Решение № 1380 от 25.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1380

Пазарджик, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20257150701424 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е след като с Решение № 11949/26.11.2025 г. постановено по адм. дело № 8214/2025 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение, е отменено Решение № 2871/25.06.2025 г. постановено по адм. дело № 1254/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване задължителните указания, визирани в съдебния акт на върховната инстанция.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е Ревизионен акт № P-16001323005486-091-001/16.08.2024 г., издаден П. Д. С. на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция (ТД) Пловдив на Национална агенция за приходите (НАП) - възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 427/15.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който на Н. Т. Д.

- за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 301,85 лв. и са начислени лихви в размер на 176,43 лв.;

- за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 538,61 лв. и са начислени лихви в размер на 260,06 лв.;

- за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 568,33 лв. и са начислени лихви в размер на 979,66 лв.;

- за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2 073,71 лв. и са начислени лихви в размер на 580,73 лв.;

- за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 5 037,23 лв. и са начислени лихви в размер на 876,06 лв., или общо определените задължения за пряк данък са в размер на 10 519,73 лв. и лихва - 2 872,94 лв.

Жалбоподателят релевира доводи, че оспореният ревизионен акт е фактически необоснован и противоречащ на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките за определяне на данъчната основа за облагане на Д. по реда на чл. 122, ал. 1. т. 2 от ДОПК. Отрича констатацията на органа по приходите, че относно ревизираните периоди са налице данни за укрити приходи. Поддържа, че за всеки един от ревизираните периоди не са налице недекларирани доходи от ревизираното лице, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За неправилен се счита изводът на органа по приходите, че Н. Д. не е разполагала с парични средства, за да внесе сумите по банковата си сметка така както това е посочено в ревизионния доклад. Претендира отмяна на атакувания ревизионен акт и сторените в съдебните производства разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и обосновава законосъобразността на РА. Претендира присъждане за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и в изпълнение на указанията на върховната инстанция, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При разглеждането от касационната съдебна инстанция, ВАС е приел за установено, че Д. има качеството местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, поради което и на основание чл. 6 ЗДДФЛ е данъчно задължена за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Ревизираното лице няма регистрация като едноличен търговец, не е била съдружник или собственик на капитал от търговски дружества. През ревизираните периоди Д. е имала сключени трудови договори с „Роял Лоджинг“ ЕООД, „Булран“ ЕООД, „Усол“ ООД и „Рубин Комерс“ ЕООД. За ревизирания период 2017 г. – 2022 г. лицето е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г., с които са декларирани получавани доходи от трудови правоотношения, както и ползване на данъчни облекчения за деца.

ВАС е обсъдил подробно, че по банковите сметки на ревизирания субект са постъпили суми в размер от 10,00 лв. до 3840,00 лв. с неустановен произход, подробно описани в РД. Съдът е изброил видовете описание на транзакциите, а именно „получаване на средства по карта“, „вноска“, „вноска Д.“, „захранване Д.“, превод от друга банкова сметка, „Cash deposit“, „внесена сума на АТМ на РББГ“. Като детайли по транзакциите в отделни случаи са посочени „превод“, „захранване на сметка“, „възстановяване на сума“, „Парти аксесоари“, „Капаро“, „Плащане за украса за РД“, „Украса за парти“, „Ремонт на пералня“, „Украса за рожден ден“, „Подарък за имен ден“, „за рокля“, „Бебешко столче“. Отделните операции са описани като „Получаване на средства по карта“, „Касова операция“, „Картови или други операции“, „Левов превод“, „Валутни трансфери“. Като наредители на плащанията в някои отслучаите са посочени различни физически или юридически лица.

С оглед паричните преводи по сметки на Д. е отправено ИПДПО № П-16001323023421-040-002/25.07.2023 г. (л. 408 от адм. д. № 1254/2024 г. по описа на АСПз), в отговор на което е депозиран писмен такъв вх. № 5719-2/14.08.2023 г. (л. 418 от адм. д. № 1254/2024 г. по описа на АСПз), в който е пояснено, че получените средства като основание „украси“ са от близки приятелки и роднини за закупуване на парти артикули и декорации за рождени дни и други празници на децата им, за които тези хора са заплащали единствено и само материалите. Лицето е посочило, че през тези години е получавало и преводи по сметката си от заплати, обезщетения за безработно лице, данъчни облекчения, както и детска социална помощ. Получавала е преводи от приятели за закупуване на дрехи и стоки онлайн, от различни сайтове. Има и суми които са ѝ върнати поради нехаресани онлайн поръчки. Има преводи за нейни лични и на децата ѝ празници. Друга част от сумите които е банкирала, са събрани пари на децата ѝ от тяхното раждане и лични празници. Също така е захранвала сметката си с пари на нейни приятели за закупуване на различни стоки по интернет.

Във връзка с внесените по банкова сметка суми Д. е предоставила 12 копия от записи на заповед, сумите по които са на обща стойност 105 430 лв. Поематели по представените записи на заповед са В. А., Б. Б., Л. К. и С. К..

Върховната инстанция е приела за безспорно установено, че по банкова сметка на ревизираното лице през ревизираните периоди 2017 г. – 2022 г. регулярно са постъпвали суми, представляващи внесени лично от Д. средства на каса или чрез банкомат, които правилно са възприети от приходните органи като основание за провеждане на ревизията по особения ред поради наличие на предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, а именно – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и налице са данни за укрити приходи или доходи.

ВАС е сметнал разсъжденията на съда разглеждал делото, относно правната същност на записите на заповед за правилни, но за необосновано е приетото, че лицето е доказало получаване на заеми от В. А., Б. Б., Л. К. и С. К., във връзка с което, като гаранция, че ще им възстанови сумите, е издало спорните записи на заповед. ВАС е посочил, че съдът, в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 и чл. 172 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е ценил безкритично свидетелските показания на лицата, приемайки същите за последователни, обективни и логически издържани и годни да удостоверят предаване на заемните суми. Приел е за основателно възражението, изложено в касационната жалба, според което показанията на лицата са колебливи, като не се посочват точни суми и момент на предаването им. ВАС е посочил, че по делото е останало недоказано предаването на заемните средства. ВАС е приел, че доколкото твърденията на Д., чиято е доказателствената тежест, относно източника на сумите не са подкрепени с доказателства, правилно получените суми са третирани от приходните органи като доходи от други източници, които е следвало да бъдат декларирани и които подлежат на облагане.

ВАС е обърнал внимание, че при формиране на данъчната основа по години е допуснато нарушение. Посочил е, че въпреки че с РА е прието, че постъпилите по сметката на лицето суми, представляващи плащания от физически лица във връзка с продажба на лични вещи, както и възстановени суми във връзка с върнати стоки, не следва да участват при формиране на данъчната основа, като единствено следва да бъдат включени сумите, които Д. лично е внасяла по сметката си, посочените суми са включени при изчисляване на данъчната основа. ВАС в мотивите на отменителното си решение изрично е посочил, че предвид наличието на безспорно внесени средства и неуспешно проведеното доказване на тяхната необлагаемост, спорният РА не е следвало да бъде отменян изцяло. Указанията са именно в тази връзка, като при необходимост е дадена възможност съдът да назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

В изпълнение на указанията настоящият съдебен състав съгласно чл. 226 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със служебно формулиран въпрос: Какъв е размерът на данъчното задължение на ревизираното лице за всеки един от процесните периоди, като изчисли данъчната основа при изключване на постъпилите по сметката на лицето суми, представляващи плащания от физически лица във връзка с продажба на лични вещи, както и възстановени суми във връзка с върнати стоки, но при включване на сумите, които Д. лично е внасяла по сметката си?

Заключението на вещото лице прието без оспорване от страните, е обективирано в два варианта на изчисления на данъчните задължения на жалбоподателката. В първия вариант на изчисления са изключени всички преведени от трето лице суми, в т.ч. от продажби на лични вещи и върнати суми, а във втория вариант са изключени само сумите от трети лица, за които има записано конкретно основание.

По делото е допусната и допълнителната задача „Какъв е размерът на извършените 42 броя вноски на АТМ (банкомат), посочени на стр. 10 от заключението на приетата по делото ССЕ?“, при изслушване на заключението, по която вещото лице е посочило, че вноските са 81 броя и същите са дали отражение и са включени при изчисляване на задълженията на жалбоподателката в първия вариант на заключителната част, а именно в буква Ж.

Настоящият съдебен състав кредитира като прецизно, достоверно, непротиворечиво и безпристрастно дадено основаното заключение на експерта в неговия първи вариант. Вещо лице е посочило, че общата сума на изчислените данъчни задължения на жалбоподателя при условия, че преводите от трети лица не са включени в годишните данъчни основи, но са включени всички преведени от Д. средства на каса или чрез банкомат, възлизат общо на 9 315,52 лева, а по години е както следва: за 2018 г. - 276,85 лв., за 2019 г. - 322,59 лв., за 2020 г.- 2370,93 лв., за 2021 г.- 1828,21 лв. и за 2022 г.- 4516,94 лв.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Пазарджик, намира от права страна следното:

В оглед нормата на чл. 226, ал. 1 АПК първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Върховният административен съд в постановеното отменително решение след осъществяване на дължимата проверка на основание чл. 218 АПК е намерил, че спорният РА не е следвало да бъде отменян изцяло, като указанията на му са насочени към определяне размера на задълженията. С оглед преминалият касационен контрол настоящият състав, намира за изяснен въпроса, че РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила. С оглед което намира за неоснователен довода на жалбоподателя за нищожност на РА.