Решение № 564 от 10.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Инс“ АД, ЕИК: 205997727, против Г. В. К., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1666, 67 лева - главница по Договор за потребителски кредит „**”№ ***** г.; 280 лева - договорна лихва за периода 29.03.2024 г. - 29.07.2024 г. 81, 72 лева законна лихва за забава за периода 30.03.2024 г. - 18.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8084/26.09.2024г. по ч.гр.д. № 16413/2024г. по описа на ПРС, X гр. състав.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „**”№ *****г. по силата на който ответникът получил в заем сумата от 2000 лева, която му била преведена от ищцовото дружество чрез системата на „Изипей“ АД.

Твърди се, че съгласно условията на сключения Договор, ответникът е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 29.02.2024, 29.03.2024, 29.04.2024, 1

29.05.2024, 29.06.2024, 29.07.2024 г. Сочи се, че Първата вноска по кредита с падеж 29.02.2024 г. е изцяло погасена от страна на длъжника. По вноска с падеж 29.03.2024 г. е осъществено частично плащане, като извън погасяването са останали дължими главницата, договорната и мораторната лихви до пълния им размер. Към дата 18.09.2024 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 29.04.2024, 29.05.2024, 29.06.2024, 29.07.2024 г Съгласно чл. 86 ЗЗД ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 81.72 лева. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Л. Б. от ** оспорва предявените искове. Възразява се за недействителност на договора за кредит, доколкото посочения в договора размер на ГПР не съответства на действителния, като в него не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 1140 лева. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит „**”№ ***** г. се установява, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение, по повод на което ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем в размер на 2000 лева, при ГЛП 36% и посочен размер на ГПР от 49, 7 %. Уговорено е заемът да бъде върнат на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 393, 33 лева.

Съгласно чл. 7.1. от Договора, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, същият дължи неустойка в размер на 1140 лева, която се заплащала разсрочено с месечните вноски по заема и възлизала в размер на 190 лева месечно.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Инс“ АД, като заемодател, и Г. В. К., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

2

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора на исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките за такса за експресно разглеждане на заявката и неустойката за непредставяне на обезпечение.

Следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това.

Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, в погасителния план без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР не отговаря на действителния такъв, защото в него не е включена сумата за неустойка. Това се установява и от заключението на вещото лице по ССчЕ, прието като неоспорено от страните, съгласно което начислената възнаградителна лихва по договор в размер на 360,00лв за 6 месеца върху главница 2000,00лв отговаря в действителност на размер на ГЛП-59,34% и ГПР-78.4590%, без да се включва друг разход освен лихви по кредита. Вещото лице установява, че включвайки в обхвата на ГПР и таксата за непредоставен гарант по договора в размер на 1140 лева, действителният размер на ГПР възлиза на стойност 688.95%.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това 3 именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 7 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката за непредставяне на обезпечение е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При това положение, кредитополучателят – ответник дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита /главницата/ на основание чл. 23 ЗПК. Установи се от заключението по ССчЕ, че ответникът е извършил едно плащане по договора за кредит в размер на 650 лева на 06.06.2024г. При главница по заема от 2000 лева това означава, че предявеният установителен иск за главница е основателен за сумата от 690, 24 евро /1350 лева/ и ще се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 852, 15 евро /1666, 67 лева/, както и за останалите претендирани суми на осн. чл. 23 ЗПК.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда установителния иск следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда 4 право на разноски в полза на ищеца. В заповедното производство същият е доказал сторени разноски в общ размер на 583, 16 евро, като с оглед основателно направеното от длъжника – ответник възражение за прекомерност на разноските, адвокатското възнаграждение се определя в справедлив размер от 102, 26 евро за заповедното производство.

Следователно по съразмерност с уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сумата от 81, 86 евро разноски за заповедното производство. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В настоящото исково производство сторените от ищеца разноски са в общ размер на 542, 84 лева, като по изложените по-горе съображения в исково производство следва да му се присъди сума в размер от 157, 10 евро.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Същият е доказал сторени разноски за ССчЕ в исковото производство в размер на 127, 82 евро. По съразмерност ще му се присъди сумата от 123, 57 евро.

В производството по делото ищецът е представляван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Л. Б. от ** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съобразно липсата на фактическа и правна сложност по делото и съразмерно с отхвърлената част от исковете възлиза в размер на общо 135, 87 евро – на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.