Решение № 519 от 16.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Велико Търново, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102846 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Й. Т. против *** , с която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, целият с площ от 116 кв.м.

Ищцата твърди, че е наследник на своя съпруг Т. С. Т., който приживе е бил собственик на недвижим имот в с. ***, местност „***“, представляващ дворно място с площ от около 150.00 кв.м.. Заявява, че за землището на с. *** няма одобрен план за земеразделяне, а селото е на околовръстен полигон, като в разписния лист като собственици на имот № *** са вписани братята С. и И.

Б.. Сочи, че С. Б. е баща на покойния й съпруг, а И. Б. е негов чичо, който със саморъчно завещание е завещал всички свои недвижими имоти на съпруга й.

Твърди, че със Заповед № ***/*** г. на изп. директор на AГКК е одобрена КККР за земеделските територии извън урбанизираната територия на населеното място, като имотите, попадащи извън регулацията на селото, включително 116 км.м. от процесния имот, са отбелязани като ниви, собственост на ***. Заявява, че въпросната част е получила служебен номер ***, като в регулация са останали 32.00 кв.м. от поземления имот, който е запазил номер ***. Сочи, че парцелът е деклариран като собствен на съпруга и през *** г. и че за него ca заплащани дължимите данъци и такси. Сочи, че горепосочената част от имота попада извън строителните граници и е вписана като част от имот c идентификатор ***, целият с площ от 116 кв.м, собственост на ***. Твърди, че собствеността й върху имота никoгa не е 1 губена и че владее същия непрекъснато в границите, съгласно скицата приложение към исковата молба.

Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за неговото отхвърляне. Заявява, че *** е придобила процесния имот на основание чл. 19, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно която разпоредбата всички земеделски имоти, които ca ocтaнaли след възстановяване правата на собствениците, преминават в собственост на общините след влизане в cила на плaнa за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите възстановими стари реaлни граници. Сочи, че поземлен имот с идентификатор ***, находящ ce в землището на c. ***, кoйтo е с площ от 116 кв.м., кaтo имoт по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е предаден oт Комисията по чл. 19, ал. 2 oт ЗСПЗЗ в изпълнение на процедурата по чл. 45в oт ППЗСПЗЗ. Твърди, че имотът фигурира под № *** в Приложение № * към Раздел *, т. * от Протоколно решение № 10 oт *** г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като същият е възстановен в съществуващи стари реaлни граници. Заявява, че въпросното решение е oдoбpeнo със Заповед № ***/*** г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - ***, а съгласно чл. 45в, ал. 9 oт ППЗСПЗЗ, одобреното и влязло в сила решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 може дa бъде преразгледано при откриване на закононарушения, на нoви обстоятелства или на нови писмени доказателства oт съществено значение по искане на MЗXГ или нa заинтересуваните лицa, отправено в срок дo една година oт откриване на новите обстоятелства или на нoвитe писмени дoкaзaтeлcтвa, нo не пo-късно от две години oт влизането в сила на пpoтoкoлa по ал. 7. Сочи, че към датата на подаване на иcкoвaтa мoлбa въпросният двугодишен срок е изтекьл, без ищецът да е зaявявaл свои права върху имoтa и да е инициирaл ново решение нa кoмиcиятa, поради което *** e пpидoбилa пpaвoтo да стопанисва и управлява имота, а след влизане в сила на плана за земсразделяне и КВС зa съответните населени места, имoтът ex lege е преминал в негова coбcтвeнocт.

Твърди, че през *** г. имотът е включен във влезлия в сила план за земеразделяне на с. *** като земеделска територия, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, че същият не е заявен за възстановяване в предвидените в закона срокове по административен ред, поради което е включен в списъка на земите, които са станали общинска собственост по чл.

19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че е налице влязъл в сила плaн за земеразделяне и решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, които установяват както, че имотът е земеделска земя, така и че същият е общински по силата на закона.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

2

По делото не е спорно, а и се установява от приложените удостоверения за наследници, че ищцата е наследник на Т. С. Т., б.ж. на с. ***, починал на *** г., който на свой ред е наследник на С. Т. Б., б.ж. на с. ***, починал на 5.4.1977 г., а по силата на саморъчно завещание – и на И. Т. Б., б.ж. на с. ***.

Установява се от представения по делото разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. ***, че имот № *** е записан като собствен на С. и И. Т. Б.

От заключението по допуснатата техническа експертиза се установява, че съгласно действащия план на с. *** от *** г. процесният имот представлява имот с пл.№ *** в кв. *** с площ от *** кв.м., като с одобряването на КККР строителната граница на селото пресича имота, по голямата част от който остава извън урбанизираната територия. Останалата част от имота /източната/ с площ от *** кв.м. е останала в урбанизираната територия, като за нея ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт. Частта от имота, попадаща извън урбанизираната територия, съгласно КККР представлява имот с идентификатор *** в площ от 116 кв.м., за който е съставен Акт № ***/*** г. за частна общинска собственост. Вещото лице сочи, че няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или АПК, още повече имайки се предвид, че по първия план на селото от *** г. и по плана от *** г. имотът е бил в строителните граници на селото. Заключава, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен със западната част на имот пл.№ *** в кв. *** по плана на с. *** от *** г. и със западната част от дворище пл.№ *** от кв.

*** по плана на с. *** от *** г.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, водени от ищцата.

Св. И. А. заявява, че покойният съпруг на ищцата е имал наследствен имот в с. ***, който граничи с негов имот в същото населено място. Твърди, че откакто се помни въпросният имот е стопанисван от бащата на Т. Т., от самия Т. Т., а понастоящем - и от неговите наследници. Сочи, че от западната и от източната страна имотът е ограден с каменни зидове от суха зидария, от север граничи с дере, а от юг има денивелация и път за селото. ***, че имотът не е включван в ТКЗС и че никога не са го ползвали други лица.

Св. С. Д. потвърждава, че през годините имотът в с. *** е стопанисван от покойния съпруг на ищцата, а понастоящем от последната и от нейните дъщери. Потвърждава, че имотът не е включван в ТКЗС, ДЗС и пр., както и че никога не е ползван от други лица, включително от представителите на ***.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ***, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, целият с площ от 116 кв.м.

3

Предпоставка за уважаване на предявения иск за собственост е установяване съществуването правото на собственост на ищцата върху процесния имот на твърдяното от нея придобивно основание. От друга страна, при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, следва да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е собственик на даден имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а не ищецът да установява, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост.

От събраните по делото писмени доказателства - разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. ***, от събраните гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата техническа експертиза съдът приема за установено, че имотът, придобит от С. и И. Т. Б.и, е идентичен с имот с пл.

№ *** в кв. *** по плана на с. *** от *** г., както и че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен със западната част на имот пл. № *** в кв. *** по плана на с. *** от *** г.

Съдът приема за установено от събраните гласни доказателства, че имотът о т придобиването му от С. и И. Т. Б. е владян от същите, впоследствие от техния наследник Т. С. Т., а понастоящем – от ищцата по делото, както и че същият не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на същия закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им, като съдебната практика по приложението на посочената разпоредба приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на частна собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи. Следва да се има в предвид обаче, че н е всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, като в случаите, когато имотът не е бил коопериран, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато собствеността върху имота в реалните му 4 граници никога не е губена, независимо от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил изключен от регулация.

По делото липсват каквито и да било доказателства имотът, придобит от С. и И. Т. Б., да е бил отнеман, предоставян за ползване или включван в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Напротив, събраните гласни доказателства сочат точно обратното, поради което следва да се приеме, че същият не е подлежал на възстановяване по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ. Именно поради това обстоятелство за имота не е подавано заявление за възстановяване по ЗСПЗЗ. Тук отново следва да се отбележи, че в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответната община не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ.