, и допустими искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 21 и 19 ал. 5 от същия закон, чл. 146 от Закона за защита на потребителите, чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните имало договор за потребителски кредит № ************, сключен на 04.08.2020г.по който К. следвало да върне сумата по кредита в размер на 500 лв., при ГПР 48.45%, годишен лихвен процент 41.00 % и срок на кредита от 18 месеца върху главницата от 500 лв. Отделно, страните договорили заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 600 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 177.60 лева , или за срока на договора ищецът следвало да върне сумата от 1277.60 лв.

Изложени са обаче доводи, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 600лв., целия договор за кредит бил недействителен поради неспазване на нормите на ЗПК, клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги била нищожна поради заобикаляне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. С оглед казаното , иска се от съда да постанови решение ,с което да прогласи договора за нищожен, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата за възнаграждението за допълнителни услуги , и да 1 осъди ответното дружество да върне на ищеца дадената на неосъществено основание ( нищожна клауза ) сума от 50 лева от стойността на допълнителните услуги , ведно със законната лихва върху тази сума от дата 05.05.2023г до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските по спора .

В хода на производството осъдителния иск е бил увеличен по размера си ; претендира се да се осъди ответника да заплати на ищеца 522.80 лева недължимо платено възнаграждение за допълнителни услуги.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, признава сключването на договора но отрича той да има пороци. Моли за присъждане на разноските.

Според вещото лице, в годишния процент на разходите е включена само възнаградителната лихва, а ако се включи и възнаграждението за допълнителни услуги , размера на ГПР ще стане 310.5005 %. По договора К. е платила цялата главница ( 500 лева ) , 177.60 лева от договорната лихва, 522.80 лева от възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст „ и Флекси „.

Искът е допустим.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът приема да се осъществени следните факти :

І. Съществуването на договора между страните е безспорно, копие от същия представено на л. 32 и следващите от делото. Установява се от него, че на К. е отпуснат паричен кредит от 500 лева от ответното дружество. Договорено било тази сума да бъде върната ведно с кредиторово възнаграждение в размер на 41% и годишен процент на разходите от 48.45 %, за срок 18 от месеца , като кредиторът приел разсрочено във времето плащане (на части).

Договорено било също така допълнително възнаграждение на кредитора, дължима за оказани „допълнителни услуги“ , изразяващи с в „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на падежната им дата и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства “. Договореното допълнително възнаграждение на кредитора било в размер на общо 600 лева.

По делото отсъстват данни за дадени от К. или други лица обезпечение на вземанията на ответника по този кредит; не се спори, че такива няма учредени.

Съдът съобразно заключението на вещото лице приема за доказани извършени от К. плащания по договора, до размера , даден от експерта.

По правото:

ІІ. Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, ДВ., изм., бр. 17 от 2

26.02.2019 г., доколкото твърди се , че договора е сключен на 04.08.2020г.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7.3.1 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т.

11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски и отделните компоненти на всяка вноска.

В самия договор отсъства посочване на датата на сключването му, което само по себе си не представлява порок, водещ до цялостната му нищожност по смисъла на чл.

22 от ЗПК.

Основания за общата недействителност на договора не се откриха.

Не се споделя и довода на ищеца и за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата, определяща размера на кредиторовото възнаграждение. Договорът е сключен на 04.08.2020г., при фиксиран лихвен процент от 41 % на годишна база, със срок от осемнадесет месеца, при общ размер на възнаграждението от 177.60 лева, разсрочено като част от месечната погасителна вноска. Затова и договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и участва във формирането на годишния процент на разходите ,който на свои ред е лимитиран императивно по размера си. Тоест, възможния максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено, при което възражение за противоречие на размера на кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е запознат с практиката на съдилищата, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др.

3

), но тази практика е формирана и следвана преди въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.

ІІІ. По исковете за недействителност на отделните договорни клаузи за възнаграждение за пакет „допълнителни услуги„:

При изложени в исковата молба факти, сочещи на повече от едно основание за нищожност на дадени договорни клаузи, съдът изследва тези основания, като започва от специалния закон; никоя клауза не може да бъде нищожна на повече от едно основание.

Клаузата на т.VІ от договора („Параметри“) е нищожна в частта си, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги. Стойността им не е включена при изчислението на годишния процент на разходите по кредита; няма обаче причина това да не бъде направено. По общото правило на чл. 19 от ЗПК , в годишния процент на разходите по кредита трябва да се включат всички дължими плащания; нормата на чл. 19 ал. 3 т. 2 от ЗПК е изключение от това общо правило и затова не може да се тълкува разширително в смисъл , че плащанията по допълнителните услуги са различни от покупната цена на стоката или услугата. Тъй като при включването им общия разход, той ще надвиши предвидената от закона горна граница ( размера на плащанията за допълнителни услуги надхвърля размера на отпусната в заем сума), то чрез невключването се заобикаля нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, и съответно клаузата на т.VІ от договора („Параметри“), която предвижда заплащане на възнаграждение за услугите , е нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

На плоскостта на потребителската защита, според чл. 10а ал. 2 от ЗПК , кредитора не може да изисква от длъжника „ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“; предвид договореното – промяна на дата на падеж , размера и броя н вноските , на практика кредитора търси точно такава такса , заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл. 10а от ЗПК. Съдът приема този довод на ищеца за основателен.

С оглед казаното , съдът приема договорката за възнаграждение за пакет допълнителни услуги за недействителна на основанието по чл. 21 от Закона за потребителския кредит.

Дори да се приеме, че специалния Закон за потребителския кредит не релевира нищожност на клаузата, то тя е нееквивалентна по смисъла на дефиницията на чл. 143 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между паричните еквиваленти на правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съществените елементи на договора за паричен потребителски кредит са два – размера на дадената в заем сума и размера на кредиторовото възнаграждение; промяната на датата на плащане или възможността за 4 бързо одобрение и изплащане на кредита нямат парично изражение или стойност за потребителя, която да оправдава заплащането на парична сума, затова и клаузата за такова плащане внася значително неравновесие в правата на страните. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори.

Клаузата би била нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Тук следва да се отбележи , че законодателят е предвидил специално основание за нищожност на клаузи, чрез които се заобикаля изискването на закона за максимален размер на общия разход по кредита – чл. 19 ал. 5 от ЗПК. След като е нищожна, една клауза не може да породи действие, включително да създаде притезание за кредитора по нея. Каза се, съдът е длъжен най- напред да приложи специалния закон и да прогласи тази нищожност, а същевременно , размера на годишния процент на разходите не е съществен елемент на договор за потребителски кредит , а само изискване към формата му и неговото съдържание.

Затова е недопустима конструкция, при която нищожността на такава клауза да доведе до нищожност на целия договор.

ІІІ. В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване. Каза се, клаузата на т. VІ от договора е нищожна в частта си , предвиждаща възнаграждение на кредитора за оказани от него т. нар.

„допълнителни услуги“, тоест, тя не може да служи като годно основание за имуществено разместване; друго такова не се установи по делото. Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че К. е платил за тези услуги общо 522.80 лева.

В резюме, неоснователен е иска да се прогласи нищожност на целия договор за кредит по реда на чл. 22 от ЗПК , но следва да се уважат основателните искания да се прогласи нищожност на клаузите за възнаграждение за допълнителни услуги , и да се осъди ответното дружество да заплати получената без основание сума.