Решение № 757 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000500770 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3/03.01.2023г. постановено по гр.д. № 393/2022г. по описа на ОСВраца, ГО, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на С. Т. Т. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК и по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.2 НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 10 лв.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., както и изцяло предявеният иск за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер на сумата 13 119.60 лв., представляваща стойността на 10 месечни възнаграждения, които би получил в случай, че е напуснал системата на МВР по собствена молба, като неоснователни.

Присъдени са разноски, като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на адв.Г. З. и на адв.Цветомила Събинска, сумата от по 9,09 лева за всяка, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца 1 по делото.

Жалбоподателят-ищец С. Т. Т. Прокуратурата на Република България, оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи исковете изцяло респ. да увеличи техния размер. Посочва, че въпреки правилността на така направения правен извод за наличие на основание за реализиране на отговорност на държавата по реда на чл.2, предложение второ ЗОДОВ, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, решаващият съд не е приложил правилно закона, поради което, в тази му част атакуваното съдебно решение се явява неправилно. Спрямо обвиняемия е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 144, ал.3 във връзка ал.1 НК за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Безспорно е, че наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на 19.03.2021г., а не както приема ОС-Враца на 27.08.2020 г., когато производството е било спряно. Краен прокурорски акт, който да е влязъл в сила е налице едва на 19.03.2021г. с произнасяне от страна на наблюдаващия прокурор с постановление за прекратяване на наказателното производство. Това дава основание да се приеме, че продължителността на наказателното производство е една година и три месеца, а не осем месеца и тринадесет дни. Безспорно е установено, че за времето от 25.12.2019г. до 20.02.2019г. по отношение на ищеца е била упражнена процесуална принуда, свързана с налагане по отношение на същия на мярка за неотклонение, която е свързана с налагане на забрана за свободно придвижване в пространството и равнозначна на лишаване от свобода, с което драстично са били ограничени човешките му права, в това число правата за достъп до здравеопазване. Не е отчетено обстоятелството, че именно в резултат на обвинението той е бил отстранен от работа и е започнала процедура по налагане на дисциплинарно наказание в системата на МВР. Твърди, че не е отчетен факта на заеманата преди обвинението длъжност на полицай. В тези случаи се засягат не само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Решаващият съд не е отчел обстоятелството че ищецът към 25.12.2019г. е заемал длъжността полицай, а факта на предявяване на обвинение спрямо него е станало достояние на широк кръг от хора, тъй като е разпространено чрез средствата за масово осведомяване, което в още по-висока степен е довело до засягане на личното му и професионално достойнство, създало наличието на силни негативни преживявания и емоции у него от воденото наказателно производство. В тази връзка не е отчетена и промяната в личния живот, че е останал без доходи, с които да покрива обичайните си разходи, което го е принудило да разпродаде личното си недвижимо имущество, за да може да се справи с тази дейност, а за да преодолее срама от случилото се дори е сменил местоживеенето си в друго населено място, където не го познават и няма да бъде критикуван и сочен с пръст.

На следващо място счита за неправилен извода на ОС-Враца за прилагане нормата на 2 чл.5 ал.2 ЗОДОВ за намаляване размера на дължимото обезщетение поради това, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, приемайки че настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка и с поведението на пострадалия.

На трето място от установената фактическа обстановка по делото, съдът приема, че действително ищецът е заемал длъжността „Младши инспектор - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - АЕЦ Козлодуй“. Със Заповед № 369з-551/23.03.2020г., служебното му правоотношение с МВР е прекратено. Т. е дисциплинарно уволнен и съгласно ЗМВР не са му изплатени полагащите му се трудови възнаграждения за стаж и прослужено време в системата на МВР, а именно десет работни заплати в общ размер от 13119.60 лв. Сумата е установена с оглед изслушаното заключение на ССЕ, неоспорено от страните. Следователно пропуснатото получаване на полагащите му се 10 трудови възнаграждения, което е в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство е подлежаща на обезщетяване вреда, под формата на пропусната полза, от която неправомерно е бил лишен. Съдът неправилно приема, че искът за имуществени вреди е неоснователен, тъй като самото дисциплинарно уволнение е поради нарушения и деяния, несъвместими с Етичния кодекс. Ако бе направил пространствен анализ на събраните доказателства и ги бе обсъдил правилно, то би стигнал до коренно различен извод, тъй като е видно, че Т. е уволнен именно поради повдигнатото незаконно обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 НК, за което се предвижда до 6 години лишаване от свобода. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът С. Т. Т. твърди, че на 25.12.2019г. по отношение на него съвсем неоснователно и без съответни доказателства е било повдигнато обвинение за тежки умишлени престъпления от страна на РП- Враца, както следва: 1. за престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 НК, за това, че на 25.12.2019г. през нощта в гр.Враца, в качеството си на лице от състава на МВР, се е заканил с убийство на М. Х. Г. от гр. Враца, с която живее на семейни начала и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, извършено в условията на домашно насилие и 2. за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр.чл.130 ал.2 НК, за това, че на 25.12.2019г. през нощта в гр.Враца, в частен дом - апартамент, находящ се на ул.

„***“ № **, вх.*, ап.**, в условията на домашно насилие, е причинил лека телесна повреда на М. Х. Г. от гр. Враца, изразяваща се в оток в окосмената част на главата, по едно 3 охлузвания на челото и дясна длан, кръвонасядания на горен десен лакът, предмишница и двата долни крайника - бедра, оток, и кръвоносядания на гръдния кош и дясно ходило, при което й е причинил болка и страдание. С постановление от 25.12.2019г. от страна на наблюдаващия прокурор при РП- Враца е било разпоредено задържането му за срок до 72 часа, а на 28.12.2019г. било депозирано искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без да са налице изричните основания, предвидени в нормата на чл.63 НПК, както е приел РС-Враца с определение от 28.12.2019г. по ч.н.д.№ 2631/2019г., с което искането за вземане на тази мярка за неотклонение е оставено без уважение. Изтъква, че въпреки това, по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, като по този начин била ограничена възможността му да се придвижва свободно в пространството под претекст, че би възпрепятствал безпрепятственото и спокойно приключване на наказателното производство. Посочва, че вземането на тази мярка за неотклонение спрямо него на база на предявеното му незаконно обвинение оказало много тежки последици върху здравето му. Още към момента на задържането му за срок до 72 часа, бил във влошено здравословно състояние, което налагало прием на лекарства по лекарско предписание, които не му били подсигурени в сектор „Арести“ към Затвора Враца, а това довело до последващо влошаване на здравословното му състояние и забавяне процеса на лечение. Консултациите с лекуващите го лекари били изключително затруднени, тъй като с мярка за неотклонение „домашен арест“ трябвало да изчаква изричното разрешение на наблюдаващия прокурор, което всеки път му създавало усещане за несигурност и съмнение, дали ще му бъде разрешено да посети съответния медицински специалист за проверка на моментното му здравословно състояние и назначаване на адекватно лечение, като дори се наложило да влезе в болнично заведение за стационарно лечение, тъй като слухът му бил увреден до степен, че не чувал нищо. Докато бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, бил отстранен от заеманата от него длъжност „Младши инспектор - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ - АЕЦ Козлодуй“, с което бил лишен от възможността да получава доходи от трудова дейност и изпитвал сериозни затруднения при отглеждането и издръжката на малолетното му дете, както и за погасяване на месечните вноски по изтеглен от него потребителски кредит.

Твърди, че това състояние продължило до 19.02.2020г., когато с определение на ОС-Враца по в.ч.н.д.№ 70/2020г., мярката му за неотклонение била изменена в по-лека „подписка“. С постановление от 19.03.2021г., воденото срещу него наказателно производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК. Случилото се с него на 25.12.2019г. било разгласено в средствата за масова информация и така станало достояние на широк кръг от хора, в това число и на негови близки, приятели и колеги, в това число и факта на задържането му. Това обстоятелство го карало да изпитва силен срам и да избягва контакти с приятели и колеги. Изтъква, че воденото срещу него наказателно производство се отразило сериозно на психичното му здраве, което наложило посещението на съответен специалист и провеждане на съответно лечение; станал затворен и не желаел да разговаря с никого. Бил убеден в невинността си, а третиран като престъпник. Твърди, че дори бил принуден да продаде жилището си в гр. Враца и други недвижими имоти и да се премести 4 да живее в друго населено място, където не познава никой, за да води малко по-нормален живот в опит да превъзмогне преживения стрес и срам. Висящото наказателно производство срещу него сериозно се отразило и на работата му, тъй като със Заповед № 369з551/23.03.2020г. бил дисциплинарно уволнен и съгласно ЗМВР не му изплатили полагащите му се трудови възнаграждения за стаж и прослужено време в системата на МВР, а именно десет работни заплати в размер 18000 лева. Това обстоятелство му причинило силно притеснение, тъй като семейството му останало без доходи, бил поставен в обективна невъзможност да обслужва изтегления от него кредит и да полага адекватни грижи за отглеждането на малолетното си дете. Претендира сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, както и сумата от 13 119 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи - 10 БТВ, които би получил, ако не бе уволнен, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.12.2019г. до окончателното изплащане,. Претендира разноски.