Решение № 332 от 07.11.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 439/2022
- Вид
- Решение № 332
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 05.06.2023
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.164 ал.1 т.3 пр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 332 гр. гр. Добрич, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500439 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г. С. Г. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №269/05.04.2022г. по гр.д.№1880/2021г. на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. С. К. от гр.Добрич искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 13 500 лева, - съставляваща неплатено възнаграждение за СМР по фактура №2/16.09.2018г.,
- евентуално, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, който водил чужда работа без пълномощно, със знанието и без противопоставянето на собственика, като е извършил СМР през 2018г. в заведение на ответницата в гр.Добрич, ул.„Б. О.“ №43 - евентуално, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, както и въззивникът е осъден да заплати разноските по делото на другата страна.
Решението се обжалва с оплаквания за постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния и в противоречие с материалния закон. В жалбата се съдържа подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, с който се обосновава възражение за тяхната превратна и избирателна преценка от страна на първоинстанционния съд. Възразява се и за формиране на изводите на първоинстанционния съд въз основа на доказателства, събрани по друго дело, а не по настоящото. В резултат на тези нарушения приетото в обжалваното решение било напълно необосновано що се отнася до извършването от въззивника на твърдяните строително-монтажни работи, 1 необходимостта от извършването им, извършването им в имот на въззиваемата, по нейно възлагане и с уговорката за тяхното заплащане от нейна страна. Настоява се решението да бъде отменено и въззиваемата – ответница да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума, дължимо възнаграждение по устно сключен помежду им договор, евентуално дължима за извършените от ищеца без пълномощие от тветницата работи в нейн имот, евентуално, с която ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца.
Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение №1278/31.05.2022г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му да измени решението в частта на присъдените в полза на ответницата разноски по делото. Според частната жалба, по делото няма доказателства за реално извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Следователно такова не е следвало да се присъжда с решението, съответно налице са били основания за изменение на решението в тази част и обратно постановеното от първоинстанционния съд е неправилно.
Жалбите са редовни, подадени са в срок и са допустими.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата С. С. К., чрез адвоката си, оспорва въззивната жалба и частната жалба като неоснователни и иска атакуваните съдебни актове на първоинстанционния съд да бъдат потвърдени.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 13 500 лева.
Съгласно изложеното в исковата молба, на 16.05.2018г. страните по делото сключили устен договор, в изпълнение на който ищецът, с осигурени му от ответницата материали, трябвало да извърши в нейн обект в гр.Добрич, ул.„Б. О.“ №43, строително – монтажни работи, а ответницата трябвало да му плати възнаграждение за труда. Договорените между страните и дължими от ищеца работи съставлявали - изграждане на електроинсталация, поставяне на гипсокартон на стени и шпакловка, боядисване с латекс и поставяне на тапети, изграждане на В и К инсталация, поставяне на фаянс и гранитогрес, поставяне на окачен таван – Армстронг. Възнаграждението за труда на ищеца не било договорено по единични цени за отделните видове работи, а като една обща цена в размер на около и не повече от 14 000 лева.
Ищецът извършил възложените му работи в уговорения срок и съставил фактура №2/16.09.2018г., в която подробно описал извършеното от него по вид, обем и единични стойности на вложения труд, чийто общ сбор възлиза в размер на 13 500 лева. Ответницата нямала възражения по извършваното от ответника в процеса на изпълнение, приела работата, но не платила възнаграждението в размер на 13 500 лева.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът иска ответницата да бъде осъдена да му заплати възнаграждението в размер на 13 500 лева, дължимо за вложения от него труд за строително – ремонтните работи по сключения помежду им договор и цитираната фактура.
Евентуално, ако това се приеме за неоснователно, в исковата молба е посочено, че до началото на 2020г. страните по делото живели на съпружески 2 начала и ответницата знаела, и не се противопоставяла на извършваното от ищеца. С оглед на това ищецът иска тя да бъде осъдена да му заплати сумата 13 500 лева за водената от него чужда работа без пълномощие, със знанието и без противопоставянето на собственика, изразяваща се в труда за извършването на строително – ремонтните работи в обекта на ответницата.
Евентуално, ако и това се приеме за неоснователно, в исковата молба е посочено, че дори и ответницата да не е знаела или да не е била съгласна с извършваното от ищеца, той действал, като считал, че това е в нейн интерес и претендира от 13 500 лева като такава, с която ответницата без основание се е обогатила, а ищецът се е обеднил, като е вложил труда си за извършването на строително – монтажни работи в обекта на ответницата.
Претендирана е и законната лихва върху съответното главно парично вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.
Ответницата С. С. К. е оспорила претенциите като неоснователни.
Поддържала е възражения, че договор между нея и ищеца с твърдяния предмет не е сключван, имота си тя била предоставила под наем на трето лице, не била възлагала на никого и не знаела в него да се извършват строително – монтажни работи.
От съвпадащите им твърдения и обяснения се установява, че страните по делото Г. С. Г. и С. С. К. преди са имали връзка, живели са заедно, в едно домакинство на съпружески начала. Ответницата С. С. К. има недвижим имот в гр.Добрич, ул.“Б. О.“№43, предназначен за търговска дейност. С договор от 01.03.2017г. ответницата предоставила имота си под наем на „А. Л. М.“ООД – гр.Добрич. В чл.2 от договора страните по него са се съгласили за извършване от наемателя в предоставения му имот на някои работи, които по същността си /най-вече доставка и монтаж на различни оборудвания и системи/ са различни от строителните и ремонтни работи, за каквито е настоящият спор.
От договора за наем, показанията на свидетеля М. С. И., управител на дружеството – наемател и заключението на вещото лице, се установява, че имотът съставлявал две отделни части, помещения, обособени /обекти/ за заведение за обществено хранене и респ. търговски обект. В края на пролетта и през лятото на 2018г. били извършени преустройство и ремонт, довели до обединяване на двете помещения в едно цяло заведение за обществено хранене. Също през 2018г. била изградена покрита тераса към заведението, извън обема и на терен извън имота ответницата. Изграждането на терасата не е предмет на спора.
Спорът е за извършеното вътре в заведението. От показанията на свидетеля М. С. И. се установява, че преустройството и ремонтът били предприети по съгласие на свидетеля и ответницата. Двамата се уговорили свидетелят да осигури необходимите материали, а ответницата казала, че самата работа ще я свърши Г. /ищецът/.
Този свидетел и свидетелите М. С. Б. и М. Д. М. са дали показания, съгласно които приблизително от средата на м.май 2018г. и в следващите месеци ищецът Г. С. Г., подпомаган от втория и третия свидетел, извършил строително – монтажни и ремонтни работи в заведението – преработени били В и К и електрическата инсталация, поставен бил окачен таван Армстронг, гипскартон, тапети, фаянс и гранитогрес, боядисване с латекс. Фактът, че вторият и третият свидетел, ангажирани от ищеца, са негови приятели, не внася съмнение в показанията им, които съответстват на тези на първия 3 свидетел М. С. И., ангажиран от ответницата. Наред с това, че посочените строително-монтажни и ремонтни дейности са фактически осъществени се установява и от заключението на вещото лице, констатирало на место в заведението наличните подобрения, резултат на тези дейности /без да се взема предвид покритата тераса/. А, както също се посочи, фактическото осъществяване на тези дейности е извършено от ищеца с помощта на двамата свидетели.
Същите двама свидетели М. С. Б. и М. Д. М., веднъж, преди започване на ремонта, видяли ищеца и ответницата да разговарят в обекта. Чували ответницата да обяснява на ищеца къде, какво иска да бъде направено, но и двамата свидетели били заети да подготвят работата си, пряко не са присъствали на разговора /не са стояли при страните/ и не дават сведения в детайли какво точно ответницата е поискала от ищеца, както и в показанията им не се съдържат конкретни сведения за уговорени плащания на парични средства от ответницата на ищеца. Такива сведения не се съдържат и в показанията на свидетеля М. С. И..
Ищецът е съставил писмен документ – фактура №2/16.09.2018г., в която строително-монтажните и ремонтни работи, за които е спорът, са записани по вид, количество, единични стойности и обща стойност в размер на 13 500 лева. Документът няма подпис на ответницата.
От заключението на вещото лице се установява, че през 2018г. пазарната стойност на труда за извършване на строително-монтажни и ремонтни дейности от вида и в количеството, за които е спорът, възлиза на 15 328 лева.
Установената фактическа обстановка не дава основание за извод, че между страните е бил сключен договор по чл.258 от ЗЗД. Договорът е съвпадане на две насрещни волеизявления, постигане на ясно съгласие за същностните насрещни права и задължения на страните по него. В случая такова съгласие не е постигнато. В свидетелските показания не се съдържат такива сведения, отделно, че тук следва да се съобрази разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 пр.второ от ГПК. Самият ищец, чрез процесуалния си представител, в защитата си по същество пред въззивния съд е отбелязал, че „никога не сме твърдели, че конкретно, с най-големи детайли са се договаряли като параметри“. Не следва друго от съставената от ищеца фактура, на която той се позовава. Фактурата е счетоводен документ, но в случая е съставена от физическо лице, което не води счетоводство и не е подписана от другата страна. Така, тя има характер на частен документ, съдържащ твърдяните от ищеца, изгодни за него факти, които подлежат на доказване, но не са доказани. При липсата на доказателства за постигната между страните договореност ищецът да извърши строително-монтажните и ремонтни работи в имота на ищцата, за което тя да му плати възнаграждение, последната няма задължение по чл.266 ал.1 от ЗЗД да плати такова в размер на 13 500 лева на ищеца.
Въпреки липсата на договор по чл.258 от ЗЗД, от гласните доказателства, ангажирани и от двете насрещни страни, е ясно, че ищецът не е работил за преустройството и ремонта на имота на ответницата по своя инициатива, а то е било поискано и възложено от ответницата. Следователно спорът не се обхваща от хипотезата на чл.60 ал.1 от ЗЗД. Тя е приложима, когато едно лице е извършило чужда работа, без да е натоварено, а в случаят не е такъв.
Поради това и ищецът няма вземане по чл.61 ал.1 от ЗЗД от ответницата за стойността на труда за строително – монтажните работи в нейния имот, като 4 вложен от него за водене на чужда работа без пълномощие.
Следователно първите два иска за осъждане на ответницата да изпълни задължение към ищеца по чл.266 ал.1 от ЗЗД, евентуално по чл.61 ал.1 от ЗЗД са неоснователни и първоинстанционното решение в частите, в които тези искове са отхвърлени, следва да се потвърди.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed19c5eb-621e-46a2-80de-b84fb4265173