Определение № 1558 от 15.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 15.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20251100603086 по описа за 2025 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 14.03.2025г., по НОХД 1978/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 112 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста на прокурора се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт достатъчно ясно са описани всички съставомерни обстоятелства. Прокурорът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е неоснователен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу В. З. за престъплениe по чл.131,ал.2,т.4;вр.чл.130,ал.2 НК, като се поддържа обвинение срещу него за това,че: „На 02.11.2024г., в гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.*********, пред заведение „Азаро“ причинил на лице от състава на МВР-мл.полицейски инспектор С.Ц.Й., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, 1 изразяваща се в „палпаторна болезненост в областта на двете предмишници“, която причинила болка“. Със същия обвинителен акт срещу З. се поддържа обвинение и за престъпление по чл.270,ал.1 НК, за това,че: „На 02.11.2024г., в гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.*********, пред заведение „Азаро“ противозаконно пречил на орган на властта -мл.полицейски инспектор С.Ц.Й., да изпълни задълженията си, съгласно ЗМВР по опазване на обществения ред и не е изпълнил даденото му от Й. устно полицейско разпореждане да преустанови участието си в настъпило масово сбиване“.

Настоящият въззивен съдебен състав също приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето , за мястото на извършване на инкриминираните деяния,за резултата от тези деяния, за евентуалното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби/словом и цифром/. Наред с това в обвинителния акт/в неговата обстоятелствена част/, прокурорът е проявил пестеливост при описание на относимите към поддържаното обвинение факти, създаваща неяснота относно неговата позиция, касаеща конкретния начин на осъществяване на всяко от претендираните две престъпни прояви и за конкретното участие на подсъдимия при тяхното извършване.

Това е така,тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал една поредица от претендирани действия на В. З., осъществени по мнението на прокурора около 03,00ч., на 02.11.2024г.,на ул.“Осми декември“ в гр.София и изразяващи се в нанасяне на удари на лице/по-късно установено като св.Т./ и на полицейския служител С.Й., но не се е ангажирал с ясни твърдения за конкретно поведение на подсъдимия, с което той, според прокурора, е осъществил деянието по чл.131 НК, в което го обвинява.

Така ,прокурорът е описал ,че З. се приближил до св.Й. и „силно го бутнал с ръце в областта на гърдите“, след което „продължил да го напада, като му нанесъл няколко удара в областта на торса“. С тези си изявления прокурорът е 2 изчерпил фактическото описание на деятелността на З.. След това прокурорът е направил декларативно твърдение,че в резултат на тези удари на пострадалия била причинена конкретната лека телесна повреда. Така направеното от прокурора описание на инкриминираната деятелност на З. не позволява на подсъдимия, неговия защитник, на районния съд, а и на въззвния такъв, да разбере конкретното становище на прокурора относно фактическите обстоятелства , въз основа на които прокурора е приел да е налице съставомерната причинно-следствена връзка между твърдените удари и резултата от тях. Такава причинно-следствена връзка е съставомерен елемент от обективната страна на претендираното престъпление по чл.131 НК, същата е част от механизма на извършване на инкриминираното деяние и като такава следва да намери своето ясно , пълно и непротиворечиво фактическо описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да бъде предоставена на подсъдимия необходимата информация, която ще му позволи да изгради адекватна защита срещу отправената му от прокурора наказателно-правна претенция. Макар и декларативно, прокурорът поддържа наличието на такава връзка между „тези удари“ в торса на пострадалия и причинената му „палпаторна болезненост в областта на двете предмишници“. Наред с това, както е установил и районния съд, прокурорът е пропуснал да посочи начина и средството, с които тези удари са били нанесени на Й.. Всъщност прокурорът е посочил единствено,че те/ударите/ били нанесени в областта на торса на Й.. Така прокурорът при СРП е изправил другите страни и съда пред необходимостта да гадаят за посоката и съдържанието на заявената от него фактическа връзка между удари в торса на едно лице и наранявания в двете му предмишници,които би следвало да бъдат част от ръцете на това лице.

Обстоятелствата, поради които прокурорът приема,че именно такава връзка е налице остават неизвестни. Заключението на СМЕ, към което препраща прокурора, не съдържа отговор на такъв въпрос и не внася яснота за наличието или липсата на медицински процеси, стартирали, чрез удари в торса и довели до наранявания в предмишниците. Едновременно с това липсват твърдения на прокурора относно наличието на „анатомични особености“ при Й., при които неговите/на Й., а не на прокурора/ предмишници се намират в областта на торса му.

Прокурорът е изнесъл в обстоятелствената част на обвинителния акт информация и за претендирано поведение на В. З., осъществено от него по 3 същото време и на същото място, като в диспозитива на обвинителния акт е приел същото за противозаконно и за създаващо пречка пред орган на властта да изпълни своите задължения за опазване на обществения ред, съгласно ЗМВР , тъй като подсъдимия не изпълнил даденото му от полицейския орган Й. устно разпореждане да преустанови участието си в настъпилото масово сбиване, но не е посочил никакви конкретни фактически обстоятелства , обосноваващи съставомерността на тази му претенция, именно по чл.270,ал.1 НК. Тази пестеливост/доколкото не се е ангажирал с твърдение за начина, способите и правното основание за изпълнение на задълженията на конкретния орган на властта, за начина/конкретно действие или бездействие/ на създаване на пречка пред този орган от страна на подсъдимия и евентуалното несъответствие на такова действие/бездействие на подсъдимия с нормативно предписано му правомерно поведение/ на прокурора при излагане на неговите фактически съображения относно начина на извършване на това деяние е създало констатираната и от районния съд неяснота относно фактическите съображения, които са мотивирали прокурора да поддържа и това обвинение по чл.270,ал.1 НК срещу З..

Необходимо е да бъде посочено и това,че при изготвяне на своя прокурорски акт /ОА/, прокурора следва да предостави на подсъдимия, а и на решаващия съд, своето еднозначно и достатъчно ясно и разбираемо становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на претендираните престъпления /деяния/, а не да им предлага възможност за различна интерпретация /както фактическа, така и правна/ на очертания от него предмет на делото. Това е така, тъй като подсъдимия изгражда своята защита срещу твърдения на прокурора, веднъж за факти и втори път за право/съставомерност на тези факти/, поради което те/твърденията/ трябва да доставят ясна и непротиворечива информация за претендираната връзка на всяко от фактическите обстоятелства с елемент/елементи от състава на съответното престъпление.

Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на подсъдимото лице, за начина и механизма на извършване на твърдените престъпления/деяния и конкретното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните 4 правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя фактическите рамки на обвинението, срещу което подсъдимияе принуден да се защитава, а диспозитива на ОА, посочва приложимото, според прокурора право и в този смисълопределя правните рамки на обвинението. Поради това фактическия дефицит в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на деянията изправя подсъдимия пред невъзможност да разбере обвинението /в неговата фактическа, а и правна част/ и да организира своята защита. В конкретния случай подсъдимияВ. З. е принуден да се брани срещу твърдения/фактически и правни/ на прокурора, които имат неясен, декларативен и обобщаващ характер и не носят минимално необходимата информативност за факти от обективната действителност, която информация да му позволи да разбере предмета, обема и насочеността на процесуалните усилия, които трябва да положи при упражняване правото си на защита.

Горните обстоятелства, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като касаят съставомерни признаци от състава на всяко от претендираните престъпления по чл.131,ал.2 и сл. НК и по чл.270,ал.1 НК и би следвало да намерят своето ясно и конкретно фактическо описание в обстоятелствената част на ОА и съответното им точно отразяване /обособяване/ в неговия диспозитив.

Противното би поставило подсъдимияв процесуално недопустимата ситуация да научи конкретните фактически параметри на всяко от тези му обвинения и конкретните материално правни разпоредби, чиито елементи те евентуално осъществяват, едва от мотивите към крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, независимо от процесуалното основание, на което този съдебен акт бъде издаден.

Правилно районния съд е ценил посочените процесуални нарушения като съществени такива, които ограничават правото на подсъдимия да научи в какво точно е обвинен и го препятстват да организира адекватно своята защита, като тези нарушения са отстраними от органите на ДП, но не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.

Горните обстоятелства сочат, че атакуваното от прокурора определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

5

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 14.03.2025г., по НОХД 1978/2025г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 112 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6