Решение № 204 от 17.12.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. В, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря КГИ като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20241300500372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №312/27.05.2024 г. по гр.д.№20221320101501 по описа на Районен съд-В за 2022 г. е отхвърлен предявения от В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от САК, срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С ****, представлявано от ЮЮ, иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на паричната сума по изпълнителен лист, издаден срещу него на 18.12.2013 г. по ч.гр.Д. № 2736/2013 г. по описа на РС - В, на основание договор за международна кредитна карта № *** и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти от 15.10.2008 г., за събирането на която сума е образувано изп. Д.№ 668/2014г. по описа на ЧСИ с район на действие СГС - ММ, поради погасяването й по давност, а при евентуалност поради неуведомяване на длъжника за извършена в полза на ответника кредитор цесия от първоначалния кредитор „БПБ“ АД или от цесионера “***“ ЕАД, упълномощен от кредитора, както и за осъждане на ответното 1 дружество, да възстанови на ищеца събраната по изп.Д. № 668/2014 г. по описа на ЧСИ ММ, ***, сума, в това число главница, лихви и разноски по гражданското дело, и разноските по изпълнителното дело, общо в размер на 2528.00 лева, ведно с мораторната лихва за забава върху всяка една от сумите, считано от датата на превеждането й по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба, и ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане, като неоснователен.

Осъден е В. К. В., със съдебен адрес: гр.С ***, чрез адв.В.В. от САК, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С ****, представлявано от ЮЮ, разноски по делото за процесуално представителство в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от В. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: област В, община В. гр. В, *** чрез пълномощника адвокат В. В.-САК, л.н. **********, служебен адрес: гр.

С ****, ***

Поддържа се ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено същото и вместо него да се постанови друго, с което да се признае предявеният иск за основателен и доказан.

Поддържа се ,че първоинстанционният съд бил преценил, че давността, започнала да тече след образуването на изпълнителното производство, много‐ кратно е била прекъсвана на основание чл.116 б."в“ от ЗЗД чрез предприемане на действия по принудително изпълнение, така че в нито един момент предвидената в закона давност не била изтекла. Приел бил също, че претенцията за недължимост на процесиите суми поради неуведомяване на длъжника за извършената цесия била неоснователна, доколкото уведомяването за извършеното прехвърляне на вземанията се извършвало от съдебен изпълнител, който носел отговорност за изпълнението - да изпълни на новия кредитор вместо на стария, поради което и неуведомяването по смисъла на чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия и за конституирането на цесионер в изпълнителното производство било без значение за основателността на иска 2 по чл.439 от ГПК.

Сочи се ,че изводите на първоинстанционният съдебен състав са неправилни, а решението неправилно и незаконосъобразно. Това било така, защото в мотивите на решението било посочено, че с предприемането на действия по принудителното изпълнение, като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, независимо дали е приложен от съдебния изпълнител, но съгласно трайната съдебна практика, не всяко действие на взискателя прекъсвало давността.

Съгласно задължителните указания по т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. “ В тълкувателното решение е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до настъпването на парична сума от проданта или на плащания от трети задължени лица“.

Видно от приобщеното към гражданското дело изпълнително дело № 668/2014г. по описа на ЧСИ ММ, а и в обжалваното съдебно решение било посочено, че след образуването на изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия:

-На 31.05.2014 г. били изпратени запорни съобщения до няколко търговски банки;

-На 03.07.2014 г. от ЧСИ била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника

В съдебното решение не било посочено до кои търговски банки са изпратени запорни съобщения и дали в търговските банки са били разкрити банкови сметки на длъжника, с налични по банковите сметки авоари, с които 3 би могъл да се удовлетвори кредиторът. Защото в случай, че в търговските банки /неупоменати в съдебното решение/, не са били налични суми, от които би могъл да се удовлетвори кредиторът, то и наложените запори били невалидни и не можели да произведат действие.

Поддържа се ,че след налагането на възбраната не са извършени никакви изпълнителни действия ,които да прекъснат давността от стария кредитор: следвало да бъде посочено още, че не са извършени последващи действия след налагането на възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот, такива са поискани от новия кредитор „***та“ ЕАД, с молба от 19.05.2016 г., по която бил конституирана като взискател по изпълнителното дело.

Извършените по молба на „***та“ ЕАД изпълнителни действия обаче нямали действие по отношение на длъжника, тъй като сключеният между „БПБ“АД и „***та”АД договор за прехвърляне на вземанията от 14.01.2016 г. не бил съобщен на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърленото вземане и за встъпването на новия кредитор, а на основание ал.4 от посочената разпоредба, прехвърлянето имало действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния. Встъпването на новия кредитор би могло да произведе действие спрямо длъжника едва след съобщаването за извършената цесия и по този начин не можело да се отчете прекъсването на бездействието на кредитора с конституирането му като взискател по изпълнителното дело и поискването за извършване на изпълнителни действия. Освен това законодателят бил предвидил уведомлението за прехвърляне на вземанията да бъде съобщено на длъжника от стария кредитор, като била предвидена възможността съобщението да бъде направено от новия кредитор, след като бъде упълномощен от предишния кредитор изрично за това. По делото липсвали доказателства, от които да е видно, че старият кредитор-цедент по договора за цесия е упълномощил новия кредитор-цесионер той да съобщи на длъжника за извършената цесия.

Видно от приложения по делото договор за цесия от 14.01.2016 г., в чл.6.4, раздел VI „Права и задължения на цесионера“ от договора изрично било посочено, че: „Цесионерът се задължава да изготви и изпрати за негова сметка на адреса на длъжника, посочен от цедента и на адреса на управление на длъжниците според ТР, уведомление от името на цедента, в срок до 10 дни работни дни след получаване на Опис-приложение № 1, Приложение №5 и 4 изрично пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от негово име длъжниците, съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Формата и съдържанието на уведомлението до длъжника се съгласува между страните и представлява „Приложение №4 /бланка/ към този договор.

Съгласно чл.6.5 от договора за цесия: ''Цесионерът се задължава в срок до 3 /три/ месеца от сключването на договора за цесия, да предаде на цедента електронен списък, потвърждаващ изпращането на уведомлението по чл.6.3. както и информация дали писмото е получено или не.

В настоящия случай по изпълнителното дело не било приложено изрично пълномощно, с което цедента да е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД, нито доказателства, дали е спазен срокът от 10 работни дни за изпращане на уведомлението след получаване на Опис- Приложение №1, не било приложено даже Приложение №1, от което да е видно дали е прехвърлено задължението на длъжника, нито копие от електронния списък, или друго доказателство, потвърждаващ изпращането на уведомлението на длъжника.

Приложено било по делото съобщение изх. № 17361 от 22.11.2016 г. на ЧСИ ММ, с което уведомява длъжника за конституирането на новия взискател, което съобщение не можело да породи желаните правни последици, доколкото не е връчено надлежно на длъжника, /видно от доказателствата по приложеното изпълнително дело, съобщение на ЧСИ за извършеното прехвърляне на вземания е изпратено от кантората на ЧСИ на 21.11.2016 г. с обратна разписка по „Български пощи“АД до длъжника, с което го уведомяват, че „***та е конституирана като взискател на основание договор за цесия, но съобщението не било връчено на длъжника, а било върнато като непотърсено/. Като непотърсени били върнати и съобщения до длъжника на ЧСИ от 24.02.2017 г. и съобщение от 23.03.2017 г. Получено било съобщението от 15.09.2022 г . и именно от тази дата длъжникът бил уведомен за извършената цесия, и от тази дата извършените от „***та“ изпълнителни действия биха имали действие по отношение на длъжника. Но от извършеното последно действие от стария кредитор - 03.07.2014 г. до 15.09.2022 г. бил изтекъл период повече от 7 години, поради което и вземането на кредитора *** било погасено по давност.

5

Отделно от това уведомяването на длъжника за цесията от съдебния изпълнител не можело да предизвика действието, предвидено в разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД /така в Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. дело № 3049/2017г./.

Отделно от това - в съдебното решение било посочено, че на 31.05.2014 г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, а на 03.07.2014 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. Видно от доказателствата по делото обаче, след образуването на изпълнителното дело и изпращането на запорни съобщения до ТБ и налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, не били предприети никакви изпълнителни действия за събиране вземането на взискателя. От последното изпълнително действия на първоначалния взискател - налагане на възбрана върху недвижим имот, извършено на 31.05.2014 г. до получаване на съобщението за конституирането на новия взискател - „***та“ ЕАД 15.09.2022 г., бил изминал период от време ,по-дълъг от 7 години, през което време не са предприети действия за събиране на вземането и изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С прекратяване на изпълнителното дело се обезсилвали предприетите от ЧСИ изпълнителни действия за събиране на вземането след настъпване на законовите предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и те не можели да бъдат противопоставени на длъжника. Така в т.10 от Тълкувателното решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, съгласно която след прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, т.е. ако са изминали 2 години от последното изпълнително действие, извършените изпълнителни действия не можели да прекъснат давността. В този смисъл била и константната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК , съгласно която предприетите изпълнителни действия при прекратено изпълнително производство нямат материалноправни и процесуалноправни последици, и не прекъсват погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. От тук следвал изводът, че от 03.07.2014 г. - датата на извършване на последното изпълнително действие до 03.07.2019 г.била е изтекла погасителната давност за събиране на вземането на взискателя. Даже и да се приеме, че съгласно дадените разяснения по т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., - че новата давността започва да тече от 26.06.2015 г., то на 26.06.2020 г. била 6 изтекла погасителната давност за събиране на вземанията на длъжника. Както било посочено по-горе , молбата на „***та“ ЕАД за конституиране като взискател по делото и посочването на изпълнителни способи в молбата не можели да произведат действие по отношение на длъжника, доколкото към момента на молбата длъжника не е бил уведомен за извършената цесия.