Решение № 2161 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2143/2024
- Вид
- Решение № 2161
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2161 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20241110202143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Й. С. С. – **ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 7925702 на СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш.
Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представите. Относно призоваването на СДВР за съдебното заседание на дата 27.03.2024г. съдът е изложил подробни доводи, към които се придържа и към настоящия момент, поради което няма да ги повтаря.
В писмени бележки от 25.03.2024г. процесуалният представител на СДВР поддържа становище и излага доводи за законосъобразност на атакувания електронен фиш.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2023г. вечерта в района на гр. София, бул. „Сливница” до № 10 полицейски екип от ОПП-СДВР в състав ** изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по спазване правилата за движение, в частност измервали скоростта на движение на автомобилите в района, движещи се с посока от ул. „Русе” към бул.
„Константин В.”. Измерването на скоростта се извършвало с АТСС № MD1193.
Ограничението на скоростта било 50 км./ч. за населено място.
В 21.23ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – товарен автомобил „**” с рег. № СА ** Била отчетена скорост на движение 72 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч.).
Автомобилът бил собственост на „Спринг Ер България” ООД с ЕИК 201756458. Към този момент управители на дружеството били Й. С. С. – ** начин на представляване и управление до 25.10.2023г. – заедно и поотделно.
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на жалбоподателката Шкодрова като представител на дружеството – собственик на МПС.
На 19.01.2024г. по електронен път в ОПП-СДВР била депозирана декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП от жалб. Шкодрова, в която същата посочила, че на дата 20.10.2022г. товарния автомобил, собственост на дружеството, било предоставено от нея на лицето **с адрес: гр. София, ул. **Автомобилът й бил върнат на 11.09.2023г.
На същата дата била депозирана и жалба срещу електронния фиш.
Към датата на нарушението – 07.08.2023г. АТСС CORDON М2 № MD1193 била преминала последваща проверка за техническа годност на 14.03.2023г. със срок на валидност една година.
Към датата на нарушението **, който бил част от екипа, извършващ измерване на скоростта на движение на процесното място и време, бил преминал курс за обучение за работа с АТСС CORDON М2 през 2020г.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет; протокол за преминал технически преглед на техническо средство; решение за одобрение на типа уред за измерване; справка за собствеността на автомобила; декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и 2 разпечатка от ЕИСС, представени от жалбоподателя; справка – картон за водач; сертификат за успешно преминал курс на обучение на **; извлечение от ТР по партидата на „Спринг Ер България” ООД.
Изводи относно екипът на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП, измервайки скоростта на движение в процесния ден и час, както и мястото на извършване на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на измерване на скоростта.
Изводи относно годината на завършване на курс за обучение за работа с АТСС CORDON М2 от страна на Велислав Алексиев – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР – 2020г. съдът направи на база приобщения сертификат за завършен курс.
Изводи относно собствеността на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, съдът направи на база справката за собственост предоставена от ОПП-СДВР.
Изводи относно представителството на дружеството към датата на нарушението /Й. С.
С. – **/ и начина на представляване и управление до 25.10.2023г. /заедно и поотделно/, съдът направи на база служебно извършената справка в ТР.
Съдът кредитира и представената декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от страна на жалбоподателката, но счита, че същата не е достатъчна, за да бъде направен извод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Доводи в тази насока ще бъдат изложени по-долу в изложението при обсъждане на правната страна на спора.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и 3 обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Макар да няма възражения в тази насока, съдът ще посочи, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.
В случая нарушението е установено от АТСС, надлежно калибровано, при което измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй 4 като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано конкретното нарушение, тъй като автомобилът е заснет с АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния номер на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на нарушението.
Касае се за ограничение на скоростта за движение 50 км./ч., което е установено в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В тази връзка и с оглед възраженията на жалбоподателката във връзка с депозирана от нея декларация в ОПП-СДВР чрез ЕИСС, съдът ще посочи следното:
Действително, видно е от доказателствата по делото, представени от жалбоподателката чрез нейния процесуален представител - на в един и същи ден – 19.01.2024г., явно след получаване на процесния електронен фиш, същата е депозирана както жалба срещу него, така и декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочила лице, на което към датата на нарушението твърди, че било предоставено процесното МПС, собственост на дружеството.
Разпечатката съдържа 50 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed198163-9b23-4cb4-a1cf-4ba3be6a3b07