Решение № 225 от 27.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Б., 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. С. А. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от А. С. А. Административно наказателно дело № 20251810200368 по описа за 2025 година

Производството е по чл.58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка № * -14-4136/23.05.2025 г. по описа на Р.д. по г. –гр.С., касателно преценка за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” на Ц. Г.

К.,ЕГН: ********** за твърдяно извършено нарушение с правна квалификация по чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от Закон за горите. От страна на АНО се твърди,че установеното административно нарушение по Закон за горите , извършено от Ц. Г. К.,а именно – сече с безмоторен трион,в отдел 87, в землището на с.С. ,два броя дървета от вид“Дъб“ равняващи се на 0.40 пр.куб.м.,като дървата са измерени с ролетка (тъй като са на купчини) а също така е намерено един брой дърво прясно отсечено от вид“Габър“ което се равнява на 0.20 пр.куб.м.дърва за огрев,измерени в метална ролетка,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход.Нарушението е открито на 22.01.2025г.

Отправено е искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” не по –малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години на нарушителят Ц. Г. К..

1

В съдебно заседание процесуалния представител на АНО-редовно призован,не се явява.

Нарушителят Ц. Г. К.,редовно призован , се явява лично,като заявява , че е запознат ,че е извършил нарушение ,но тези дърва му трябвали за огрев.

Районен съд Б., като разгледа искането и изложените в него твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд.

Разгледано по същество предложението на АНО - директор на *- С. се явява основателно.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Нарушителят Ц. Г. К. живее в град Б. , ж.к.“С.“ бл.*вх.*,ет.*,ап.*. Ц. Г. К. редовно ,сам или в присъствието на А. М. А., К. П., А. Ц. Д. ,с помощта на каруца ,товари различна по вид и размер дървесина, немаркирана с горска марка и без наличието на превозен билет от една гора,като обикновено това е отдел 90,подотдел „с“в землището на с.Т.,община Б. – държавна горска територия.Ц. Г. К. е системен нарушител ,като от 2020 г.до настоящият момент ,А. има издадени общо 37 наказателни постановления я по които глобите не са изплатени ,а нарушенията на Ц. Г. К. продължават.

На дата 22.01.2025г.,служителите на ТП-ДГС -Б. –Д. Ц. Д.,В. Г. Т. и И. М.

И. посещават сигнал от горско стопанство –с.С. ,хижа „*“ досежно лица ,които режат с моторна резачка дърва от горският фонд.Отивайки на място ,горските служители виждат Ц. Г. К.,който тъкмо бил започнал да сече дърва от горският фонд и все още не ги е натоварил в каруцата.Ц. К. не дал обяснения , подписал съставеният му АУАН ,серия СЗДП от 22.01.2025г., № 320070 и си тръгнал. Инкриминираният дървен материал бил предаден на нарушителят с Разписка СЗДП № 000614 за отговорно пазене.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Ц. Д.,В. Г. Т. и И.

2

М. И. - горски инспектори ТП-ДГС-Б. се установяват, релевантни за процеса факти,касателно установяване на процесното нарушение и санкционирането на нарушителя, посредством АУАН. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с транспортирането от Ц. Г. К. на процесната дървесина за горене, немаркирана с контролна горска марка.

Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират с доверие, доколкото се намират в пълна кореспонденция помежду си, и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

На следващо място следва да се посочи, че за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите Д. Ц. Д.,В. Г. Т. и И. М. И. дават необективни и тенденциозни показания, обстоятелство потвърдено и от нарушителя Ц. Г. К., признавайки за извършеното нарушение и установеното по време на същото. Това, което твърдят в показанията си свидетелите са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебните им функции не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН е съставени от длъжностно лице в пределите на неговата компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН– тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и43, ал. 5 от ЗАНН.В конкретния случай административнонаказателното производство е 3 образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание.

По делото е установено по несъмнен начин, че лицето Ц. Г. К. сече с безмоторен трион ,в отдел 87, в землището на с.С. ,два броя дървета от вид“Дъб“ равняващи се на 0.40 пр.куб.м.,като дървата са измерени с ролетка (тъй като са на купчини) а също така е намерено един брой дърво прясно отсечено от вид“Габър“ което се равнява на 0.20 пр.куб.м.дърва за огрев,измерени в метална ролетка,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход.Нарушението е открито на 22.01.2025г.Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение с правна квалификация по чл.104, ал.1, т.5 и чл.108, ал.1, т.1 от Закон за горите.От анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в конкретния случай Ц. Г. К. е нарушил регламентираната по императивен начин забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка.На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление № 566 от 10.03.2025 г., издадено от директор на *- С. на Ц. Г. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600.00 лева на основание чл. 266, ал.1, предл.7 ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл. 104.т.5 и чл.108,ал.1,т.1 от ЗГ. Санкционният акт е влязъл в сила на 01.04.2025 г.

Предвид изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на настоящото производство е от същия вид, като това за което Ц. Г. К. е наказан с наказателно постановление № 566 от 10.03.2025 г., издадено от директор на *- С., тъй като осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение по чл. 104.т.5 и чл.108,ал.1,т.1 от ЗГ, предвид легалната дефиниция за „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид“, ситуирана в § 1, ал.1, т.6 ДР на 4

ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което е привлечен към административна отговорност в това производство Ц. Г. К. се явява „повторно нарушение“, тъй като е извършено на 10.10.2024 г., тоест в едногодишен срок от влизането в сила на акт /наказателно постановление № 566 от 10.03.2025 г., влязло в сила на 01.04.2025 г./, с който му е наложено административно наказание за нарушение от същия вид.

Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира за законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на Ц. Г. К., с оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 4 ЗГ, която предвижда отговорност при транспортиране на дървесина в нарушение на регламентирания в Закон за горите ред. Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят Ц. Г.

К. е предвиждал извършването на деянието, превозвайки дървесина за огрев без надлежни документи, след като вече е бил санкциониран за същото деяние в едногодишен срок, съзнавал е общественоопасния му характер като във волево отношение е целял настъпването на последиците. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в условията на алтернативност, а именно „глоба“ в относително определен размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния случай в настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ при индивидуализацията на административнонаказателната отговорност съдебният състав следва да съобрази целите на наказанието определени в чл. 12 ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. По делото следва да се отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици, че предметът на нарушението не е в големи размери, както и че дървесината е върната на собственика й.

Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се 5 полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл.

16а, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер, а именно в размер на 40 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27 ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално предвиденото за него. Според материалите по делото нарушителя е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. В съдебно заседание нарушителят признава вината си и намира, че следва да понесе наказанието си. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1 година". За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.а преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.