Решение № 670 от 16.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. ****, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.Т. при участието на секретаря Р.Ц.Д. като разгледа докладваното от А.Т. Гражданско дело № 20245530101633 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Ищецът Н. Т. Н. твърди в исковата си молба, че е собственик на лек автомобил: марка „****“, модел „****“, с peг. № ****. На 23.08.2022 г. паркирал процесното МПС на югоизточния ъгъл на кръстовището образувано от ул.**** и ул.**** в град **** на обособено за това място, без да нарушава правилата на ЗДвП. Около 21.30 часа се върнал при МПС-то и установил, че върху задната част на колата е паднал клон на дърво, следствие на което са нанесени материални щети, а именно: счупено задното стъкло, деформиран (смачкан) заден капак и таван.

С оглед на горното, незабавно позвънил на телефон 112, за да уведоми компетентните органи на МВР и в тази връзка мястото на инцидента е посетено от екип на OOP, сектор ОП, при Първо РУ ****. За въпросното обстоятелство му била издадена Служебна бележка с УРИ № 195900-19365-28.10.2022г. от органите на МВР областна дирекция - ****, Първо РУ, която приложил към настоящата искова молба.

Наред с това позвънил и на „Горещия телефон“ на Община ****, за да ги уведоми за настъпилото събитие. Поради влошените метеорологични условия - гръмотевична буря, силен валеж от дъжд премесен с градушка и силен вятър със скорост на поривите над 15м/сек, бил посъветван да не предприема никакви действия и че ще изпратят техен екип. В тази връзка още на другия ден 24.08.2022г. в 10:15ч. мястото на инцидента е посетено от екип на Звено „Инспекторат“ при Община ****, които направили оглед на мястото, на дървото и на щетите по МПС-то, като били направени и множество снимки. По безспорен и категоричен начин се установило, че щетите по МПС-то са вследствие на падналото дърво.

С оглед на гореописаното, ищецът подал заявление с peг.№10-01- 5170/25.08.2022г. до Община ****, да му бъде изплатено обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на инцидента от 23.08.2022г. За съжаление на 26.10.2022г. получил писмо с Изх. № 10-11- 1

12888/25.10.2022г. от Община ****, с което го уведомили, че искането му не е прието за основателно и няма да му бъде заплатено обезщетение за претърпените имуществени вреди.

В тази връзка, ищецът подал искова молба, било образувано ГД № ****/2023г. по описа на РС ****. В хода на производството се доказали по безспорен и категоричен начин твърдените от него факти и обстоятелства и в тази връзка съдът постановил решение № 153 от 20.02.2024 г.

Съдебният акт не бил оспорен от страните и влязъл в законна сила. С това решение по категоричен начин се установило и че така постановеният му отказ се явява изцяло незаконосъобразен.

Съдебният състав му присъдил сумата в размер на 12 342 лева, представляваща имуществени вреди по отношение на собственото му МПС - лек автомобил марка: „****“, модел: „****“, с peг.

№ ****, вследствие на настъпилия инцидент на 23.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2023г. до окончателното й изплащане.

С оглед на горното и на основание чл. 86 от ЗЗД счита, че за него възниква правото да претендира и законната лихва на сумата от 12 342 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, предмет на ГД № ****/2023г. по описа на РС **** за периода от 26.08.2022г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до датата на депозирането на исковата молба в съда 27.10.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1682.73 лева, представляваща законна /мораторна/ лихва от 26.08.2022г. - датата, на която задължението е станало изискуемо до датата на депозиране на исковата молба в съда по ГД № **** от 2023г. по описа на РС **** - 27.10.2023г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Община **** представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва така предявения иск като неоснователен и моли същият да бъде оставен без уважение.

Твърди, че разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД постановява при неизпълнение на парично задължение, че длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Вземането за законна лихва възниквало от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото. Сочи, че вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане. С погасяване на главното вземане следва да се считат погасени и вземанията за законна лихва върху главницата. Погасяването на главното задължение погасява задължението за обезщетението за забава /мораторна лихва/. Когато вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява. В конкретния случай Община **** погасила главното си задължение чрез плащане, установяващо се от съобщение по изп.дело 20248670400071 на съдебен изпълнител Д.Д., рег.№ 867, район на действие ОС-****.

По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. Присъждането на законната /мораторна/ лихва не е поискано своевременно, видно от съдържанието на исковата молба. Същото следвало да бъде поискано с предходната искова молба, а не след изплащане на главното задължение. Счита, че обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като изцяло неоснователен така предявения иск срещу Община ****. Претендира направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и 2 като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело гр.дело №****/2023г. по описа на РС **** се установява, че с влязло в сила решение №153/20.02.2024г. Община **** е осъдена да заплати Н. Т.

Н., по иска с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 12 342,00 лв., частична претенция от твърдяно цяло вземане в пълен размер на 15 163,60 лв. - като е предявена в делото претенция за 12 342,00 лв. /при приет от съда общ размер 12 842,00 лв. и вече уважен от 500,00 лв.

– гр.дело №5566/2022г. по описа на РС ****/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. №**** настъпило вследствие от настъпил инцидент /падане на клон на дърво/ от дата 23.08.2022 г. на кръстовището между ул. „****“ и ул. „****“ в гр. ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2023 г. до окончателното плащане. В мотивите на решението по претенцията за обезщетение за забава съдът е приел, че „при причиняване на вредоносен резултат от непозволено увреждане, деликвентът изпада в забава от момента на извършване на противоправното деяние, без да е нужна покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като законната мораторна лихва върху главницата от 12 342,00 лв. се дължи за периода от момента на увреждането - 23.08.2022 г. до окончателното изплащане на главното парично притезание, но предвид изрично формулирания петитум, а именно искане за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба ще бъде присъден от дата 27.10.2023 г. съгласно изричното искане на ищеца“.

Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането.

От приложеното гр.дело №****/2023г. на РС **** се установява, че увреждането е настъпило на 23.08.2022 г. в резултат на падане на клон на дърво на кръстовището между ул. **** и ул. **** в гр. **** на лек автомобил марка“ „****“, модел: „****“, с рег. № **** се причинени вреди. С оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД това е датата, на която ответникът е изпаднал в забава. Страните не спорят и самия ответник признава, че задължението за главница /обезщетение за вреди от непозволено увреждане/ е заплатено след приключване на производството по гр.дело №****/2023г. с влязло в сила решение и образуването на изпълнително производство, поради което за периода от датата на увреждането - 23.08.2022г. до завеждане на иска 27.10.2023г. ответникът е бил в забава. В производството по гр.дело №****/2023г. ищецът не е претендирал и не му е била присъждана лихва за забава. Ищецът претендира лихва за забава за периода 26.08.2022г. до 27.10.2023г. Тъй като съдът е обвързан от направеното от ищеца искане, такава следва да бъде присъдена от 26.08.2022г. до 26.10.2023г. вкл. Размерът на лихвата за забава в изплащането на главницата от 12 342,00 лв. служебно изчислен от съда с онлайн калкулатор за периода 26.08.2022г. до 26.10.2023г. вкл. (считано от 27.10.2023г. е присъдена законна лихва по гр.дело №****/2023г.) възлиза на 1678,15 лв.

Предвид горното съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан до размера на 1678,15 лв. за периода 26.08.2022г. до 26.10.2023г. вкл. В останалата част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 3 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 565,76 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община ****, гр.****, бул.**** №****, Булстат **** да заплати на Н. Т. Н., ЕГН **********, гр.****, ул.****, сумата от 1678,15 лв., представляваща лихва за забава в изплащането на главницата от 12 342,00 лв. за периода 26.08.2022г. до 26.10.2023г. вкл., като отхвърля иска в останалата част до претендирания размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община ****, гр.****, бул.**** №****, Булстат **** да заплати на Н. Т. Н., ЕГН **********, гр.****, ул.**** направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 565,76 лв.

Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN BG **** с титуляр адв.М. Т..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________

4