Решение № 1881 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20215330118834 по описа за 2021 година

С исковата молба ищецът П. В. К. е предявил против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от П. К. при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.01.2019 г., ведно с мораторна лихва, считано от датата на уведомлението по чл.429, ал.3, изр. второ от КЗ – 15.10.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението.

Ищецът твърди, че на ****г., по път ***** к., на разклона за с.С. по посока П. докато управлявал л.а марка „***“, модел „***“, с рег. № ******, движещият се в насрещната пътна летна т.а „*****“, с рег.№ *****, управляван от Д. С. Ч. от гр. С. З., се отклонил рязко от лентата си, блъснал се в мантинелата и отскочил към автомобила на ищеца. От удара предницата на автомобилът на ищеца се смачкала, а ищецът бил притиснат към волана.

След инцидента на място пристигнал екип на Бърза помощ, като ищецът и съпругата му, която също се намирала в колата по време на инцидента, били откарани в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. П.. След направени изследвания се установило, че ищецът е получил контузия на главата и контузия на гръдния кош и корема, като гърдите му били в синини, чувствал силни болки и трудно си поемал въздух. От болницата бил изписан на 14.01.2019 г., като около три месеца след това чувствал силни болки на ударените места, затруднявал се да се изправя и навежда, имал силно главоболие и болки в гърдите, които получавал при по- 1 интензивно дишане. За настъпилото ПТП застрахователят бил уведомен на осн. чл. 429, ал.

3, изр. второ от КЗ, на 15.10.2019 г. На 11.01.2021 г. ищецът сочи, че е входирал претенция № 15/11.01.2021 г., с която на ответното дружество е предложено да се сключи споразумение, касаещо изплащането на вредите, но от застрахователя отговор не е постъпвал. Въз основа на изложеното и с оглед обстоятелството, че причинителят на вредата е застрахован при застрахователното дружество, се моли за осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.10.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва вината на застрахования водач Д. Ч., като сочи, че съгласно Постановление за прекратяване на наказателно производство № 360/2019 г. по описа на РУ – П.водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвидивъзникналата внезапна опасност – спукване на гума, т.е твърди, че се касае за „случайно деяние“. На следващо място оспорва механизма на на ПТП. Прави възражение за съпричиняване, като акцентира върху това, че ищецът е карал без обезопасителен колан, както и че се е движил с несъобразено скорост. Оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди. Оспорва и размера на предявената претенция за неимуществени вреди, като я счита за завишена и прекомерна, както и претенцията за лихва за забава, като акцентира върху първоначалната дата, от която се претендира лихвата. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

2

В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента на 11.01.2021 г. /л. 38/.

Застрахователят не е изплатил претендираното застрахователно обезщетение, по който въпрос впрочем не е налице спор между страните.

Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорността на лицето, управлявало т.а „****“, с рег.№ *****, е била застрахована при ответното дружество с договор, обективиран в застраховаелна полица № ******.

От приложеното по делото Постановление за прекратяване на ДП № ***** се установява, че образуваното срещу водача на т.а „******“, с рег. № ***** досъдебно производство е прекратено, тъй като въз основа на всички събрани доказателства се е установило, че предизвиканото от Д. Ч. ПТП представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Районната прокуратура се е позовала на изготвената в рамките на досъдебното производство САТЕ, според която привлеченият към наказателна отговорност Ч. е загубил контрол над управлявания от него автомобил поради внезапна загуба на налягане в предната лява гума и така е навлязъл в насрещната лента за движение. Акцентира се и върху Удостоверение за техническа изправност на ППС, съгласно което т.а „*****“ е бил технически изправен към датата на процесното ПТП.

В настоящото производство също е изслушана и приета САТЕ. Вещото лице е посочило, че най-вероятният механизъм на настъпилото ПТП е следният: Водачът Д. Ч. е упралвявал т.а „******“ по източната лента на платното за движение на източнообходен път на гр. П., в посока от юг на север, а водачът П. К. е управлявал л.а марка „*****“, модел „*****“ по западната лента на платното за движение на същия път, в посока от север на юг.

В един момент водачът на т.а „******“ е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в лявата пътна лента, където е настъпил неизбежен удар в предната дясна част на т.а „*******“ и предната дясна част на л.а марка „*****“, модел „****“, като основна причина за загубата на контрол над автомобила била загуба на налягане в предна лява гума. Вещото лице посочва още, че двете предни гуми на товарния автомобил след произшествието са без налягане, а следата върху асфалтовата настилка добре отговаря да е от гума без налягане.

Посочва се, че при изпускането на въздух под налягане от предното ляво колело би се стигнало до отклоняване на автомобила наляво. След като е установил приблизителната скорост на автомобилите експертът е посочил, че техническите условия на пътя не са налагали движение и на двата автомобила със скорост, по-ниска от установената, както и че пострадалият водач не е имал техническа възможност да отклони автомобила и да избегне произшествието.

От така извършения доказателствен анализ се налага изводът, че доколкото 3 произшествието е предизвикано в резултат на случайно деяние, се касае до обективна, безвиновна отговорност на водача на т.а „*****“. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т.

1 от КЗ „Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт“. В ал. 2, т. 5 на цитираната правна норма е предвидено изрично, че „Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие и причиняване на вреди. Т.е законодателят е предвидил и хипотези, при които застрахователят покрива имуществените и неимуществени вреди от случайно деяние и тези, произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, т.е когато се касае за безвиновна отговорност, каквато е налице и в настоящия казус.

Във връзка с установяване на причинените на ищеца вреди и наличието на причинноследствена връзка между тях и произшествието по делото е допусната и приета съдебномедицинска експертиза. От заключението се установява, че на ищеца П. К. са причинени контузия на гръдния кош и корема и контузия на дясното коляно, като непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания. Лечението на получените травматични увреждания е била около 15-20 дни, при благоприятен ход на оздравителния процес, без настъпване на усложнения в него. Вещото лице категорично сочи, че между травматичните увреждания и процесното ПТП е налице причинно-следствена връзка. Вещото лице посочва още, че не може с категоричност да отговори на въпроса бил ли е с предпазен колан ищецът, но доколкото по тялото и главата на пострадалия липсвали характерни за липсата на поставен колан травми, прави извод, че вероятно е бил с поставен такъв, който го е предпазил от други по-тежки травми.

В производството по делото са изслушани показанията на св. К. К.– съпруга на ищцата, която към момента на настъпване на ПТП-то се е намирала на пасажерското място, до ищеца. Свидетелства, че съпругът й П. К. след инцидента е бил 4 дни в болница, след което лечението му продължило вкъщи. Имал главоболие, а гърдите му били зачервени.

Свидетелства, че кракът му е бил тежко ударен, не е можел да ходи, като е бил с ботуш 4 месеца, след което 4-5 месеца е ходил с патерици. Сочи, че възстановяването е продължило дълго, като синът им си взел болничен, за да го гледа.

Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно преживяното от ищеца.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 4 пострадалия, изразяващо се в управление на процесния автомобил без поставен предпазен колан, остана недоказано в процеса от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство. Както вече бе коментирано по-горе в изложението, вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза посочва, че не се установява пострадалият да има характерните за липса на предпазен колан увреждания. Недоказано остана и възражението за съпричиняване, изразяващо се в управление на автомобила с несъобразена скорост от страна на ищеца. Вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза категорично е посочило, че не се е налагало автомобилите да се движат със скорост, по-ниска от установената.