Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 646 от 02.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8429/2022
Вид
Решение № 646
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 114 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508429 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5667/30.05.2022 г. на СРС, 154 с - в, по гр. д. № 32206/2021 г. е признато за установено, по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че А. З. Н., ЕГН **********, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 3 124, 94 лв. - главница, представляваща цена на потребена, незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м. 03.2012г. - м.

04.2014 г., сумата от 534, 17 лв. - мораторна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 12.03.2015 г., както и сумата от 373, 18 лв. - съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.09.2015 г. по ч. гр. дело № 15729/2015 г. по описа на СРС, 41 с - в, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извода на СРС, че искът е основателен поради погасяване на вземанията по давност и неизвършване на изпълнителни действия от страна на взискателя. Сочи, че неправилно СРС е приел, че вземанията се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Поддържа, че влязлата в сила заповед се ползва с последиците на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което давността за вземането е 5 - годишна. Това е така, доколкото длъжникът не може повече да оспорва вземането, основано на влязлата в сила заповед за изпълнение. Счита, че преди да изтече 5 - годишната давност, тя е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство и с предприемането на действия с принудително изпълнение от страна на ЧСИ, които са поискани от взискателя. Сочи, че на 15.12.2015 1 г. е наложен запор на банкови сметки, на 18.02.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот собствен на длъжника, на 05.01.2018 г. отново е наложен запор на банкови сметки, а с молба от 03.02.2021 г. е поискано извършване на действия от взискателя. Погрешно СРС е приел, че взискателят не е предприел действия за периода 05.01.2018 г. - 24.01.2022 г., тъй като дружеството е предприело в този период действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС искането за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, като практиката приема, че не е необходимо съответното изпълнително действие да е дало резултат свързан със събиране на вземането. Счита, че може изпълнителното действие въобще да не е извършено, а от значение е единствено да е поискано. Излага доводи, че взискателят не следва да търпи неблагоприятни последици от бездействието на съдебния изпълнител. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията - изцяло отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемият - ищцата А. З. Н., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано и не са допуснати твърдените от ответника нарушения. Обосновано съдът е приел, че давността за погасяване на вземанията по давност е тригодишна, тъй като с влязлата в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, не се решава спор между страните относно съществуване на вземанията и не е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение не може да се приравни на влязло в сила решение, тъй като не е проведено исково състезателно производство, в което да вземат участие и двете страни.

Счита, че заповедното производство не носи белезите на исковия процес. Тъй като вземанията са за главница за топлинна енергия, за тях следва да се приложи тригодишната погасителна давност, съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа доводи, че към датата на подаване на исковата молба вземанията са погасени. Подадените в изпълнителното производство молби от взискателя не прекъсват давността, тъй като по тях не са извършени реални изпълнителни действия от ЧСИ. Излага доводи за неоснователност на становището на взискателя - ответник, че подаването на бланкетни молби прекъсва давността, след като молбите са били нередовни и по тях не са предприети изпълнителни действия. Последното действие по прекъсване на давността е наложен запор на 05.01.2018 г., поради което, както към датата на предявяване на иска, така и към датата на устните състезания давността е изтекла. Изводите на СРС са съобразени с материалния закона. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 439 ГПК.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. В случая съдът приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, СРС е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е кредитор по процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 01.09.2015 г., по които е образувано изпълнително дело № 20158630403553 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 2 при КЧСИ за сумата от 3 124, 94 лв. - главница, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м. 03.2012 г. - м. 04.2014 г., сумата от 534, 17 лв. - мораторна лихва за периода от 30.04.2012 г. до 12.03.2015 г., както и сумата от 373, 18 лв. - съдебни разноски, въз основа на подадена от взискателя молба от 17.11.2015 г.

По делото няма данни за датата, на която е връчена заповедта по чл. 410 ГПК на длъжника, но няма и спор, че възражение по чл. 414 ГПК не е подадено, поради което не се е развило исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

От доказателствата се установява също така, че изп. дело № 20158630403553 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 при КЧСИ е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена на 17.11.2015 г. В молбата е направено овластяване от взискателя на ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за предприемане на действия по събиране на вземането.

От данните по преписката на изпълнителното дело се установява, че ЧСИ е извършил справки за наличие на банкови сметки на 15.12.2015 г. и на тази дата е изпратил запорни съобщения, които са се върнали с отбелязване, че длъжникът няма сметки в посочените в съобщенията банки.

На 15.12.2015 г. ЧСИ е изпратил и призовка за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена на 03.02.2016 г.

Първото изпълнително действие, предприето по образуваното изпълнително дело, е налагането на възбрана върху недвижим имот, вписана на 26.02.2016 г. видно от печата на писмото за налагане, който момент, според настоящият състав, е релевантен, за да се приеме, че възбраната е наложена.

Следващото валидно изпълнително действие е предприето от ЧСИ, без да има искане от взискателя, с налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД на 09.01.2018 г., когато е получено запорното съобщение от банката.

След това, едва на 03.02.2021 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия - налагане на запор на банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД, какъвто е наложен на 13.04.2021 г. С постановление на 24.01.2022 г., ЧСИ е прекратил изп. дело № 20158630403553 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 при КЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По съществото на спора по реда на въззивната проверка, като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното:

Както сочи и СРС, разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

По делото е безспорно обстоятелството, че процесният изпълнителе н лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист.

3

Според ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е процесния случай.

Относно спорните въпроси - дали поради непредприемане на действия по прекъсване течението на давността, правата на ответника за изпълнение относно вземането са се погасили по давност, както и какъв е давностният срок за погасяване на вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, въззивния съд приема следното:

Следва да се посочи, че по сега действащата уредба, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като по ГПК, заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес.

Влязлата в сила заповед, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по издадената заповед.

Във връзка с възраженията на ответника в жалбата настоящият състав намира, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК) се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, тъй като длъжникът повече не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК - същите са преклудирани. След влизане в сила на заповедта, установеното в нея вземане става ликвидно - безспорно установено по основание и размер. Този ефект настъпва по силата презумпцията, че липсата на оспорване от страна на длъжника по заявеното от кредитора вземане, съставлява признание на вземането, поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено.

Следователно, влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет, поради което спор между същите страни н а същото основание и за същото вземане вече е недопустим. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено нещо. Тъй като ефектът е като на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането с влязло в сила решение, независимо че не е проведено спорно производство, въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложение ще намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност за вземанията, установени с влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК ще е пет години, а не три години, както е приел СРС в оспореното решение.

С влизане в сила на заповедта за изпълнение, след изтичане срока за възражение по чл. 114 ГПК, давността е прекъсната и от тази дата, е започнала да тече нова давност - т. е. най - късно от датата на издаване на изпълнителния лист на 01.09.2015 г., при липса на конкретни данни за изтичане на срока по чл. 114 ГПК.