Решение № 21498 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21498 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110128568 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „*****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД срещу ответника С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2372,98 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 136821, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване, 436,94 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., 44,03 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване, и 10,81 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 57309/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „*****” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност 2372,98 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено 1 дължимото възнаграждение в размер на 44,03 лв. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 436,94 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 10,81 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът С. С. Н. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като липсват доказателства същият е да е подал молба за откриване на партида на негово име, каквато е налице за новия собственик и същевременно ответникът не присъства в списъка на етажните собственици. Излага съображения, че не е обвързан от твърдяната от ищеца облигационна връзка, тъй като същият не е поръчвал процесната доставка на топлинна енергия, позовавайки се на ЗЗП, както и че е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва да са публикувани в общите условия, съгласно изискванията на чл. 150, ал.2 ЗЕ, поради което счита, че не е обвързан от същите. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „****” ЕООД не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том V, рег. № 17433, дело № 886/2019 г. ответникът С. С. Н. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 11, находящ се в гр. ****, на дата 20.12.2019 г.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II, рег. № 5063, дело № 201/2022 г. от дата 14.02.2022 г. ответникът е продал процесния имот на трети на спора лица – **** и ****, като купувачът ****, на 31.03.2022 г. е подал заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за топлоснобдяване на имота на негово име.

Представените е Договор от дата 03.10.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ****, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 02.09.2002 г., както и Договор № Д-0-74 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Видно от представените Решение № 4/28.02.2005 г. на СГС по ф.д. № 5208/2001 г. по отношение на дружество „*** и Договор от дата 14.03.2005 г. между „*****“ ООД и „*****, се установява, че последното е станал съдружник в „*****“ ООД, в резултата на което са се слели дейностите и дяловото разпределение по сключените договори се осъществява, чрез дружество „*****“ ООД. След извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът е установил, че „*****“ ООД е с променено фирмено наименование „****“ ЕООД.

По делото са представени обща фактура № 1013815487/31.07.2021 г., която е издадена след годишното изравнение за периода 01.05.2020 г. – 20.04.2021 г., за сумата от 1376,14 лв., начислена след приспадане на извършените в периода плащания; обща фактура № 1019451728/31.07.2022 г., която е издадена след годишното изравнение за периода 01.05.2021 г. – 31.01.2022 г., за сумата от 982,64 лв., извлечение от счетоводството на ищеца за дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет за същия период.

2

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“ АД на потребителите в гр. София, както и Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, с което са одобрени общите условия.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. с изключение на периода, в който липсват данни за изправността на топломера. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет – главните отчети от 05.06.2021 г. и 28.05.2022 г. са подписани. Според главните отчети в имота има монтирани 4 бр. отоплителни тела с индивидуални разпределителни. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 149 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата. Топлинната енергия за битово гореща вода се отчита по показанията 1 водомер за топла вода в имота. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че начислената от ищеца стойност на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2970,70 лева.

Вещото лице е установило, че метрологичната проверка на топломер № 60085908 е изтекла на 22.10.2020 г., същият е демонтиран на 04.06.2021 г. и заменен с топломер № 60097597, след което е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок.

Вещото лице е посочило, че липсва метрологична проверка за заменения топломер след демонтажа, поради което след изтичане 24 месеца от последната му проверка на 22.10.2020 г. до 03.06.2021 г. (деня преди монтирането на изправен и проверен топломер) не може да установи количеството доставена топлинна енергия за отопление на имот и БГВ, каквото е начислено от ищеца в размер на 1054,38 лв., от които 670,18 лв. за отопление на имот и 384,20 лв. за битово гореща вода. Вещото лице е установило, че дължимата от абоната сума за доставена топлинна енергия за периода, през който същата е отчитана от изправен топломер е в размер на 1916,32 лв.

Вещото лице не е установило дали през процесния период е налице допълнване на магистралата по смисъла на чл. 56 от Наредбата.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2519,16 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2372,98 лв.

Уточнява, че посочените суми са начислена само за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2022 г., като най-вероятно в исковата молба при посочване на периода е налице техническа грешка. Установено е начина на въвеждане на изравнителните сметки в счетоводството на ищеца, както и издадените кредитни и дебитни известия. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 06.10.2023 г. – 431,37 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.09.2020 г. до 31.01.2022 г. е 44,03 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.11.2020 г. – 06.10.2023 г. е в размер на 10,52 лв.

Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

Неплатените суми за доставена топлинна енергия само за периода от 01.09.2020 г. до 31.01.2022 г. е в размер 2214,94 лв., а дължимата лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.10.2023 г. е в размер на 395,89 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил 3 претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.