Решение № 23 от 16.08.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Смолян, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева в присъствието на прокурора Н. като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235400600085 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на служебния защитник адв.Н.П. срещу присъда по нохд 39/2023г по описа на РС-Д..

В подадената жалба е посочено, че наложените наказания не са съобразени със смекчаващите обстоятелства-направеното самопризнание, чистото съдебно минало, сравнително младата възраст на подсъдимия и обстоятелството , че е пенсионер по болест .

Изложени са доводи, че неправилно първоинстанционният съд е редуцирал определеното наказание ЛОС за извършеното престъпление по чл. 152ал.1 т.2 от НК , като след редукцията следва да се наложи наказание ЛОС в размер на две години 11 месеца и десет дни, а не наказание ЛОС в размер на три години. Поради изложеното е поискано съдът да измени присъдата и да бъдат намалени наложените наказания.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с адв.П., като се поддържа жалбата.

Предсавителят на ОП-Смолян взема становище , че жалбата е частично основателна, като се излагат доводи, че първоинстанционният съд е 1 допуснал техническа грешка при редуциране на първото наложено наказание за извършено престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК .Взето е становище , че правилно първоинстанционният съд е увеличил наложеното наказание с шест месеца по реда на чл. 24 от НК .

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени доводите в жалбата от защитника на подсъдимия, както и изложените такива от останалите страни в съдебното заседание и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:

В РС-Д. е внесен обвинителен акт, като срещу подсъдимия е предявено обвинение , затова че :

1. На 14.09.2022г., в c. Л., общ. Д., обл. С., при условията на продължавано престъпление, на два пъти, се съвкупил с лице от женски пол Г. К., , като я принудил към това със сила и заплашване, както следва:

- На 14.09.2022г., в с. Л., о, в стая на първи жилищен етаж на двуетажна къща, ползвана от пострадалата Г. Х. К., се съвкупил с лице от женски пол Г. Х. К., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл. С., като я принудил към това със сила - бутнал я на леглото и разтворил краката, чрез сила и заплашване казал й, че ако го издаде ще идва всяка вечер в дома й в с. Л. и ще я насилва;

- На 14.09.2022г., в с. Л., общ. Д., обл. С., в стая на втори жилищен етаж на двуетажна къща, ползвана от пострадалата Г. Х. К., се съвкупил с лице от женски пол Г. К., , като я принудил към това със сила - бутнал я на леглото и я обърнал с гръб към него и я удрял по тялото и крайниците и заплашване казал й, че ако го издаде ще идва всяка вечер в дома й в с. Л. и ще я насилвапрестъпление чл.152, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 НК.

2. На 14.09.2022г., в с. Л., , е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление - търкал фалоса си между гърдите на пострадалата К. и осъществил орален акт с нея след това с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление като търкал фалоса си между гърдите на пострадалата и осъществил орален акт с нея, като употребил сила и заплащване-бутал я , удрял я по тялото и крайниците, като и казал ,че ако го издаде ще идва всяка вечер в дома и и ще я насилва- престъплението по чл.150, ал.1 НК .

С обжалваната присъда на подсъдимия Щ.Ч. са наложени следните наказания :

-лишаване от свобода за срок от три години за извършеното 2 престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК като преди редукция на наканието е определено наказание ЛОС за срок от 53 месеца

-лишаване от свобода за срок от две години за извършено престъпление по чл. 150ал.1 от НК

-определено е общо наказание по формираната съвкупност от престъпления по чл. чл. 152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК и чл. 150 ал.1 от НК в размер на три години години ЛОС и същото е увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца , като е постановено подсъдимият да изтърпи едно общо наказание ЛОС за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим .

Съдът осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото , произнесъл се по въпроса за ВД и е приспаднато задържането, като в тази част присъдата не е обжалвана.

Делото пред РС-Д. е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК-съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата , изложени в обстоятелствената част на ОА. В хода от първоинстанционното производство не е конституиран частен обвинител и гр.ищец.

От направеното самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и приобщените доказателства в хода на образуваното ДП се установява безспорно следното:

Подсъдимият е роден през ****г, като същия е безработен , пенсионер по болест/епилептик/ , неосъждан и безработен .

Г. К. е родена през ***г, като живеела в с.Л. заедно с непълнолетната си дъщеря М.П. / родена през ***г./ в двуетажна къща , собственост на починалия й съпруг. К. и дъщеря й познавали Ч., но не поддържали контакти с него.

На 13.09.2022г. Ч. употребил алкохол, като след полунощ на 14.09.22г отишъл до къщата на Г.К., която през това време се намирала в стая на първия етаж, заедно с дъщеря си. Ч. потропал първоначално с ръка силно по прозореца на стаята, след което ударил с крак вратата и влязъл в коридора на първия етаж на къщата. К. се уплашила, но не могла да подаде сигнал за помощ , като подсъдимият взел от ръцете на П. телефона .Подсъдимият запушил с ръце устата на П. и казал на двете жени да не викат за помощ.

Пострадалата веднага отишла до дъщеря си, за да я предпази, като я прегърнала. Ч. дръпнал дъщерята на пострадалата и й казал да ляга да спи на нейното си легло. Вследствие на преживения стрес и болестта, от която страдала св. М.П./ диабет/, същата припаднала в леглото си.

След това Ч. дръпнал насила К. към другото легло в стаята. К. опитала да се съпротивлява като направила опит да бутне Ч., но опитът й бил безуспешен, тъй като същият бил здрав физически. Докато св. К. се отбранявала му 3 казвала, че не иска да прави нищо с него.Въпреки съпротивата Ч. продължил да стиска пострадалата по тялото и крайниците й.

Подсъдимият Ч. съблякъл насила К. , след което свалил и собствените си дрехи .Ч. заплашил жената, че ако каже на някого ще идва всяка вечер да я изнасилва. След това подсъдимият осъществил вагинален полов акт с нея.

През това време М.П. се съвзела и видяла как подсъдимият Ч. прави секс с майка й, която продължавала да го бута в опит да се отскубне и му казвала да се маха. П. била парализирана от страх от видяното и не могла да помогне на майка си, като се преструвала на заспала . След насилствения полов акт подсъдимият Ч. еякулирал върху гърдите на пострадалата.

В изпълнение на нововзето решение от страна на подсъдимия Ч. същият поставил насила пострадалата да седне на намиращ се в стаята кръгъл стол и започнал да търка фалоса си между гърдите на пострадалата, след което на няколко пъти поставил половия си член в устата на пострадалата, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.

Малко след това Ч. завлякъл насила К. към втория етаж на къщата, като я дърпал с ръце. Ч. със сила обърнал с гръб К., като и нанесъл няколко удара по тялото и крайниците на пострадалата, за да сломи съпротивата й.

Подсъдимият отново заплашил пострадалата да не казва на никого за случващото се, иначе ще идва всяка вечер да я изнасилва. След това подсъдимият осъществил вагинален полов акт и отново еякулирал върху гърдите на пострадалата. След това . Ч. се облекъл и напуснал жилището на К..

Малко след това М. П. се обадила на леля си и й разказала, какво се е случило с майка й през нощта, като сигнал за случилото се е подаден и до органите на реда .По повод сигнала органите на реда установили подсъдимия и същият бил задържан , като след това спрямо него е взета и МНО задържане под стража

По делото не е спорно, че подсъдимият е извършил гореописаните деяния в състояние на обикновено алкохолно опиване, като същият е наказателно отговорен и е могъл да разбира и ръководи постъпките си към момента на извършеното деяние .В тази връзка е изготвената съдебно психиатрична и психологическа експертиза.

Горните констатации са отразени в обстоятелствената част на ОА и са възприети и от първоинстанционният съд, като същият подробно е 4 анализирал приобщените доказателства по делото .Направеното самопризнание от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК изцяло кореспондира с показанията на св.К. , П. ,М. и К. , с показанията на обвиняемия , назначените СМЕ на живо лице, СМЕ на ВД и комплексна СППЕ, съставените протоколи за оглед и освидетелстване и останалите писмени доказателства . Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция, които всъщност са възприети от обстоятелствената част на обвинителния акт.

При постановяване на първоинстанционната присъда съдът приел , че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна две престъпления , които са квалифицирани като деяния по чл. 152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл. 150 ал.1 от НК.

При определяне на наказанието първоинстанционният съд отчел следните смекчаващи обстоятелства -невисока степен на обществена опасност на дееца ,чистото му съдебно минало ограничено интелектуалните възможности за личен контрол на подсъдимия и здравословното му състояние. Като отегчаващо обстоятелство е отчетено, че едно от деянията е извършено пред детето на пострадалата, която е била непълнолетна.

С оглед на изложеното РС-Д. определил наказание ЛОС за срок от четири години и пет месеца за извършеното деяние по чл. 152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл. 26 от НК , като го намалил с 1/3 и наложил на подсъдимия наказание ЛОС за срок от три години .За извършеното деяние по чл. 150 ал.1 от НК е определено наказание ЛОС за срок от три години , като същото е намалено с 1/3 и е наложено наказание ЛОС за срок от две години .Определено е общо наказание по сформираната съвкупност - наказанието ЛОС за срок от три години , което е увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК. За да приложи последната разпоредба съдът се мотивирал, че извършените деяния ще окажат изключително отрицателно въздействие на психиката на пострадалата и нейната дъщеря, като това налага увеличаване на определеното общо наказание.

След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав напълно сподели изводите на

5 първоинстанционния съд, че събраният доказателствен материал установява по пълен и непротиворечив начин отразената в ОА фактическа обстановка .

Законосъобразно първоинстанционният съд е направил правен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на две престъпления -по чл. 152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл. 26 ал.1 от НК/изнасилване/ и престъпление по чл. 150 ал.1 от НК /блудство/ .

На посоченото време и място в ОА подсъдимият на два пъти се съвъкупил с лице от женски пол , като го принудил затова със сила и заплашване и по този начин е осъществил в условията на продължавано престъпление съставомерно деяние по чл. 152 ал.1 т.2 от НК .За това деяние е предвидено наказание ЛОС от две до осем години.

Въззивният съд намира, че определеното наказание от първоинстанционният съд от четири години и пет месеца ЛОС за извършеното изнасилване съответства на тежестта на извършеното деяние и относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Допълнително следва да се отбележи като отегчаващо обстоятелство , че подсъдимият е осъществил две съставомерни деяния /изнасилване/ през непродължителен период от време, като деянието е извършено по изключително брутален и циничен начин -с противозаконно проникване със сила в къщата на пострадалата през нощта и извършване на изнасилването пред детето на пострадалата .При това положение не може да се твърди , че определеното наказание от четири години и пет месеца за извършеното изнасилване е прекалено тежко и не е съобразено с отчетените смекчаващи обстоятелства . Не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство младата възраст на подсъдимия, доколкото същият е бил на 28 години към момента на извършеното деяние .Наказанието за извършеното изнасилване е определено под средния размер на предвиденото наказание , като същото е съобразено с целта на наказанието , регламентирана в чл. 36 от НК.