Решение № 715 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С. в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно административно наказателно дело № 20251100604991 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение от 10.03.2025 г., постановено по НАХД № 13687/2024 г. по описа на СРС, НО, 132 с-в, съдът е признал обвиняемия К. Х. Х. за виновен в това, че на 05.03.2022 г. около 13:00 часа в гр. София, в къща, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****, не изпълнил Заповед за незабавна защита № 176301/13.08.2020 г. на СРС, 158 с-в, издадена по гр.д. № 36572/2020 г., с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) му било указано да се въздържа от домашно насилие спрямо Г.С.Д., като на посочената дата и място стъпвал по краката й, като й причинил отток и кръвонасядане на четвърти пръст на левия крак – престъпление по чл. 296, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева.

С решението обвиняемият К. Х. Х. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 444,60 лв., представляваща сторените в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу решението са подадени въззивна жалба и допълнение към нея от обвиняемия К. Х., чрез упълномощените му защитници – адв. П. Т. и адв. К.К., в които се излагат подробни съображения за необоснованост на решението.

1

Поддържа се становище за недоказаност на обвинението по несъмнен начин, като се твърди, че контролираният съд, вследствие на неправилна оценка и анализ на събраните по делото доказателства, е достигнал до неправилен извод за наличието на осъществен от физически контакт между обвиняемия Х. и свидетелката Д., от който на последната са причинени травматични увреждания. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание от 15.09.2025 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и ангажирането на нови доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. К., поддържа подадената въззивна жалба и допълнение към нея. Оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и изведените от нея изводи за съставомерност от обективна и субективна страна на извършеното от обвиняемия деяние, като счита, че същите са формирани при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи, че неправилно съдът не е ценил в пълнота дадените от свидетеля П. показания, а е основал изводите си единствено въз основа на дадените от пострадалата Д. и св. Х.а противоречиви показания, като намира, че съдът е следвало да съобрази явната заинтересованост на тези лица от крайния изход на спора. Счита, че обвинителната теза не се подкрепяла от събраните в хода на производството доказателства, тъй като липсвали обективни такива (медицинско удостоверение, снимков материал или съдебно-медицинска експертиза), които да подкрепят посочения механизъм на причиняване на травмите на пострадалата. В тази връзка намира, че възприетият от контролирания съд извод касателно начина на причиняване на увредите, бил вътрешно противоречив, нелогичен и невъзможен за извършване, като не били обсъдени всички възможни начини Д. да претърпи инкриминираните увреждания, включително и сама да си ги причини. Предвид изложените съображения отправя искане обжалваното решение да бъде отменено, а обвиняемият – да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че механизмът на причиняване на травматичните увреди на пострадалата не е предмет на деянието, за което е повдигнато обвинение, а именно за неизпълнение на заповед за незабавна защита. Намира, че доказателствената съвкупност е събрана законосъобразно, единна и непротиворечива е и от нея без съмнение се установява, че обвиняемото лице е осъществило от обективна и субективна страна престъплението, в извършването на което е обвинен.

2

Обвиняемият К. Х. Х., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично, присъединява се към становището на защитника си, а в предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, се солидаризира с възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

Обвиняемият К. Х. Х. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, разведен,с адрес по лична карта: гр. София, ул. ****. Към момента на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Между обвиняемия Х. и свидетелката Д. е бил сключен граждански брак, прекратен с развод с влязло в сила решение № 20210182 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 47774/2020 г. по описа на СРС, 158 с-в.

От съвместния си брак лицата имали две общи деца – Х.К. Х. и свидетелката М.К.Х.. С решението съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на майката – свидетелката Д., като местоживеенето им да бъде при нея, в семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. ****. Определен е режим на лични отношения между всяко от децата и бащата – обвиняемия Х.. Той включвал правото на обвиняемия да взема и вижда малолетния Х. всяка първа и трета събота и неделя, в посочени в решението часови диапазони и при определени условия, съобразно възрастта на детето, като до навършването на шестгодишната му възраст, това е следвало да бъде в присъствието на майката или на трето, посочено от нея лице.

След развода отношенията между двамата бивши съпрузи се изострили, като свидетелката Д. неколкократно e подавала жалби и сигнали до компетентните органи относно възприети от нея като агресивни постъпки на обвиняемия.

На 13.08.2020 г. по гр.д.№ 36572/2020 г., по описа на СРС, 158 с-в, е издадена заповед за незабавна защита срещу обвиняемия, с която последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката Д. и двете им общи деца. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение и има действие до постановяването на окончателен съдебен акт – 3 в случая Решение № 20055400/29.08.2022 г., постановено по гр. д. № 37187/2020 г. по описа на СРС, 158 с-в, потвърдено с Решение № 1988/20.04.2023 г. по в.гр.д. № 12198/2022 г. по описа на СГС, I въззивен брачен с-в. За издадената заповед обвиняемият е бил уведомен лично срещу подпис с протокол за полицейско предупреждение от 25.02.2022 г.

На 05.03.2022 г. около 13:00 ч. свидетелката Д. била заедно с майка си и децата си – свидетелката Х.а и малолетния Х. в семейното им жилище къща в гр. София, ул. ****. На същата дата и час съобразно предоставения му режим на виждане с децата, обвиняемият Х. пристигнал пред къщата заедно със свой приятел - свидетелят Й.А.П., и неговото дете, за да вземат малолетния Х. и да изведат двете деца да си поиграят. Двамата дошли с различни автомобили, като П. останал на входната врата на двора на къщата, без да влиза до жилищната й част, като между него и стълбището на дома имало отстояние около 7-8 м. и прилежащи постройки, обслужващи сградата – вратник, тоалетна. Обвиняемият Х. влязъл до входната част на къщата, качил се по стълбите с парапет до входното антре на втория етаж, където си разменил няколко реплики със свидетелката Х.а, че не може да я закара на уроците й, тъй като е дошъл да вземе брат й. През това време Д. и малолетния Х. се приготвяли да тръгват с обвиняемия, като майката щяла да придружи детето на срещата с баща му, но били все още необути. В този момент Д. помолила обвиняемия да се подпише върху протокол за вземането на детето. Между двамата възникнал скандал, в разгара на който обвиняемият грабнал за дрехите малолетния Х. и започнал да слиза по стълбите, за да тръгва. Това поведение на обвиняемия свидетелката Д. възприела като опит да отвлече детето и в уплахата си за въздействието върху детето, който бил със специални потребности и податливост към стрес, тръгнала след обвиняемия Х. все още необута и по чорапи. Докато двамата се намирали един след друг, но на различни стъпала на стълбите – отпред обвиняемия, а зад него свидетелката Д., последният започнал да я настъпва в предната част на краката й, в областта на пръстите. В това време свидетелката Х.а също се намирала на стълбите, но в тяхна по-горна част, което и позволило да види настъпването. Поради настъпилата ситуация свидетелката Д., макар и да почувствала болка в левия крак, не казала нищо, слязла по стълбите надолу и помолила да й подадат обувките, за да се обуе. В това време, чувайки виковете между бившите съпрузи, се намесил и свидетелят П., който приканил обвиняемия Х. да подпише документа, за да могат да тръгнат. Обвиняемият, свидетелката Д. и малолетното им дете се качили незабавно в автомобила на обвиняемия, а свидетелят П. – в неговия, при детето му, и всички заедно се отправили към ж.к. Младост, където децата щели да играят. Междрувременно свидетелката Х.а подала сигнал до тел. 112 и останала на адреса да изчака полицейски патрул. В компанията на обвиняемия, свидетелят П. и децата им, Д. не се оплакала, че изпитва болка в крака и не накуцвала видимо предвид опората на обувките си. След 17:00 ч. на същия ден, когато се прибрала в дома си, тя се оплакала на майка си и дъщеря си, че я боли крака. След като си 4 свалила обувката установила, че четвъртият пръст на левия й крак е подут и синьо-лилав на цвят. Още същата вечер уведомила обвиняемия по приложението „Вайбър“, че не може да ходи, тъй като той искал на следващия ден отново да се види с детето си. На следващия ден Д. посетила „Съдебна медицина“, където било констатирано наличието на оток и кръвонасядане на четвърти пръст от левия крак.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, а именно: показанията на свидетелите Й.А.П. (частично), Г.С.Д., М.К.Х.; съдебно удостоверение № 64.03/2020 г., писмо с изх. дата 11.11.2024 г. от СРП с приложение справка за образувани преписки и досъдебни производства срещу обвиняемия, жалби на л. 17, л. 30-31, л. 32-33 от досъдебното производство; преписите от Решение № 20210182 от 10.11.2021 г., постановено по гр. д. № 47774/2020 г. по описа на СРС, 158 с-в, заповед за незабавна защита от 13.08.2020 г., издадена по гр.д. № 36572/2020 г. от СРС, 158 с-в, Решение № 20055400/29.08.2022 г., постановено по гр. д. № 37187/2020 г. по описа на СРС, 158 с-в, Решение № 1988/20.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12198/2022 г. по описа на СГС, I въззивен брачен с-в, протокол за полицейско предупреждение от 25.02.2022 г.; заключението на съдебно-психологичната и психиатрична експертиза касателно годността на свидетелката Г.С.Д. да депозира показания в настоящото производство.