Решение № 5745 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5745 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100510612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9366/20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 51379/2023 г. на СРС, ГО, 57 състав по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 37 311/2023 г. на СРС, 57 с-в, а именно: сумата от 605,50 лв., с която ответникът се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект с адрес: гр. София, ж.к. ****, офис № 2, за периода 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2023 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 8,07 лв. –обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 16.05.2023 г. до 26.06.2023 г.

С решението исковете са отхвърлени за горницата над 605,50 лева за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 622,63 лв., за мораторната лихва за размера над 8,07 лв. до пълния предявен размер от 131,44 лв. и за периода 01.12.2020 г. - 15.05.2023 г., както и изцяло исковете за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея.

Подадена е въззивна жалба вх. № 175633/ 29.05.2024 г. на „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД срещу решението в частта, с която предявените против него искове са уважени.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на 1 друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Излага се в жалбата, че ищецът не се е обеднил с посочените суми по повод доставката на ТЕ до имота в исковия период. Сочи, че ищецът не е доказал основанието на претенцията по чл. 59 ЗЗД, недоказано останало да е налице неоснователно обогатяване. Поддържа, че процесният имот не е топлозахранен. Сочи, че обогатяването не се съизмерява с търговската продажна цена на ТЕ, която включва и търговска печалба. Оспорва наличието на връзка между обогатяването поради незаплащане на цената на доставената ТЕ и обедняването на ищеца въззиваем. Оспорва да е поканен да заплати сумите – дори поканата да е връчена, то тя е получена от лице без представителна власт за дружеството. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 15.08.2024 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде частично отменено в частта относно лихвата за забава, а да бъде потвърдено в останалата част.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД в исковата молба и твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага, че договор с ищеца не е сключен, но оспорва да се е обогатил със стойността на доставената до имота ТЕ.

Оспорва реалната доставка на топлинна енергия при твърдения, че в имота няма радиатори и не се доставя ТЕ за БГВ. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва да е получавал фактури от ищеца или покана за плащане.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че до топлоснабдения имот в сочения исков период е доставял топлинна енергия, във връзка с което се е обеднил, а ответникът се е обогатил. В тежест на ищеца е и установяване на размера на иска. В тежест на ответника е да докаже, че е използвал процесната услуга на правно основание. По иска за вземането за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/ - в случая изпратена и получена покана за плащане.

Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди. В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР / ДВ бр.

54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. За 2 процесния период са действали ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, приложени по делото. Според чл. 1, ал. 2 от тях продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмен договор между купувача и дружеството с прилагане на общите условия. В чл. 61, ал. 1 ОУ е разписано, че купувач на ТЕ е собственик, титуляр на вещното право на ползване или наемател на имота. Купувачът подава заявление по образец, въз основа на което се сключва договор, като дружеството открива и води партида с абонатен номер – чл. 62, ал. 1 и 2 ОУ.

В случая ответникът с отговора на исковата молба не е оспорва да е бил собственик на имота в исковия период, а и това се установява от нот. акт от м. 10.2020 г., по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот.

Поради това съдът намира, че потребител на ТЕ относно имота е именно ответникът. В чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Потребител на ТЕ е лицето, което реално ползва същата. Съгласно определението за небитов клиент това е лицето, което купува ТЕ. В исковия период обаче между ищеца и ответника не е действал писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди, поради което ответникът се е обогатил, а ищецът – обеднил, със стойността на доставената до имота ТЕ. Както обедняването, така и обогатяването произтичат от доставката на ТЕ до имота. Неоснователни са възраженията на въззивника в тази връзка.

Установява се от неоспореното заключение на СТЕ, което съдът напълно кредитира, че имотът е топлоснабден. В имота не са монтирани радиатори и не се доставя топла вода /не е свързан с наличните инсталации за отопление и БГВ/, но се доставя ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В.л. дава заключение, че за исковия период сумите са начислени съгласно изискванията на законовата уредба и абонатът дължи сума за ТЕ в размер на 605,50 лв., до който размер искът за главница е уважен.

Споделят се изводите на СРС за наличието на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца със стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Процесният имот е присъединен към топлопреносната мрежа чрез АС, поради което се дължат суми за енергията, отдадена от сградната инсталация при липса на провеждане на насрещно доказване от страна на ответника във връзка с възраженията му.

В случая между страните не е сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди. Предявеният иск е с пр. осн. чл. 59 ЗЗД. В хипотезата на неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава след получаване на покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Не се споделят мотивите на СРС, че ищецът е изпратил нарочна покана на ответника относно дължимата главница. Соченото писмо представлява покана за сключване на писмен договор. Въпреки посоченото в него, че ответникът се кани да заплати суми, то те не са упоменати по размер или период.

Поради липсата на покана искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9366/20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 51379/2023 г. на СРС, ГО, 57 състав В ЧАСТТА, с която по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 37 311/2023 г. на СРС, 57 с-в, а именно: сумата от 8,07 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 16.05.2023 г. до 26.06.2023 г., както и в частта относно разноските, с която „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД е осъдено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски над размера от 715,76 лв до определения размер от 725,31 лв., като вместо това постановява

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 37 311/2023 г. на СРС, 57 с-в, а именно: сумата от 8,07 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 605,50 лв. за периода 16.05.2023 г. до 26.06.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9366/20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 51379/2023 г. на СРС, ГО, 57 състав в останалата обжалвана част, с която по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД против „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 37 311/2023 г. на СРС, 57 с-в, а именно: сумата от 605,50 лв., с която ответникът се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект с адрес: гр. София, ж.к. ****, офис № 2, за периода 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2023 г. до окончателното погасяване.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД ЕИК 203406556, разноски както следва: допълнително разноски за заповедното производство от 2,12 лв., както и сумата от 0,65 лв. – разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „ФАРМА БЕЛЛИС“ ЕООД ЕИК 203406556 да заплати на осн. чл. 78, ал.

1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, сумата от 98,68 лв. – юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице- помагач 4 на ищеца.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за преценка дали е налице допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението – период на дължимост на сумата от 8,07 лв. – считано от 01.12.2020 г. или от 16.05.2023 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5