Решение № 12017 от 07.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13436/2023
- Вид
- Решение № 12017
- Подписан
- 07.07.2023
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.16, ал.3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.15, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.16 · Закон за устройство на територията
- чл.17 · Закон за устройство на територията
- чл.17, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.19 · Закон за устройство на територията
- чл.19, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.200, ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12017 гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110113436 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 108 ЗС Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Цт“ ЕООД против И. И. Ц. и А. А. З – Ц.а.
Първоначално е образувано гр. дело № 61875/2019 г., приключило с Решение № 20167232/03.08.2021 г., което е обезсилено с Решение № 62/06.01.2023 г. по в. гр. дело № 12910/2021 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 24.02.2023 г., поради факта, че съставът при СРС се е произнесъл по непредявен иск по чл. 109 ЗС вместо по предявения иск по чл. 108 ЗС. С решението на въззивната инстанция делото е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстационния съд, който да разгледа предявения иск по чл. 108 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик по силата на покупко-продажба с нот. акт № г. на нотариус с рег. № на поземлен имот с идентификатор № по кадастралната карта на гр.
София, съставляващ по действащия регулационен план УПИ по плана на града, м. „М Запад”, с площ 644 кв.м., с административен адрес гр. София, ул. Твърди, че ответниците са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор № съставляващ по действащия регулационен план по плана на гр. София. Ищецът твърди, че ответниците неправомерно са отнели от неговия имот площ от около 36 кв.м., като впоследствие поддържа, че същите представляват 43 кв. м., като са изградили ограда от телена мрежа върху тухлена зидария, която ограда не съвпада с регулационната граница по действащия регулационен план, нито с имотната граница по кадастралната карта. С тази ограда ответниците били препречили и достъпа до изградената в имота на ищеца жилищна сграда. Излага твърдение, че с 1 неправомерно изградената ограда ответниците без основание са отнели част от имота на ищеца. Твърди, че е отправил до ответника Ц. нотариална покана, с която на последния бил даден срок да премахне изградената ограда, като му било предложено с общи усилия да бъде изградена друга ограда по регулационната граница, но той отказал. С уточняваща молба от 27.01.2020 г. ищецът сочи, че частта от имота, която е предмет на иска, е заключена между точките А, В и С на приложената към молбата геодезична снимка. Прави се искане да се осъдят ответниците да освободят и предадат на ищеца неправомерно отнетата и собствена му площ от 43 кв.м., заключваща се между регулационната граница, разделяща имотите на страните, и неправомерно изградената от ответниците ограда.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. И. Ц., с който оспорва иска. Излага твърдение, че е собственик на имот с идентификатор №. и в него е построил законно жилищна сграда. Твърди, че оградата със съседния имот е изградена по стария план при спазване на регулацията. Твърди, че от 2003 г. владее процесното място със съществуващата ограда, част от която била изградена през 1978 г., и го е придобил по давност. Излага и твърдения, че ищецът е извършил строеж в мястото си без спазване на законовото отстояние до къщата на ответника, с което е нарушено неговото право на собственост. След конституирането като ответник в производството и на А. А. З – Ц.а /съпруга на ответника И. И. Ц./, същата е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с идентично на отговора на първоначалния ответник съдържание. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
При първоначалното разглеждане на делото, в производството по гр.д. 61875/2019 г., СРС, 165 с-в, са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение на СТЕ, като с определението си от 03.05.2023 г. съдът е уведомил страните, че същите ще се ползват при повторното разглеждане на делото. Срещу доклада по делото, обективиран в Определение № 16158/03.05.2023 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 29.06.2023 г., страните не са възразили, като ищцовата страна е изразила становище, че събраните в производството доказателства следва да се използват при повторното разглеждане на делото. Ответниците не са ангажирали становище. Нито една от страните не е заявила нови доказателствени искания.
От представените в препис документи се установява, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № г. по описа на нот. В И, рег. № продавачът „Инвестбанк“ АД е прехвърлил на „Ценова консулт“ ЕООД собствеността върху поземлен имот с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № . на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: гр.
София, район „Витоша“, ул. , с площ по кадастрална скица, с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, представляващ УПИ плана за гр. София, при съседи недвижими имоти с идентификатор
Видно от представените скица на поземления имот от Службата по геодезия и 2 кадастър (л.12 по гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в), както и от комбинирана скица за идентичност с виза за проектиране по чл.16, ал.3 ЗКИР (л.14 по гр.д.61875/2019г., СРС, 165 с-в) и видно от описанието на имота на ищеца в горепосочения нотариален акт, в съседство от западната страна на имота на ищеца се намира ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД- на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ по плана на гр.София, м. „М Запад“, за който между страните е безспорно, че е собственост на ответниците И. И Ц и А. А. З – Ц.а.
Ответниците не оспорват, че между имота на ищеца и имота на ответниците е изградена ограда с бетонова основа и железни решетки, която навлиза в ПИ с идентификатор по КККР, собственост на ищеца, която загражда част от имота му. Същото се установява и от показанията на свидетелите П. Ц. и Бисер Чечев, които съдът кредитира като пълни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, а така също и от изготвено заключение по допуснатата СТЕ, при подготовката на което вещото лице геодезист е извършил оглед на място. От показанията на двамата разпитани в производството свидетели се установява още, че оградата в имота на ищеца е създавала обективни затруднения на дружеството, за да ползва имота си и в частност – при извършване на строителни и ремонтни работи.
От представена в заверен препис комбинирана скица за пълна и частична идентичност по чл.16, ал.3 ЗКИР за ПИ с идент. на КККР на гр. София (л.54 по гр.д.61875/2019г., СРС, 165 с-в) се установява мястото на преминаване на регулационната граница между двата имота, като е видно, че кадастралните и регулационните граници между двата недвижими имота – на ищеца и на ответника – съвпадат.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна, всестранна и компетентно изготвена, при извършен оглед на място от вещото лице, се установява, че между ПИ ) е изградена ограда, която не съвпада нито с имотната, нито с регулационната граница, а е изградена по посочени в приложена към заключението скица точки 4;5;1;2;3;5;6;7;16 и е очертана с червена пунктирана (прекъсната) линия в комбинираната скица. Вещото лице по СТЕ достига до извода, че регулационната (наречена в заключението парцеларна), имотната и кадастралната граница по отношение на имотите на ищеца и на ответниците съвпадат, като вещото лице достига до този извод след сравнение на цифровия модел на кадастралната карта на процесния имот, на извадка от действащия регулационен план на гр. София от ГИС и на извършено на място геодезическо заснемане с GPS измервател и тотална станция, при сравнение на данните от които е изготвена и приложената към заключението комбинирана скица. Изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2021 г. по гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в, вещото лице пояснява, че дворищно-регулационната граница е очертана в приложената към заключението комбинирана скица със синя линия, улично-регулационната граница е дадена в червена линия, а със зелената линия е очертана кадастралната граница, като посочва, че трите линии по отношение както на очертанията на двата недвижими имота по отношение на улицата и другите външни граници, така и по отношение на границата между имота на 3 ищеца и на ответника, съвпадат. Видно от заключението на вещото лице съгласно направеното геодезическо заснемане площта, която изградената в ПИ на ищеца с идентификатор по КККР ограда отнема от този имот е 43 кв.м.
По гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в служебно е изискан от съда акт за сключен граждански брак на ответниците по делото, видно от който (л.95 по гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в) между И. И Ц. и А. А. З. е сключен граждански брак на 02.10.1988 г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В тежест на ищеца по предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС против ответниците е да установи правото си на собственост върху описаната част от процесния имот, придобита на наведеното основание, а именно – по силата на нотариален акт за покупко-продажба, както и че понастоящем ответниците владеят процесната част от имота, а в тежест на ответниците при установяване на горното е да докажат, че владеят имота на годно основание.
В тежест на ответниците, при установяване на горното, е да докажат, че владеят имота на годно основание.
По настоящото дело като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че ищцовото дружество е собственик на ПИ с идентификатор на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-68/02.12.2020г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ- Запад“, находящ се в гр.София, ул.
„, а ответниците са собственици на ПИ с идентификатор по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №РД- 18- 68/02.12.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ Запад“. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.
От представените доказателства по делото и в частност от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № . по описа на нот. В, рег. № на НК, се установява, че ищцовото дружество е собственик на ПИ с идентификатор на КККР за гр. София, а видно от комбинираната скица, приложена към заключението на вещото лице по СТЕ (л.115 по гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в) се установяват имотните и регулационните граници на недвижимия имот.
От представените по делото доказателства се установява, че в съседство с имота на ищцовото дружество се намира ПИ с идентификатор на КККР за гр. София, собственост на ответниците И. И Ц. и А. А. З..
Ответниците не оспорват, че са изградили ограда, с която ограждат границата между своя ПИ с идентификатор и ПИ с идентификатор на КККР, собственост на „Ценова консулт“ ЕООД, но оспорват да са навлезли в имота на ищцовото дружество и твърдят, че оградата следва плътно имотните и регулационните граници между техния и ищцовия поземлен имот. От показанията на свидетелите, изслушвани в открито съдебно заседание по гр.д. 61785/2019 г., СРС, проведено на 25.03.2021 г., се установява, че към този момент 4 процесната ограда между двата имота е съществувала и е била изградена от бетонна основа с железни решетки. Към датата на изготвяне на огледа в имота от страна на вещото лице по СТЕ – 21.03.2021 г., процесната ограда между двата имота е съществувала. По настоящото дело няма представени нови доказателства, а и твърдения от някоя от страните, които да водят до извода, че процесната ограда между двата имота е премахната.
От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че оградата, изградена от ответника, навлиза в имота на ищцовото дружество и огражда от този имот 43 кв.м.
Поставянето на ограда, навлизаща в имота на ищцовото дружество и пречеща му да упражнява владение и да използва част от своя недвижим имот безспорно представлява от страна на ответниците действие, чрез което последните осъществяват владение на реална част от имота на ищеца, с което му пречат за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците върху оградената част от имота. От представените доказателства по делото се установява, че владяната от ответниците част с площ от 43 кв.м., очертана с червена пунктирана (прекъсната) линия и синя непрекъсната линия и означена с точки 4;5;1;2;3;5;6;7;16 в комбинираната скица, приложена към заключението на вещото лице по СТЕ (л.115 по гр.д. 61875/2019г., СРС, 165 с-в), е част от ПИ с идент. по КККР, собственост на ищеца. Следва да се посочи, че ищецът е сезирал съда с иска за установяване правото на собственост и осъждане на ответниците да му предадат владението върху частта от имота му, оградена от поставената ограда, като в исковата молба е посочено, че същата представлява площ от около 36 кв. м. Впоследствие и след точното геодезическо измерване от вещото лице същите конкретизират тази част като площ от 43 кв. м., но е ясна и недвусмислена волята на ищцовото дружество, че претенцията им касае цялата част от процесния имот, заградена от ответниците. Ето защо, последващото уточнение на точния размер на площта съдът приема като конкретизация на предявения иск, като с доклада на делото, изготвен по настоящото дело е отразена и вече претендираната от ищцовото дружество площ от 43 кв. м.