Решение № 123 от 20.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500083 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1.Въззивна жалба вх.№15187/13.10.2024г. на Прокуратурата на Р. България срещу Решение № 648 от 01.12.2024г./ поправено с Решение № 45/24.01.2025г./ постановено по гр. дело № 921/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която Прокуратурата на Р. България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на З. Х. Х. ЕГН **********, сума в размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 2 650.00 /две хиляди шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато й обвинение в извършване на престъпление по ДП №11/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Велико Търново, по което е оправдана с влязла в законна сила на 25.01.2023г. Присъда №13/14.03.2022г. по НОХД №591/2021г. по описа на РС – Велико Търново, ведно с законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което размера на обезщетението да бъде намален. Излага, че при определяне на претендираното обезщетение, неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда, както и не е съобразена актуалната съдебна практика. Твърди, че началният момент, от който ищцата е започнала да търпи неимуществени вреди не е 18.05.2017г., когато е извършено претърсване и иззeмване в магазина, в който ищцата е работела, както е прието, а 31.07.2019г., когато ищцата е привлечена в качеството й на обвиняема за престъплението, за което е оправдана. Оспорва да носи отговорност за медийни публикации, доколкото същите не касаят действия на прокуратурата. Излага, че наказателното производство не е продължило много над разумния 1 срок имайки предвид фактическата и правна сложност, както и, че забавяне в съдебната фаза не може да се вмени на прокуратурата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, претендирано като имуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна З. Х. Х., чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на адвокатско възнаграждение, както и разноските по делото.

2. Въззивна жалба вх.№ 15210/16.12.2024г. на З. Х. Х. ЕГН ********** срещу Решение № 648 от 01.12.2024г. / поправено с Решение № 45/24.01.2025г./ постановено по гр. дело № 921/2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта с която Е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен и недоказан, предявения от въззивницата против Прокуратура на Р. България иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от над уважения размер от 18 000 лв. до размер от 50 000лв./ за още 32 000лв./, ведно със законна лихва считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен размер. Обсъждайки събраните по делото доказателства, оспорва извода на съда, че по делото не е установено, че вследствие незаконното обвинение се е влошило здравословното й състояние, както и, че не е установена връзка между наказателното дело и затварянето на магазина, в който е работила, което също и е нанесло неимуществени вреди. Изложени са съображения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна- Прокуратурата на Р. България.

В съдебно заседание, Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор при А. –Велико Търново, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъде намален размера на присъдените обезщетения.

В съдебно заседание, З. Х., чрез процесуален представител, поддържа депозираната от нея жалба, моли присъденото й обезщетение да бъде увеличено съобразно доказаните от нея в хода на производството неимуществени вреди. Оспорва жалбата на Прокуратурата и претендира оставянето й без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявени от З. Х. Х. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2650лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила на 25.01.2023г. Присъда №13/14.03.2022г. по НОХД №591/2021г. по описа на РС – Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от 25.01.2023г. до окончателното плащане.

В исковата молба, ищцата твърди, че на 31.07.2019г. била привлечена като обвиняема по ДП №11/2017г. по описа на ОСлО във ВТОП за извършено престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.20 ал.1 от НК /общо за 36 броя деяния/ 2 държане на акцизни стоки без бандерол. С Присъда №13/14.03.2022г., постановено по НОХД №591/2023г. по описа на ВТРС, била призната за невиновна и оправдана по обвинение по чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Синът й С. Х. Р. също бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него две обвинения: по чл.234 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК и по чл.339 ал.1 пр.2 НК. По протест на прокурора срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД №227/2022г. по описа на ВТОС, по което с Решение №7/25.01.2023г.,съдът потвърдил изцяло оправдателната присъда. Твърди, че вследствие на образуваното ДП, привличането й като обвиняема и неоснователно повдигнатото й от РП – Габрово обвинение за извършено продължавано престъпление, претърпяла значителни неимуществени вреди – морални болки, страдания, негативни емоции, стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, страх за бъдещето, подробно описани като проявление в ИМ, които й нанесли сериозни негативни последици върху личния, семейния и професионалния й живот, както и върху здравето й. Излага, че след 18.05.2017г. съпругът й Х. Р. Х. затворил магазина стопанисван от него като ЕТ „Солидей – Х. Х.“, в който тя работела като продавач и в резултат от образуваното наказателно производство и публичното му отразяване, ищцата и синът й останали без работа, което се отразило особено негативно върху финансовото състояние на цялото семейство и на личния й живот. Сочи, че извършените процесуално – следствени действия по ДП на 18.05.2017г. срещу нея и семейството й, за които били ангажирани голям брой полицейски служители, автомобили и други ресурси, както и задържането на сина й С. Х. Р. за срок от 24 часа, който също бил разследван по образуваната преписка и който към онзи момент бил служител на РУ Елена, предизвикали у нея силен стрес, а фактът на медийно огласяване на случая, довели до чувство на неудобство, срам и притеснение, същата станала обект на множество коментари, част от тях негативни. Сина й бил дисциплинарно уволнен и останал без работа в продължение на около две години, като ищцата преживявала тревоги и притеснения, както за своето, така и за неговото бъдеще. Твърди, че след акцията на 18.05.2017г., когато било извършено претърсване и изземане от дома й и от магазина, в който работи, ищцата променила изцяло начина си на живот, като дълго време почти не излизала от къщи и контактувала само с хора от най - близкото си обкръжение. Силни негативни емоции изпитала и при извършената й криминалистическа регистрация, почувствала се унизена и със силно наранено достойнство от снемането на отпечатъци, заснемането й и всички останали действия по регистрацията. Сочи, че неоснователните обвинения и продължилото повече от 5 години наказателно производство довело до сериозно влошаване на здравословното й състояние – през м. май 2022г. отключила заболяване – захарен диабет, който се дължал на продължителните притеснения и стрес, които изживяла във връзка с наказателното производство против нея, кръвното й налягане се повишавало често, особено след съдебно заседание, налагал се прием на лекарства след консултации с личния лекар.

Претендира сумата от 100 000лв., която с счита за справедлива да обезщети претърпените вследствие на незаконно НП неимуществени вреди. Сочи, че освен неимуществени е претърпяла и имуществени вреди в общ размер на сумата от 2650лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й по воденото ДП и НОХД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че не са налице доказателства за действително претърпени от ищцата вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерно завишено, не отговарящо на критерия за справедливост , както и на икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.

Оспорва отговорността си по отношение на медийните публикации с довод, че отзвукът и наличието им в равна или по – голяма степен се дължат на заеманата позиция на другия обвиняем по делото-сина й. Оспорва като неоснователна претенцията на ищцата за обезщетение за вреди за периода преди привличането й като обвиняема по ДП – от 3

15.05.2017г. до 31.07.2019г. Твърди, че наказателното производство е със фактическа и правна сложност, поради което продължителността му не е извън разумния срок, ищцата не твърди спрямо нея да е била наложена мярка за неотклонение и забрана за напускане пределите на Р. България. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

С въззивните жалби не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищцата с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно - следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице.