Решение № 581 от 29.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Варна, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500680 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 18575/27.02.2025 г., подадена от

Прокуратурата на

Република

България

(ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез Ж.Кехецикян – прокурор при Районна прокуратuра-Варна, срещу решение № 500/13.02.2025 г. по гр.д. № 992/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е осъден въззивникът да заплати на С. Й. С. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023 г., поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати 400 лв. съдебно-деловодни разноски на въззиваемия (ищец), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и 10 лв. държавна такса в полза бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В ъ в въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.

Въззивникът поддържа, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем в наказателното производство по реда и при условията на НПК, като понятието не може да се тълкува в широк смисъл. Оспорва извода на съда, според който 1 наказателното производство е водено срещу ищеца още на 18.11.2022 г., когато е бил задържан по реда на ЗМВР, дал е сведения пред полицейския орган, издаден е талон за изследване на урината му, съставен му е АУАН и е издадена заповед за налагане на ПАМ. Поддържа, че тези действия не са извършени от орган по разследването по смисъла на чл. 52 от НПК и не са насочени към установяване на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НПК, за което е водено производството. Излага, че Прокуратурата не е имала никакво отношение спрямо издаването на АУАН и ЗППАМ, които актове са изцяло от компетентността на органите по ЗМВР и са издадени по реда на ЗДвП, като не съдържат белезите на процесуално-следствено действие по НПК и не са извършени под ръководството и надзора на прокурора по смисъла на чл. 52, ал. 3 от НПК. Затова и намира, че Прокуратурата не носи отговорност за действията на тези органи, стоящи извън съдебната власт. Изтъква, че името на ищеца не е споменато нито в писмото от 21.11.2022 г., с което Прокуратурата е уведомена за образуваното досъдебно производство, нито в началната част на мнението на разследващия полицай по чл. 235 от НПК, съдържаща описание на деянието, за което е водено производството. Отделно намира, че тези актове не представляват обвинение по смисъла на чл. 219 от НПК. Намира за невярно заключението на съда, според което административно-наказателното производство е погълнато от наказателното и търпените вреди в рамките на първото подлежат на обезвреда чрез Прокуратурата. В тази връзка излага, че иззетите документи и регистрационни табели не са станали веществени доказателства по наказателното дело, нито прокуратурата е могла да се разпорежда с тях преди или след приключването му. Намира за неверен и извода на съда, че снемането на 18.11.2022 г. на сведения от ищеца може да бъде квалифицирано като разпит на свидетел, доколкото тази дейност не отговаря на изискванията на чл. 139 от НПК и не е съставен надлежен протокол по реда и при условията на чл. 129 от НПК.

Изтъква, че биологичните проби не са иззети от ищеца по реда на НПК и в случая изземането им е негово право, а не задължение, а назначената експертиза е била съответният способ за изследване на така предоставените биологични проби. След изготвяне на експертното заключение, с което не е доказано наличието на наркотични вещества у ищеца, прокурорът е прекратил ДП, поради което с нито едно свое действие прокуратурата не е допринесла за претендираните от ищеца вреди. Излага, че няма данни да е извършена полицейска регистрация на ищеца по чл. 68 от ЗМВР и мотивите на съда в тази насока не кореспондират с доказателствения материал. Счита за недоказани и твърдените неимуществени вреди, тъй като не са представени медицински документи за установяване на сочените депресивни съС.ия у ищеца, които счита, че не може да се установяват със свидетелски показания.

Поддържа, че прокуратурата няма касателство и с отнемането на СУМПС на ищеца, респ. не носи отговорност и за вредите от невъзможността му да управлява МПС. Намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и предявеният на това основание иск е неоснователен. В условията на евентуалност оспорва размера на присъденото обезщетение от 1000 лв. като завишен. В тази връзка сочи, че наказателното производство е приключило за кратък срок и спрямо ищеца не са били предприети каквито и да било действия по НПК.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение 2 и постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение и съответно редуциране на възложените в негова тежест разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. Й. С., действащ чрез адв. Т. Г., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който излага становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и съобразено със съдебната практика на ВКС и СЕС по аналогични случаи. Счита, че няма значение за възникване отговорността на ответника дали ищецът е бил привлечен като обвиняем или не, доколкото неговата лична сфера е засегната още от момента, в който спрямо него са извършени действия във връзка с образуваното наказателно производство, в случая – със съставянето на АУАН и отнемане на СУМПС. Намира, че вредите по ЗОДОВ по принцип не се нуждаят от доказване, тъй като всякога висящото и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз, стрес, неудобство пред обществото и пр., особено при човек с чисто съдебно минало, какъвто е ищецът. Счита, че искът е доказан по основание и правилно е уважен, като размерът на присъденото обезщетение съответства на установените по делото релевантни обстоятелства относно тежестта на престъплението, продължителността на наказателното преследване и интензитета на производството.

По изложените съображения по същество моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез прокурор Женя Енева, поддържа въззивната жалба. В депозирана писмена защита излага аналогични аргументи. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият не се явява лично и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Т. Г. предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът констатира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Й.

С. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР – гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023 г., поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.11.2022 г., около 08:30 часа, по път I-9 срещу бензиностанция „Еко“, до резиденция Евксиноград, е настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил „Ауди А6“ с рег.

*** и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. ***. Сочи, че за настъпилото произшествие е подаден сигнал на телефон 112, въз основа на който мястото на ПТП е посетено от контролните органи. Последните са иззели от двамата 3 водачи проби за алкохол и наркотици, като резултатът от неговия тест за употреба на наркотични вещества е бил положителен за наличието на „бензодиазепини“. Впоследствие му е бил съставен АУАН, серия ГА, № 771550, ведно с издаден талон за медицинско изследване № 133312, както и ЗППАМ № 460з-125/18.11.2022 г., въз основа на който е била прекратена регистрацията на автомобила му за срок от шест месеца. Образувано е и ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ към ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Твърди, че не е бил съгласен с показанията на пътния тест, поради което веднага е посетил болнично заведение, където е дал кръвна проба, а в допълнение е посетил и лабораторията по химико –токсикологични изследвания във Военномедицинска академия, както и „МДЛ Сити Лаб“ ЕООД, като на двете места е дал кръв и урина за изследване. Резултатите от тези изследвания, както и от назначената в хода на досъдебното производство експертиза, категорично показали отсъствие на наркотични вещества в организма му. Затова и образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление от 14.08.2023 г. поради липса на доказателства за извършване на престъпление.

Поддържа, че процесното събитие е оказало траен негативен ефект върху живота му, като в периода след образуване на наказателното производство бил силно разтревожен, получил сърцебиене и силно главоболие, появили се проблеми със съня и концентрацията, които продължили дълго време. Бил задържан за срок от 24 ч. в Пето РУ към ОДМВР – Варна и разбрал, че срещу него ще бъде образувано наказателно производство за шофиране след употреба на наркотици. След проведено проучване разбрал, че за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до три години, което силно го стресирало, особено като знаел, че е невиновен. Събитията се отразили негативно и върху неговата репутация, както и върху тази на семейството му, тъй като дълго време в квартала се говорело, че е наркоман, което станало доС.ие на негови познати и роднини, пред които изпитал неудобство и срам. В приятелската му среда също се разчуло за започнатото наказателно производство, което довело до дистанциране на хората от него, като в резултат от това той избягвал да излиза от дома си, затворил се в себе си, не общувал с приятелите си, част тях не го поздравявали като го срещнат на улицата. Излага, че значителни затруднения в ежедневието му внесъл и фактът на прекратяване на регистрацията на личния му автомобил, тъй като му се налагало да ходи пеша, да ползва градски транспорт или да моли свои близки за превоз.

По същество моли за уважаване на иска и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че ищецът не сочи никакви доказателства за трайния негативен ефект на образуваното срещу него наказателно производство. Поддържа, че липсва материално основание за ангажиране на отговорността му, тъй като ищецът не е бил привличан като обвиняем по досъдебното производство. Сочи, че последното не е било водено конкретно срещу ищеца, съобразно измененията в НПК от 2017 г., и предприетите мерки срещу него са били изцяло от административен характер. Намира, че не носи отговорност за действията на полицейските органи, които са констатирали, че ищецът е управлявал МПС 4 след употреба на наркотични вещества и впоследствие на основание чл. 212, ал. 2 НПК е било образувано досъдебно производство. Счита, че не отговаря и за негативните последици от отнемане на правото за управляване на МПС, наложено на ищеца от административнонаказващ орган. Оспорва причинноследствената връзка между твърдените вреди и обвинението в извършено престъпление от общ характер. Оспорва иска и по размер, който намира за завишен. В тази връзка сочи, че продължителността на наказателното производство повече от два месеца се дължи на времето, което е отнело изготвянето на заключението по назначената съдебно-химическа експертиза за установяване на наркотични вещества и техните аналози в организма на ищеца, като отрицателните резултати от направените по желание на ищеца изследвания не биха могли да послужат като доказателство в наказателното производство. Твърди, че наблюдаващият прокурор е положил всички зависещи от него усилия за бързото изготвяне на експертизата, като с постановление от 09.12.2022 г. е указал същата да бъде изготвена в най-кратки срокове. Поддържа още, че в исковата молба не са посочени конкретни факти, доказващи твърдяното негативно отношение към ищеца на лица от обкръжението му поради това, че срещу него се води наказателно производство. Затова и счита, че твърдените негативни чувства са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, а не са провокирани от външната среда.