Решение № 1156 от 10.10.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2741/2024
- Вид
- Решение № 1156
- Подписан
- 10.10.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1156 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300502741 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , в качеството му на длъжник по и.д. № *** по описа на ЧСИ Р. Р., против разпореждане, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на разноските по изпълнителното дело. Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, още повече че е налице доброволно изпълнение на задължението непосредствено след образуване на изпълнителното дело. Моли съда да намали таксите и разноските по изпълнителното дело.
Ответната страна, взискател в производството Е. Г. К., поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че заплатеното от него възнаграждение за адвокат не е прекомерно, доколкото е уговорено както изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, така и да водене на същото. Моли жалбата да не бъде уважавана.
Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. адвокатското възнаграждение е заплатено, размерът е съобразен с минимумите по Наредба №1/2004 МРАВ и активното поведение на процесуалния представител на страната. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
След като прегледа материалите по делото и прецени
1 доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по следните съображения :
Изпълнителното производство е образувано по молба на Е. К., чрез пълномощника му адв. Д. И., за събиране вземането му от дружеството-жалбоподател по изпълнителен лист, изд. по гр.д.№ 684/2022, ПРС. С молбата за образуване на изпълнително дело са претендирани и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена ДТ. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие. С молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени правомощия на ЧСИ съгл. чл.18 от ЗЧСИ.
ПДИ е връчена на длъжника на 16.08.2024г., като на 26.08.2024г. е платил доброволно задължението.
С молба от 27.08.2024г. длъжникът е поискал намаляване на разноските по делото.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил искането за намаляване на разноски по изпълнителното дело без уважение.
При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:
Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за разноски в производствата по различни правни спорове.
Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на главница – 433,33лв.. По делото е възложено събиране на вземането по реда на чл.18 от ЗЧСИ, което се приравнява на посочване на изпълнителни способи. Претендирани са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 400лв., като са представени и доказателства за извършването им.
В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат определени около приетият от практиката минимум.
Вярно е, че след решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан със законово определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но следва да се съобрази с практиката на съдилищата, като се отчита и количеството труд положен от пълномощника на страната.
Съобразно установената практика за подобен род дело минималните размери на адвокатските възнаграждения гравитират около 400лв.
Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от страната адвокатско 2 възнаграждение по възражение на насрещната страна. В случая, обаче , претендираното такова е около минимумите , приемани от практиката, поради което и същото не следва да бъде редуцирано. Без значение е обстоятелството, че задължението по изпълнителен лист е изплатено в рамките на срока за доброволно изпълнение, т.к. изпълнително производство е образувано и до плащане на задължението е налице необходимост от извършване на правни действия по подготовка за събиране на вземането. Ето защо постановеният отказ да се намали адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 32882/08.10.2024г. , подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, против разпореждане от 30.08.2024г., по изп.д.
№ *** на ЧСИ Р. Р., да се намалят разноските по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3