Решение № 168 от 11.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Враца, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20231400500624 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. А. Ц., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв. Ж. Д. от ХАК, срещу Решение №370/05.07.2023г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.

№1437/2022г., в частта, с която е отхвърлен предявен от него срещу Гаранционен фонд иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 1 000лв. до сумата 10 000лв., в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, и в частта, с която е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 720лв.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.

В жалбата се сочи, че в разглеждания случай спорен е единствено въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди и дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, като се поддържа, че при 1 постановяването на обжалваното решение районният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е нарушил принципа за справедливост, като е определил крайно занижено по размер обезщетение, което не съответства на претърпените болки и страдания, техния характер и интензитет, поради което не може да репарира претърпените травматични увреждания.

Въззивникът заявява искане в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което му бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 69.89лв., като решението бъде отменено и в частта, с която страната е осъдена да заплати разноски в размер на 720лв.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Гаранционен фонд е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.11.2021г.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че фондът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетение по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието законоустановените предпоставки и при спазване на определената в КЗ процедура, поради което задължението му за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице, с пояснение, че в случая претенцията е предявена на 18.11.2021г.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.558, ал.1 и чл.479 КЗ, въззивникът-ответник настоява, че срокът за произнасянето му по предявената претенция не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното завеждане по реда на чл.380 КЗ. От изложеното в насрещната въззивна жалба се черпи аргумент, че фондът е спазил законоустановения срок, като се подчертава, че от страна на ищеца не са били представени необходимите за определяне на обезщетението документи, въпреки отправените до него писма.

От това според ГФ следва, че той е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по предявените претенции и не е изпаднал в забава.

2

Искането в насрещната въззивна жалба е първоинстанционото решение да бъде отменено в частта за началната дата на законната лихва върху присъденото обезщетение.

Насрещната въззивна жалба съдържа и отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, като същата се оспорва и се прави искане в обжалваната част решението на районния съд да бъде потвърдено, тъй като е съобразено с материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните правила и е обосновано.

В отговора се развиват обстойни правни съображения във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД и се цитира практика на състави на ВКС.

Подчертава се целта, с която е създаден Гаранционният фонд, и се сочат разпоредбите на чл.558, ал.1 и чл.492 КЗ в подкрепа на довода, че изплащаното от фонда обезщетение е лимитирано до размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Според поддържаното от Гаранционен фонд обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е правилно, тъй като този иск е останал недоказан.

Като моли в обжалваните от ищеца части първоинстанционното решение да бъде потвърдено, Гаранционен фонд претендира да му бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски. Доказателствени искания не са заявени.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната и насрещна въззивна жалби са редовни допустими, поради което е внесъл същите за разглеждане в открито съдебно заседание, в което пълномощниците на страните поддържат заявените от тях искания.

Пред настоящата инстанция са представени и приети амбулаторен лист от 21.11.2023г. и справка от НЗОК от 26.01.2024г.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба настоящият състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от М. А.

Ц. срещу Гаранционен фонд обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ за сумата 20 3

000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 69.89лв. – обезщетение за имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 26.09.2021г., около 20:10 часа на път ІІІ-101 между селата Гложене и Бутан при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф", без данни за собственост, без да изчака движещия се по главен път лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** СК, управляван от Б.

Р. С., водачът М. В. Г. е предизвикал ПТП, при което е пострадал ищецът.

Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и на водача Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Ищецът твърди, че след произшествието бил откаран в Спешно отделение-Козлодуй, а впоследствие е настанен за лечение и наблюдение в Неврологично отделение на УМБАЛСМ "Пирогов" от 29.09.2021г. до 04.10.2021г., откъдето е изписан с окончателна диагноза "Дегенеративна лумбална спондилоза и остеохондроза. Дискова болест в лумбален отдел.

Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1. Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво".

Следващите твърдения на ищеца са, че описаните увреждания и кръвонасядания са му причинили продължително разстройство на здравето, неопасно за живота, интензивни и продължителни болки и страдания, както и че същият все още не е напълно възстановен и продължава медикаментозно лечение, а отделно от това е претърпял и душевни травми, още не се е отърсил от преживения ужас, сънува кошмари и се страхува да пътува в автомобил.

Нататък в исковата молба се сочи, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил "Фолксваген Голф" не е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност", поради което ищецът е предявил пред ответника претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но по образуваната щета такива не са му определени и изплатени.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на исковете, като исковите суми се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред ГФ – 18.11.2021г. до окончателното им изплащане.

4

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер.

С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно, че на 26.09.2021г. на пътя между селата Гложене и Бутан е настъпило ПТП с участници л.а."Фолксваген Голф" без посочен регистрационен номер и без данни за собственост, управляван от М.

В. Г., и л.а."Опел Астра" с рег.№ВР *** СК, управляван от Б. Р. С., при което са пострадали пет лица, сред които ищецът.

Представен е документ за резултати от образна диагностика и епикриза, издадена от УМБАЛСМ "Пирогов", от които е видно, че на 29.09.2021г. ищецът е постъпил в болничното заведение и на 04.10.2021г. е изписан с окончателна диагноза "Дегенеративна лумбална спондилоза и остеохондроза.

Дискова болест в лумбален отдел. Дискова протрузия на ниво Л5-Ес1.

Лумбосакрална радикулопатия Ес1 коренче вляво".

Представени са фактура за заплатена потребителска такса на УМБАЛСМ "Пирогов" в размер на 29лв. и фискални бонове за закупени медикаменти.

Ищецът представя претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, получена от ответника на 18.11.2021г., както и две писма, с първото от които от него е поискано представяне на допълнителни доказателства, а с второто изплащането на такива е отказано.

Към делото е приложено НОХД №21/2023г. по описа на Районен съдКозлодуй, по което е което е постигнато и одобрено споразумение. С това споразумение обвиняемият М. В. Г. се е признал за виновен в това, че на 26.09.2021г., около 20:10 часа на път между селата Гложене и Бутан, при управление на лек автомобил марка "Фолксваген Голф" без регистрационни табели е нарушил правилата за движение по пътищата като водач на ППС, което излиза от земен път на път с настилка, не е спазил задължението си да пропусне движещия се по пътя с настилка л.а. "Опел Астра" с рег.№ВР *** СК, вследствие на което е причинил две средни телесни повреди на пътуващата в л.а."Опел Астра" пътничка П. В. Н..

Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда.

5

Вещото лице-автоексперт се е произнесло, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е внезапното навлизане на л.а."Фолксваген Голф", излизащ земен път в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движещия се с полагащата му се пътна лента л.а."Опел Астра", и навлизането му в платното за движение на ППС по републикански път ІІ-101, с които водачът на първия автомобил е поставил сам себе си и водача на втория, правомерно движещ се автомобил,в невъзможност да предотвратят настъпването на ПТП. В заключението се сочи, че навлизането на л.а."Фолксваген Голф" в кръстовището на главния път е извършено в резултат от субективните действия на водача му при достигане на кръстовището и от това, че същият не е спрял преди навлизането си на главния път, за което е имал техническа възможност, осигурена му от релефа на пътя, да види и възприеме движещия се по пътя и в полагаща му се лента л.а."Опел Астра" и да го пропусне да премине.

Вещото лице-съдебен лекар цитира издаденото на ищеца съдебномедицинско удостоверение, от което е видно, че същият е прегледан на 27.09.2021г., при което е установено добре отграничено червеникаво кръвонасядане с триъгълна форма с размер 3/3/8 см. в ляво, в горен външен квадрант на седалищната област. Това заболяване не е лекувано медикаментозно. Становището на вещото лице е, че по механизъм това увреждане отговаря да бъде получено от действието на твърди тъпи предмети, т.е. при ПТП – травма в купето на лек автомобил.

Заключението на медицинската експертиза съдържа подробно описание на заболяването спондилоза /остеоартрит на гръбначния стълб/ като дегенеративно заболяване, свързано с изтъняване и изместване на междупрешленните дискове, както и със загуба на еластичните свойства на хилиановия хрущял и образуване на костни израстъци във вид на шипове в резултат от напредването на възрастта. В заключението са описани и останалите заболявания на гръбначния стълб, посочени в представената по делото епикриза, в която травматични увреждания не са посочени.

Съдебният лекар се произнася, че полученото при ПТП травматично увреждане и съпровождащата го болка отшумяват/самооздравяват/ за срок от 5 до 7 дни. Същият дава заключение, че поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на получената от ищеца травма.