Решение № 83 от 07.04.2022, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 28/2022
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 29.05.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА, Пенка Петкова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.579, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Враца, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
С Решение № 236/08.11.2021 г. по гр.д.№ 2412/2021 г. Врачанският районен съд е обявил за относително недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо О. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.***, до размер на ½ ид.ч., договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 144, т.ІІІ, рег.№ 3528 , дело № 330/2019 г. на нотариус С. П. с рег.№ *** в НК, по силата на който Х. С. Б., ЕГН **********, е продала на И. Е. Т., ЕГН **********, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр.***, с площ по документ 66,53 кв.м., ведно с прилежащите му мазе № 10 и 2,1119% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и запазването пожизнено на вещното право на ползване върху същия имот в полза на Х. С.
Б.. Със същия съдебен акт Х. С. Б. и И. Е. Т. са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на О. Б. Б. деловодни разноски в размер на 118,75 лв., а на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАЗ да заплатят на адв.Б.Н. адвокатски хонорар в размер на 823,73 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх.№ 9043/24.11.2021 г. , подадена от И. Е. Т., чрез пълномощника му адв.М.М.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи, че съдът не е направил обективен анализ на събраните по делото 1 доказателства, което е довело до необоснован извод, че приобретателят по сделката е недобросъвестен. Въззивникът счита, че доказателствата по делото са в обратния смисъл, тъй като и четиримата разпитани свидетели са установили по един безспорен и непротиворечив начин, че на И.Т. не е било известно, че Х.Б. има задължение за гледане и издръжка спрямо О.Б., както и че същата има дългове и с продажбата на недвижимия имот се прави невъзможно или се затруднява удовлетворението на кредиторите. В жалбата се прави анализ на свидетелските показания, на обясненията по чл.176 ГПК и на писмените доказателства, въз основа на който се прави извод, че въззивникът не е знаел за увреждането при извършването на сделката към момента на сключването й. Изтъква се, че отношенията между Х.Б. и О.Б. са облигационни и не обвързват приобретателя Т. по никакъв начин, както и че задължението за гледане и издръжка не е тежест върху имота и не съществува законово изискване при сключването на последваща прехвърлителна сделка да се иска съгласие на лицето, по отношение на което е поето това задължение.
В жалбата се прави искане въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 10863/23.12.2021 г. от О. Б. Б., чрез пълномощника й адв.Б.Н., в който въззивната жалба на И.
Е. Т. се оспорва като неоснователна и немотивирана. Навеждат се доводи, че изложеното в жалбата не кореспондира със събраните по делото доказателства и относимата правна уредба. Въззиваемата счита, че с жалбата се преповтарят заявените в отговора на исковата молба твърдения, които са останали недоказани, и се прави собствена интерпретация на доказателствата и на фрагменти от свидетелските показания в контекста на защитната теза на ответника, без да се обсъждат събраните доказателства в тяхната цялост.
Според въззиваемата страна, изложените в жалбата твърдения, че Т. не е знаел при сключването на сделката за увреждане интересите й, са необосновани и недоказани.
В отговора се поддържа, че районният съд е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото писмени и гласни доказателства и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за допустимост и основателност на предявения Павлов иск. Това становище се мотивира с фактически и правни доводи. Правят се искания за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Недоволна от решението е останала и Х. С. Б., която е подала възивна жалба вх.№ 9044/24.11.2021 г., чрез пълномощника си адв.М.М.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивницата счита, че районният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелките С. И. и П. А. и без наличие на доказателства по делото, позовавайки се на неотносима към конкретния казус съдебна практика, е приел, че приобретателят по сделката е недобросъвестен. Намира, че от показанията на всички разпитани свидетели е установено по безспорен и непротиворечив начин, че на И.Т. не е било известно, че Х.Б. има задължение за гледане и 2 издръжка спрямо О.Б. и че не е знаел за увреждането при извършването на сделката. Изтъква, че от съдържанието на Нотариален акт № 144/2019 г. е видно, че към момента на възмездното придобиване на имота не е било възможно Т. да е имал знание, че със сделката се увреждат интересите на О.Б., като това се установява и от изслушването на ответника по реда на чл.176 ГПК. Както и в първата жалба, се посочва, че отношенията между Х.Б. и О.Б. са облигационни и не обвързват приобретателя Т. по никакъв начин, както и че задължението за гледане и издръжка не е тежест върху имота и не съществува законово изискване при сключването на последваща прехвърлителна сделка да се иска съгласие на лицето, по отношение на което е поето това задължение.
В жалбата се прави искане въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 10864/23.12.2021 г. от О. Б. Б., чрез пълномощника й адв.Б.Н., в който въззивната жалба на Х.
С. Б. се оспорва като неоснователна и немотивирана. В отговора се излагат доводи и се правят искания, които са напълно идентични с тези, съдържащи се в отговора на въззивната жалба на И.Т..
Въззивните жалби са процесуално допустими като подени от надлежни страни, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на О. Б. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, срещу Х. С. Б., с ЕГН ********** и адрес: гр.
***, и И. Е. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищцата до размера на собствената й 1/2 идеална част на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 144, т. II, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С. П., с който Х. С. Б. е продала на И. Е. Т. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, в гр.Враца, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, с адрес на имоти: гр.***, с площ по документ 66,53 кв.м., ведно с прилежащите му: мазе № 10 и 2,1119 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и за обявяване за недействително по отношение на ищцата до размер от ½ ид.ч. на запазеното право на ползване в полза на длъжника Х. С. Б. върху същия имот.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт № 4, т. VII, дело № 1738/1992 г. на Р. С. – нотариус при Врачанския районен съд, Х. Т. Б. и О. Б.
Б. са прехвърлили на своя син Б. Х. Б. правото на собственост върху недвижимия имот срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на двамата прехвърлители, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи и след смъртта им да положи обичайните грижи по погребението им. Поддържа се също, че веднага след сключването на договора прехвърлителите са отишли да живеят във вилата си в местността 3
„***“ в покрайнините на гр. Враца, а приобретателят е останал да живее в посочения апартамент със семейството си – съпругата си Х.Б. и децата им О.
Б. и Х. Б.. Прехвърлителят Х. Б. починал през 2004 г., а приобретателят Б. Б. е починал през 2018 г., като последният е изпълнявал точно и пълно задълженията си по договора за гледане и издръжка до деня на смъртта си.
Твърди се, че след смъртта на Б. Б. неговите наследници Х.Б., О. Б. и Х. Б. не са изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане – не се грижели за О.Б., не са й давали издръжка и не са я посещавали, поради което по искова молба на последната, с решение № 260190 от 09.11.2020 г. по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд, влязло в сила на 29.03.2021 г., договорът за гледане и издръжка е бил развален.
Ищцата посочва, че в хода на съдебното производство по посоченото дело е разбрала, че ответницата Х.Б. се снабдила с констативен нотариален акт № 143, т. III, рег. № 3527, дело № 329/2019 г. на нотариус С. П., с който е призната за собственик въз основа на наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище с адрес гр.
***, както и че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С. П., е продала на И.Т. цялото право на собственост върху жилището срещу сумата от 21 400,00 лева, запазвайки си пожизненото право на собственост върху жилището.
В исковата молба се твърди, че третото за делото лице Х. Б. и ответникът И.Т. живеят на семейни начала и имат дъщеря П., че И.Т. и неговият баща са били заедно посочени от ответницата Х.Б. като свидетели по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд, че преди подписването на нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С. П. И.Т. се е запознал с документите на продавача Х.Б., както и че всички тези обстоятелства предполагат наличие на знание у страните по същия нотариален акт, че с него се увреждат интересите на ищцата, с оглед невъзможността въз основа на влязлото в сила решение за разваляне на договора за издръжка и гледане да бъде приложен чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и предметът на договора – собствеността върху 1/2 идеална част от процесното жилище, да се върне в патримониума на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Х. С. Б., с който оспорва иска. Сочи, че не й било известно ищцата О.Б. да има претенции относно изпълнението на договора за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт № 4, т. VII, дело № 1738/1992 г. на Р. С., до момента, когато е получила съобщение по чл. 131 от ГПК по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд. Изтъква, че договорът за покупкопродажба, за който е съставен нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С. П. е сключен много преди завеждане на делото, поради което не е могла да има съзнание, че с договора за продажба на имота уврежда интересите на ищцата. Поддържа също, че до образуването на гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд не е била близка с И.Т., не е споделяла пред него, че има задължения към ищцата по договор за издръжка и гледане и че е била със съзнанието, че изпълнява задълженията си по същия договор, поради което при сключването на договора за покупко-продажба е действала добросъвестно.
4
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответника И.Т., който също оспорва иска. Твърди, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба – 12.09.2019 г. не е възможно у него да е имало съзнание за увреждане на интересите на ищцата, тъй като към този момент дори не е била предявена исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Разпечатката съдържа 38 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed1e9794-352c-4738-b8df-81ccbbadd793