Определение № 4631 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4631 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100502058 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 312 вр.чл. 317 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 59104/23.07.2026г. по описа на Районен съд – Варна, подадена от М. Х. Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. В. Х. Л. – АК Хасково, срещу Решение № 2793/10.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110111496/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 състав.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от въззивницата срещу „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както следва: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. Х. Ч., извършено със Заповед № 30/25.08.2025 г. на изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; за възстановяване на въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник, спомагателни дейности“, с месторабота „Пристанище Варна“ ЕАД, пристанищен терминал Варна – изток, отдел „Техническа експлоатация“; за осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето, през което въззивницата е останала без работа поради уволнението, считано от 25.08.2025 г., но за не повече от шест месеца.

С решението М. Х. Ч. е осъдена да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД сторените по делото разноски в размер на 165,34 евро, на основание чл. 78, ал.

3 ГПК.

По делото е постановено и решение за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, с което е поправен началният момент на срока за обжалване на Решение № 2793/10.07.2026 г., като вместо 10.06.2026 г. е посочена датата 10.07.2026 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Въззивницата поддържа, че районният съд не е съобразил заболяването, от 1 което страда, както и ограниченията, произтичащи от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК. Според въззивната страна закрилата по чл. 333 КТ не е била надлежно преодоляна, тъй като ищцата е трудоустроено лице, с 71% трайно намалена работоспособност, страдащо от инсулинозависим захарен диабет с усложнения, а предписаните противопоказни условия на труд включват тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично пренапрежение, продължително ходене и стоене прав, работа с токсични вещества, между движещи се предмети и при неблагоприятен микроклимат. В жалбата се поддържа, че заеманата до уволнението длъжност „Отговорник, спомагателни дейности“ е била съобразена със здравословното състояние на въззивницата, включително с въведения 8-часов дневен режим на работа с почивни дни събота и неделя, докато предложената от работодателя длъжност „инвентарчик“ според въззивницата е неподходяща, тъй като е свързана с 12часови смени, полагане на нощен труд, тежък физически труд, ръчна работа с тежести, продължителна правостояща и наведена работна поза. Навеждат се доводи за нарушение на чл. 317, ал. 2 и ал. 3 КТ, както и за липса на надлежно предписание от компетентен здравен орган относно възможността въззивницата да изпълнява длъжността „инвентарчик“. Въззивницата оспорва и извода на районния съд, че предварителното разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е достатъчно за преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ, като твърди, че не е ясно дали и какви медицински документи, включително мнението на ТЕЛК, са били изпратени на инспекцията по труда.

Поддържа се още, че разрешението не съдържа изрично посочване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и че не са обсъдени отделно основанията за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ. Оспорва се и изводът за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. С въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат уважени, като се признае уволнението за незаконно и се отмени Заповед № 30/25.08.2025 г., въззивницата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а „Пристанище Варна“ ЕАД бъде осъдено да заплати сумата от 7 754,40 лв. (3 959,30 евро), представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 25.08.2025 г. до 25.02.2026 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор с вх. № № 68025/28.08.2026 г., подаден от „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301, чрез пълномощник М. А. А., в който се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемото дружество поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи се, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради реално съкращаване на щата, като заеманата от въззивницата длъжност е премахната от щатното разписание с акт на компетентния орган. Поддържа се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание работодателят няма законово задължение да предлага друга подходяща работа, поради което спорът дали длъжността „инвентарчик“ е била подходяща за здравословното състояние на въззивницата е ирелевантен за законността на уволнението. Въззиваемият твърди, че специалната закрила по чл. 333 КТ е надлежно преодоляна, като са събрани и представени: Експертно решение № 00207/15.04.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна с писмо вх. № 5124/29.05.2025 г., както и предварително съгласие от КТ „Подкрепа“, фирмена синдикална организация „Пристанище Варна“ ЕАД, получено на 03.06.2025 г. Въззиваемият сочи още, че длъжността „инвентарчик“ е била предложена на въззивницата единствено с оглед запазване на трудовата заетост, като предложението е направено при запазване на трудовото възнаграждение, без срок за изпитване и след становище на службата по трудова медицина. Отправената молба е за 2 потвърждаване на първоинстанционното решение.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.

Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл.

315, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

Воден от горното и на основание чл. 312, ал. 1 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 59104/23.07.2026г. по описа на Районен съд – Варна, подадена от М. Х. Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. В. Х. Л. – АК Хасково, срещу Решение № 2793/10.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110111496/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Съдебния център по медиация, разположен на адрес: град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, телефон за контакт: + 359 52 623 362; електронна поща: [email protected], служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3