Решение № 662 от 29.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Благоевград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501108 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от Г. С. С. /Т.а/ и Б. С. Т., двамата чрез адв. М. Ш., и от Н. Б. Т., ЕГН **********, срещу Решение № 9393 от 10.07.2025 г., постановено по гр. д. № 672/2019 г. по описа на РС - гр.

Гоце Делчев.

С обжалваното решение № 9393 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 672/2019 г. по описа на РС - гр. Гоце Делчев е отхвърлен предявения от Н. Б. Т., ЕГН **********, против ОБЩИНА ГЪРМЕН, представлявана от М.К. - кмет, с адрес *********, иск по чл. 124 от ГПК за установяване липсата на акт, с който са одобрени дворищно - регулационните граници между парцел VI и парцел IV от квартал 25 по плана на *********, като неоснователен.

Със същото решение е признато за установено по отношение на Г. С. С.

/Т.а/, с адрес *********, и Б. С. Т., с адрес *********, че не са собственици на 9,2 кв.м., представляващи част от парцел IV, имот планоснимачен №149 от квартал 25 по план на *********, намиращи се между регулационната граница и северната стена на сградата в имот пл. № 149, и Г. С. С. /Т.а/, с адрес *********, и Б. С. Т., с адрес *********, са осъдени да предадат владението на Н. Б. Т., ЕГН **********, върху гореописаните 9,2 кв.м., представляващи част от парцел IV, имот планоснимачен №149 от квартал 25 по план на *********.

С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на Н. Б. Т., ЕГН **********, против Г. С. С./Т.а/ и Б. С. Т. за признаване на собственост и предаване на владение върху останалата част от претендираните 19 кв. м.

(включваща придаваемото място от 16.9 кв.м. от техническата експертиза), като неоснователен и е разпределена отговорността за разноските.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. С. С. /Т.а/ и Б. С. Т., двамата чрез адв. М. Ш., в която се оспорва решението в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. С. С. /Т.а/, с адрес *********, и Б. С. Т., с адрес *********, че не са собственици на 9,2 кв.м., представляващи част от парцел IV, имот планоснимачен № 149 от квартал 25 по план на *********, намиращи се между регулационната граница и северната стена на сградата в имот пл. № 149 и са осъдени Г. С. С./с адрес *********, и Б. С. Т., с адрес *********, да предадат владението на Н. Б. Т., ЕГН **********, върху гореописаните 9,2 кв.м., представляващи част от парцел IV, имот планоснимачен № 149 от квартал 25 по план на *********, както и в частта за разноските, касаеща осъждането им. Жалбоподателите сочат, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а отделно и при разрешен със сила на присъдено нещо правен спор. Твърдят, че решението е неправилно и необосновано, защото не е съобразено със събрания доказателствен материал, а отделно от това съдът е направил погрешни правни изводи.

Молят да бъде обезсилено решението като недопустимо, респ. да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу тях иск, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендират съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции съгласно приложените по делото списъци на разноските.

Подадена е и въззивна жалба с вх. № 61447/29.08.2025 г. от Н. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: *********, чрез адв. И. К., против Решение № 9393 от 10.07.2024г. по гр. д. № 664/2020 г. по описа на РС - гр. Гоце Делчев, в частта с която е отхвърлен предявения от Н. Б. Т., ЕГН **********, против ОБЩИНА ГЪРМЕН, представлявана от Кмета М.К., с адрес *********, иск по чл. 124 от ГПК за установяване липсата на акт, с който са одобрени дворищнорегулационните граници между парцел VI и парцел IV от квартал 25 по плана на *********, като неоснователен, както и в частта, с която отхвърлен иска на Н. Б. Т., ЕГН **********, против Г. С. С./Т.а/ и Б. С. Т. за признаване на собственост и предаване на владение върху останалата част от претендираните 19 кв.м. (включваща придаваемото място от 16.9 кв.м. от техническата експертиза), като неоснователен и е разпределена отговорността за разноските.

Жалбоподателят счита първоинстанционния акт за неправилен и незаконосъобразен, като сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от заключението на вещото лице и от извършения оглед на място, безспорно се установява че, ищецът е собственик на недвижим имот, намиращ се в *********, с площ от около 315 кв.м., представляващ поземлен имот с планоснимачен № 149 от кв. 25. Анализирайки подробно приетите по делото доказателства, както и експертизата на вещото лице сочи, че изводите на районния съд за неоснователност и недоказаност на първия предявен иск и частично на втория иск са неправилни и некоренспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. Твърди че, съдът не е анализирал в пълнота събраните по делото доказателства - писмени и гласни такива и не е взел предвид представените по делото писмени документи и заключението /първоначално и допълнително/ на вещото лице.

Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Решение № 9393/10.07.2025 г., постановено по гр. дело № 672/2019 г. на P C - Гоце Делчев в атакуваната му с настоящата жалба част и да бъдат уважени изцяло предявените искове, ведно с направените разноски пред двете инстанции.

По реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Н. Т. е депозирал отговор по подадената въззивна жалба от Г. С. С./Т.а/ и Б. С. Т., с който оспорва изцяло подадената от тях въззивна жалба. Счита твърденията, направени във въззивната жалба за неправилни и некореспондиращи с доказателствения материал.

На следващо място сочи, че доводите, изтъквани във въззивната жалба за недопустимост на предявения иск, поради формирана сила на присъдено 2 нещо в друго съдено производство са неправилни. Развива подробни съображения в тази насока, като моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и да бъде потвърдено постановеното решение в атакуваните му части.

Страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, при извършената служебната проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск срещу община Гърмен за НИЩОЖНО, а в останалата част по предявените искове срещу Г. С. С. /Т.а/ и Б. С. Т. – за НЕДОПУСТИМО.

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е предявен иск срещу община Гърмен с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване липсата на акт, с който са одобрени дворищно - регулационните граници между парцел VI и парцел IV от квартал 25 по плана на *********, както и предявени искове срещу Г. С. С. /Т.а/ и Б. С. Т. за установяване, че същите не са собственици на 19 кв.м., представляващи част от парцел I V , имот планоснимачен №149 от квартал 25 по план на *********, намиращи се между регулационната граница и северната стена на сградата в имот пл. № 149.

В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от РС – Гоце Делчев решение липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет на делото. Видно от същото в мотивите не се съдържа индивидуализация на спорното материално право - предмет на делото. Това от своя страна не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ и които следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, поради което и решението не може да изпълни предназначението си да постави край на правния спор.

Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668/15.11.2010 г. по гр.дело №1790/2009 г. на І г.о./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. - ОСГТК на ВКС.

Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на такова надлежно волеизявление би била налице, ако: решението е постановено от незаконен състав; произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда; не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт, или решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо 3 волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т.8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, включително по чл. 251 от ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 от ГПК. Мотивите на съдебното решение, както е разяснено в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ и множество решения на състави на ВС и на ВКС, трябва по ясен, разбираем, непротиворечив и логичен начин да дават кратък и, същевременно, обоснован отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото; да съдържат необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Изчерпателното, ясно и разбираемо мотивиране на съдебното решение е гаранция и за справедлив съдебен процес, защото само така се гарантира правото на страните да узнаят волята на съда, както и да упражнят пълноценно правото на защита. Ако мотивите са неразбираеми и противоречиви в резултат на формално - невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, които противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението, което сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което също съставлява нарушение, както на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, но още и на чл. 236, ал. 2 от ГПК, все форми на неправилност на съдебния акт.

Ако между формираната воля на съда и нейното външно изразяване има несъответствие, налице е очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл.247 ГПК.