Акт от 30.07.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Плевен, 30.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, V граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Вероника

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2257 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът И.И.Ц. е предявил искове срещу ОД на МВР

Плевен, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1657.66лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 10.04.2016г. - 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, както и сумата от 300лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 10.04.2016г. - 31.03.2019г. Сочи, че в процесния период е работил на длъжност Старши полицай в група ООР в ІІ РУ Плевен при ОДМВР Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.04.2016г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от Началник І РУ Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба – от 10.04.2016г. - 31.03.2019г., е положил нощни 12 часови дежурства, общо за 2016г. - 488 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 557.784 часа; общо за 2017г. - 576 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 658.368 часа; общо за 2018г.- 488 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 557.784 часа; общо за 2019г. - 104 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 118.872 часа. Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 1656 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 1892.808 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 236.808 часа, който следва да му бъде платен допълнително.

Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 7,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1657.66лв. В с.з. на 24.07.2019г. са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията за главница се счита предявена за сумата от 1 494.98 лв. за периода от 10.04.2016г. до 31.03.2019г., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 225.06 лв. и за периода 01.07.2016 г. до 10.04.2019г.

Ответникът не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ.

Сочи, че чл.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Счита, че при разглеждането на казуса следва да се вземе предвид писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарното изчисляване на работното време Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда, положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен, и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието е за безспорно по делото, обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Не се спори между страните и че ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен и през периода 10.04.2016г. до 31.03.2019г. е заемал длъжности Старши полицай във ІІ

РУ Плевен при ОДМВР Плевен. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, и коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Заключението на експертизата сочи, че за периода от 10.04.2016г. до 31.03.2019г., ищецът е положил общо 1584 часа нощен труд. Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при превръщането му в дневен труд.

Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1810.51часа, като за разликата 216.51 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1 494.98 лв., изчислено със средна ставка 6.60 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. Изчислена е и лихвата за забава върху изчислената главница, и доколкото сумарното отчитане е за тримесечие, лихвата е изчислявана от 1 число на месеца, следващ всяко тримесечие, за период - от изискуемостта до предявяване на исковата молба – в размер на 225.06 лв. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. Вещото лице е посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1, при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той е платен.

По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР.