Разпореждане № 69278 от 15.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 24578/2024
- Вид
- Разпореждане № 69278
- Подписан
- 15.05.2024
- Състав
- МАРИЯ СТОЯНОВА ТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 69278 гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: М. СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Частно гражданско дело № 20241110124578 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от АЙ ТРЪСТ ЕООД с , за вземания по договор за паричен заем, и договор за поръчителство, сключени с потребителя.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него, както и на свързания с него договор за поръчителство.
На първо място, от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, е „Кредисимо“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
На второ място, въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в годишния процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за кредит вероятно недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита, което прави невъзможно за потребителя да прецени икономическите му последици.
В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за кредит се основава на 1 неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и възнаграждение по договора за поръчителство не се дължат.
Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е недействителен, заявителят е погасил задължението за главница, дължимо от длъжника по договора за кредит и на основание чл. 59 от ЗЗД се явява кредитор на последния за същата сума.
Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв. Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК: ,ДА А, общ. Столична, обл. София (столица), за издаване на заповед за изпълнение срещу М. А. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАР БОРИС III 415, общ. Столична, обл. София (столица), за сумата 49,19 лева (четиридесет и девет лева и 19 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.07.2023 г. до 20.12.2023 г., сумата 26,90 лева (двадесет и шест лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.08.2023 г. до 09.04.2024 г., 27,66лева (двадесет и седем лева и 66 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,49 лева (два лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.08.2023 г. до 09.04.2024 г., както и съразмерно разноски.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2