Решение № 41 от 12.05.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Белоградчик, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100546 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение – 1 237.47 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв. и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.

В исковата молба, ищеца твърди, че н а 12.04.2018 г. в гр. Дупница, е реализирано ПТП между автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948 ХХ, собственост на Н. Г. П., управляван от ответника Г. Ц. Б. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, собственост на С. Н. С.

Сочи в Исковата молба, че съгласно представения протокол за ПТП № 1097572 от 12.04.2018 г., виновен за настъпилото ПТП е ответника Г.Б., който при управление на лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“, с рег. № С 1948 ХХ, отнел предимството на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ на регулирано с пътни знаци кръстовище. Ищецът излага, че вследствие на реализираното ПТП от ответника, на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са причинени материални щети. Въз основа на искане за оценка „Гражданска отговорност“ на МПС, в 1 ищцовото дружество е заведена щета № 1810010786 от собственика на увредения автомобил С. Н. С. Сочи се, от Доклад по щета № 1810010786 е видно, че щетите, които са били причинени на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са в размер на 1 237.47 лв. На 12.10.2018 г., ищцовото дружество твърди, че е изплатило по банков път на собственика на увредения автомобил сумата от 1 237.47 лв., за което е представен преводен документ. Лекият автомобил, управляван от ответника е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца.

Ищецът твърди, че от представения Протокол за ПТП № 1097572 от 12.04.2018 г. се установява, че ответника е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5 до 1.2 промила.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му изплати сумата от 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата предявяване на иска до изплащането й, както и направените по делото разноски.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

С исковата молба ищеца е поискал по делото да бъде допусната и изслушана съдебно – автотехническа експертиза. Съдът е допуснал изслушването й, но заключение по същата не е изготвено, поради невнесен депозит от страна на ищеца, за което съдът неколкократно е отлагал делото с указания за внасяне на депозит.

По искане на ищеца е допуснат при режим на призоваване и един свидетел – С. Н. С., който също не е призован по делото, отново поради невнасяне на определения от съда депозит за призоваването му.

В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от страна на ответника. В съдебно заседание, ответника се явява и оспорва иска.

Оспорва да е управлявал МПС – то след употреба на алкохол. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Предвид направеното оспорване от страна на ответника – че в деня настъпването на процесното ПТП не е управлявал автомобила след употреба на алкохол, съдът е изискал от Сектор КАТ – Пътна полиция при РПУ – гр.

Дупница, копие от образуваната административнонаказателна преписка, 2 образувана във връзка с процесното ПТП. Копие от преписката е представено и е приобщено към останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид описаните в Исковата молба обстоятелства, на които се основава иска, съдът с Доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели тежестта на доказване както следва: Ищецът с оглед твърденията си следваше да проведе пълно и главно доказване на следните обстоятелства : че на 12.04.2018 г., в гр.

Дупница, ответника, като водач на лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948 ХХ, причинил ПТП, в резултат на което на другия автомобил: лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, са причинени имуществени вреди ; че вината за настъпилото ПТП има ответника; че ответника е управлявал автомобила, с който е реализирал ПТП, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. ; че ищеца като застраховател, е изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв.– за причинените от ответника материални щети по автомобила и дължи ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв.

Видно от събраният по делото доказателствен материал, безспорно доказано е, че на процесната дата – 12.04.2018 г. в гр. Дупница, е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948 ХХ, управляван от ответника Г. Ц. Б. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ, управляван от С. Н. С. Видно от представения по делото Протокол за ПТП № 1097572 от 12.04.2018 г., виновен за настъпилото ПТП е ответника Г.Б., тъй като същия отнема предимството на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ на урегулирано с пътни знаци кръстовище и предизвиква ПТП.

Доказано е също така и обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП, реализирано от ответника, на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № КН 67 59 АТ са причинени материални щети. В делото се съдържат доказателства за техния размер – Описи на щета, Калкулация на щета, Доклад № 181001078601 по Щета № 1810010786 от 13.04.2018 г., от които е видно, че размера е 1 237.47 лв. Не се спори по делото, че автомобила на ответника е имал сключен договор за задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ с ищцовото застрахователно дружество. Безспорно доказано е, че обезщетението в размер на 1 237.47 лв. е изплатено от ищеца – застраховател на водача на увредения автомобил СВ. Н. СТ. – видно от Платежно нареждане от 12.10.2018 г.

Недоказано обаче в процеса остана твърдението на ищеца, че ответника е управлявал автомобил лек автомобил „Ситроен“, модел „ЗХ“ с рег. № С 1948 ХХ, причинил ПТП – то след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – от 05 до 1.2. промила, на което обстоятелство ищеца основава иска си.

В исковата молба ищеца сочи, че ответника е управлявал горепосоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – от 05 до 1.2. промила, поради което и на осн. чл. 500 КЗ претендира да бъде осъден да заплати обезщетението, изплатено от застрахователя на собственика на увреденото в резултат на ПТП – то, МПС.

Т.е., регресният иск на ищеца се обуславя именно от този факт – че водача е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая обаче не се доказа наличието на това законово основание, което да обусловя основателността на предявения иск.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка, изпратена от РПУ – гр. Дупница, се установява точно обратното – че пробите за алкохол и на двамата водачи са отрицателни. Тези констатации са направени в АУАН № 299 от 12.04.2018 г. и в Наказателно постановление № 18 – 0348 – 000299 от 20.04.2018 г. на Началника на РУП – Дупница, влязло в законна сила на 22.05.2018 г. И в АУАН и в Наказателното постановление, е 4 посочено, че при проверка за употреба на алкохол, извършена с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № 0269, пробите и на двамата водачи са отрицателни.

Поради това, съдът приема, че не се доказа определящото за изхода на делото обстоятелство – че ответника е управлявал автомобила, причинил ПТП – то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, както се твърди в Исковата молба.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.); и чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./, именно с този момент. /В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК /.

Предвид горните мотиви и съобразявайки се с константната съдебна практика, настоящия съдебен състав приема, че не е осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ основание за възникване на правото на регрес на застрахователя – ищец, да получи от виновния водач – ответника по делото, претендираното застрахователно обезщетение, поради недоказаност на обстоятелството – управление на МПС след употреба на алкохол.

Поради това, съдът приема, че предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е неоснователен и недоказан, поради което го отхвърля в претендирания размер – 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв.

5 и ликвидационни разноски – 25.00 лв. Предвид на това, че съдът отхвърля главния иск, то неоснователен се явява и акцесорния такъв – по чл. 86 ЗЗД – за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата предявяване на иска до изплащането й.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът отхвърля и главния, и акцесорния иск, то в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски.

По делото няма данни ответника да е направил разноски, поради което съдът не присъжда такива и в негова полза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ ЗД “БУЛ ИНС” АД , ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”Джеймс Баучер-’ № 87, представлявано от С. П. и К. К. – Изпълнителни Директори, против Г. Ц. Б., с настоящ адрес – с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „......................“ № .., с ЕГН **********, обективно съединени искове : по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – с цена на иска 1 262.47 лв., от които застрахователно обезщетение в размер на 1 237.47 лв. и ликвидационни разноски – 25.00 лв., и по чл. 86 ЗЗД законните лихви върху главницата, считано от датата предявяване на иска до изплащането й, както и претенцията за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6