Решение № 7313 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7313 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100508814 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното производство С. З. П., чрез пълномощника – адв. И. А. Н., срещу част от Решение № 8141 от 02.05.2024 г., постановено по гр. д. № 50978/2023 г. по описа на СРС, ГО, 79-ти състав, в частта, в която е прието за установено за признаване на сумата в размер на 179,20 лв,- мораторна лихва за потребена енергия, 28,43 лв.-главница за дялово разпределение и 290,49 лв,- разноски по делото дължими към „Топлофикация София” ЕАД в имот с адрес: гр. гр. София, ж. к.

********, с аб. № ********, с абонатен № ********.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Бруната“ ООД.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли да се постанови решение, с което да се отмени гази част от Решение от 02.05.2024 г. постановено по гр. д. № 50978/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав за признаване на сумата в размер на 179,20 лв.-мораторна лихва за потребена енергия, 28,43 лв.-главница за дялово разпределение и 290,49 лв.-разноски по делото дължими към

„Топлофикация

София”

ЕАД.

Претендира разноски пред първоинстанционният съд, както и настоящите разноски, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. пред въззивна инстанция.

Постъпила е и въззивна жалба от В. З. Г., чрез пълномощника си адв. С. К., срещу част от Решение № 8141 от 02.05.2024г. постановено по гр. д. № 50978/2023г по описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав за признаване на сумата в размер на 1506,24лв.главница за потребена енергия, 179,20лв.-лихва за потребената енергия, 28,43лв.-главница за дялово разпределение и 290,49лв.-разноски по делото, дължими към „Топлофикация София" ЕАД.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното 1 решение. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени Решение от 02.05.2024 г. постановено по гр. д. № 50978/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 79-ти състав за признаване на сумата в размер на 1506,24 лв.-главница за потребена енергия, 179,20 лв.-лихва за потребената енергия, 28,43лв.- главница за дялово разпределение и 290,49 лв.-разноски по делото, дължими към „Топлофикация София" ЕАД. Претендира разноски пред първоинстанционният съд, както и настоящите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. пред въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.С. /с пълномощно/ е подало отговор на първата въззивна жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Д.Т. /с пълномощно/ е подало отговор на втората въззивна жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Третото лице помагач – "Директ" ЕООД не е изразило становище.

Съдът като съобрази доводите във въззивните жалби и отговорите на въззивните жалби, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя. В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в частта, в която е признато за установено, че ответниците дължат на "Топлофикация София" ЕАД при условията на разделност сумите, както следва: 3 012,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 358,40 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 56,86 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 10,55 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 23708/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2023 г., при равни квоти - по 1/2 част от всеки от тях, или сумите, както следва: 1 506,24 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 179,20 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.04.2023 г.; 28,43 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,27 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на 2 заявлението по чл. 410 ГПК - 04.05.2023 г. до окончателното им заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003 г. / присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия;

Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В конкретния случай, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото пред СРС е прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. ********, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление са били начислявани с оглед наличието на 3 броя отоплителни тела и щранг лира в баня с мощности според максималния специфичен разход за сградата, сумите за битово гореща вода са начислявани на база показанията на 1 брой водомер, който е редовно отчетен и през двете отчетни дати, а тези за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването - между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 179 куб. м. и този на етажната собственост - 8 691 куб. м.

От техническа гледна точка, пред първоинстанционния съд е видно, че фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице е изяснило, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. СРС правилно е преценил, че при анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод.

В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се 3 предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 3 072,13 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (3 734,53 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (662,40 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.