Решение № 1279 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501032 по описа за 2025 година

С решение № 142 от 05.12.2024г. , постановено по т.д.№159/2023г. по описа на ОССофия „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на да заплати на Е. П. Л. , Х. П. М. и П. М. А. обезщетения за неимуществени вред в размер на по 80 000лв. за всеки от тях, които вреди са претъпени в резултат на смъртта на Г. Х. А. –майка на първите двама ищци и съпруга на третия ищец, настъпили в резултат на ПТП , станало на 24.07.2022г. в с.Лъга, Община Етрополе, както и по 2225,10 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в следствие на същото застрахователно събитие.

Исковете до пълните им предявени размери от по 120 000 лв. за ищците Е. П. Л. и Х.

П. М. и от 150 000 лв. за П. М. А. са отхвърленr като неоснователни поради прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 50%. Отхвърлени са и исковете за претърпени имуществени вреди до пълния им предявен размер от по 4450,21 лв. също поради прието съпричиняване от страна пострадалата в размер на 50%.

Против това решение са подадени въззивни жалби от страните в производството.

„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обжалва решението в осъдителната му част с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли претенциите. При условията на евентуалност се моли присъдените обезщетения да бъдат намалени. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на съпричиняването от страна на пострадалата като този 1 процент бил поне 70%. Освен това счита, че определените размери на обезщетенията, които в последствие са намалени поради приетото съпричиняване са силно завишени и не са съобразени с принципа на чл.52 от ЗЗД. Не били изложени подробни мотиви за критериите, по които е определено обезщетението за неимуществени вреди.

Ищците в производството са подали отговор на тази жалба, с който я оспорват. Молят решението в тази му част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Е. П. Л., Х. П. М. и П. М. А. чрез процесуалния си представител са подали насрещна въззивна жалба, с която обжалват решението в отхвърлителната му част. Развиват се доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от стана на пострадалата в размер на 50% . Считат, че в конкретната хипотеза ударът е щял да настъпи независимо дали има съпричиняване от страна на пострадалата и поради това дължимото обезщетение не следва да се намалява. Поради това молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната от тях част като въззивният съд да постанови ново, с което да уважи исковете изцяло.

Развити са и доводи,че съдът е допуснал очевидна грешка, като е пирел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подало отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорва.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадена от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са изложените в насрещната въззивна жалба доводи , че първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум, приемайки, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди е 160 000лв. при претендирани по 120 000лв. за ищците Л. и М. и 150 000 лв. за ищеца П. А..

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/21г. от 01.08.2022г., постановено по тълк.дело № 1 от 2021г. на ОСГТК на ВКС „оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира справедливо обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен. Същата не е непременно свързана с неговото разбиране за справедливост, тъй като той съобразява различни фактори - родова подсъдност, дължима държавна такса, евентуални разноски и пр. (чл.71, ал.1 ГПК и чл.104 ГПК)“. Поради това се приема, че съдът може да определи и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди , тъй като диспозитивното начало не изключва задължението на съда да направи 2 своите изводи за това дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт. Съдът обаче не може да присъди по-голямо обезщетение над размера на исковата претенция и следва да уважи иска именно в този размер , ако след намаляване на обезщетението при евентуално наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД същото надхвърля по размер претендираното.

Настоящият случай е именно такъв. Съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е по-висок от претендираните такива с исковата молба, но с оглед приетия процент съпричиняване, е присъдил сума, която е по-малка от заявения петитум. Ето защо не може бъде прието нито, че съдебният акт е частично недопустим, нито че в същия е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на размера на претенцията.

Относно правилността на атакувания съдебен акт въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, както и акцесорни такива по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищците Е. П. Л. , Х. П. М. и П. М. А. излагат твърдения, че на 24.07.2022г. в с.Лъга, Община Етрополе е настъпил пътен инцидент, причинен виновно от водача на л.а. автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ***, управляван от водача И. Г. М. при който е пострадала Г. А., която е майка на първите двама ищци и съпруга на третия.

Пострадалата получила травматични увреждания, които наложили да бъде хоспитализирана. Въпреки проведеното интензивно лечение и пребиваването й в болнично заведение и хоспис, след повече от два месеца битка за живота си, А.а починала.

Ищците посочват,че са били в близки и топли отношения с майка си, съответно съпругата си. Поради това внезапно настъпилата трагедия се отразило изключително тежко на тяхното емоционално състояние. Починалата била активен и ангажиран човек, който бил в основата на задружното и сплотено семейство, което живеело в обич и разбирателство.

Особено тежко понесъл загубата съпругът на Г. А., тъй като целият му съзнателен живот преминал заедно с нея , като двамата създали прекрасно семейство и имали прекрасни съпружески отношения.

За другите двама ищци тяхната майка била най- обичаният от тях човек, който бил тяхна опора и поради това изключително тежко понесли настъпилото трагично събитие.

Към момента на завеждане на иска и тримата ищци изпитвали тревожност и уплаха, че нещо лошо може да се случи на техен близък или на тях самите, страдали от безсъние.

Ищецът П. А. загубил всякакво желание за живот. Той почти не се хранел, затворил се в себе си, не разговарял със своите близки. Преди инцидента със съпругата му живеели щастлив и пълноценен живот.

Освен душевните болки и страдания, ищците търпели и имуществени вреди, които се изразявали в разходите, които извършили за болнично лечение , закупуване на медицински 3 изделия, медикаменти и консумативи. Общо извършените разходи били в размер на 13 350,63лв., като наследственият дял на всеки от ищците бил в размер от 4450,21лв.

Доколкото отговорността на виновния водач била застрахована при ответника, то именно това дружество следвало да изплати обезщетение за претърпените вреди.

Претенциите на ищците били надлежно заведени при застрахователя на основание чл.380, ал.1 от КЗ , като в предвидения тримесечен срок не било заплатено обезщетение.

Поради това се иска дружеството да бъде осъдено да заплати исковите суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба,с който я оспорва.

От фактическа страна се признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение за отговорността на водача на автомобила, с който е станало ПТП към момента на произшествието.

Оспорва се обаче,че водачът е имал вина за настъпване на произшествието, наличието на причинно- следствена връзка между реализираният пътен инцидент и смъртта на Г. А., като се поддържа, че тя е страдала от множество дегенеративни заболявания, които пряко са обусловили леталния изход.

В условията на евентуалност, се оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като се поддържа, че те не отговарят на понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Изтъква се, че ищците Л. и М. са в зряла възраст без нужда от помощ в израстването си от страна на родител и от години не са живеели заедно със своята майка. Сам по себе си фактът на родствена връзка или сключен брак с починалата не е бил единствено основание за присъждане на обезщетение, а обемът на претърпените вреди подлежал на доказване.

Оспорва се описания в исковата молба механизъм на стъпване на произшествието, като се прави възражение за съпричиняване на същото от страна на пострадалата, която нарушила правилата на чл. 108-114 от ЗДвП и с това обусловила както настъпването на пътния инцидент, така и на вредносните последици.

Твърди се, че тя е пресичала на неразрешено място на пътното платно и не съобразила разстоянието между нея и приближаващото я МПС.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди с твърдението, че липсват общите предпоставки за нейното уважаване. Освен това се поддържа, че направените медицински разходи не могат да се третират като необходими и разумни съгласно нормата на чл.493,ал.1,т.4 от КЗ.

Оспорват се и предявените акцесорни искове за заплащане на законна лихва на първо място с оглед неоснователността на главните такива ,а на следващо- се оспорва началният момент от който се иска изчисляване на тази лихва.

Ищците не са подали допълнителна искова молба , и съответно няма и отговор от 4 ответната страна.

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадало лице, съставен на 26.07.2022г. в гр.Етрополе. от същия се установява, че на 24.07.2022г. в с.Лъга и станало ПТП,при което лек автомобил мрака „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, управляван от водача И. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, движейки се по път ІІ- 37 с посока към гр.Етрополе, в с.Лъга е блъснал пешеходката Г. А.. Водачът транспортирал пострадалата до ФСМПЕтрополе. В протокола е записано, че А.а е получила фрактури на дясна ръка, фрактура на четвърти шиен прешлен, разкъсване на лявото коляно и двустранна фрактура на максиален синус, с опасност за живота, като е била настанена в реанимацията на болница „Св.Анна“.

От представените препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници е видно, че пострадалото лице е починало на 05.10.2022г., като е оставило за наследници П.

М. А.- съпруг и деца- Е. П. Л. и Х. П. М..

Представени са фактури и платежни документи за извършени разходи за медицински изделия, изследвания, болничен престой и др. Всички те са издадени в периода между настъпване на ПТП и смъртта на Г. А. и като получател на доставката е посочено именно лицето Г. Х. А.. Общият размер на заплатените суми е 13 350,63 лв.

В хода на първоинстанционното производство е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, изготвена въз основа на медицинска документация.

Вещото лице е посочило,че от история на заболяването №14993, издадена от болница „Света Анна“- София, и епикриза към нея се установява, че Г. Х. А. е постъпила на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология в тежко увредено общо състояние. Описани са констатираните травматични увреждания, които е претърпяла А.а, а именно :