Решение № 396 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1350/2023
- Вид
- Решение № 396
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 20.10.2023
- Състав
- Михаела Атанасова Добрева, Станислава Балинова Бозева, Момчил Александров Найденов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал.1 ,т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 5а · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 64 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 31 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.3 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 144, ал.2, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 148, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 287, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т. 11 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т. 11 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 396 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Ат. Добрева
Членове:
Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Илевски като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601350 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 85/04.04.2023г. по НОХД № 1602/2022г. на РС Пловдив съдът е признал подс. И. Н. И. за виновен в това, че:
- на 13.08.2021г. в гр. Пловдив, в жилищния вход на блок ул. „***“ №2, се заканил с убийство на М. Б. Т., ЕГН **********, като я причакал до входната врата на жилището, хванал я с ръката си за гушата и заявил, че ще я убие, ликвидира и унищожи, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца;
- на 20.08.2021г. в гр. Пловдив, в сградата на Община Пловдив, район „***“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като крещял на висок глас в сградата на общината /р-н ***/ и след това нападнал С. Ц. П., като му нанесъл удари с ръце и крак по тялото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца и на наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на сайта на район „***“ , гр. Пловдив от Кмета 1 на района;
- на 20.08.2021г. в гр. Пловдив, в условията на домашно насилие по см. на чл.
93, т. 31 от НК, е причинил лека телесна повреда на Н. С. П., изразяваща се в кръвонасядане в областта на корема, което довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т.
5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца;
- на 19.08.2021г. в гр. Пловдив, в условията на домашно насилие по см. на чл.
93, т. 31 от НК, е причинил лека телесна повреда на Н. И. И., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на шията, което довело до причиняване на болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири месеца.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс. И. едно общо найтежко наказание - лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, като на основание чл. 23, ал.2 от НК е присъединил към същото и наказанието обществено порицание. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо найтежко наказание с четири месеца – на две години лишаване от свобода, като е постановил на основание чл. 57, ал.1 ,т.3 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи същото при първоначален общ режим.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия И. Н. И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец М. Б. Т. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл.
144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 5000 лева е отхвърлил иска като недоказан.
Осъдил е подсъдимия И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.
С. П. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр. с чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 2000 лева е отхвърлил иска като недоказан.
Осъдил е подсъдимия И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.
И. И., представляван от неговата майка и законен представител Н. С. П., сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а вр. с чл. 130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 3000 лева е отхвърлил иска като недоказан.
2
Осъдил е подсъдимия И. да заплати на частния обвинител и граждански ищец С.
Ц. П. сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 2000 лева е отхвърлил иска като недоказан.
Присъдата се обжалва от подс. И. Н. И., както и от защитника му – адв. С. Д..
Във въззивната жалба на адв. Д. се навежда оплакване за незаконосъобразност на присъдата както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й част, поради което се отправя искане за отмяна на същата и признаване на подс. И. за невинен по всички обвинения, както и за отхвърляне на предявените граждански искове. При условията на евентуалност се апелира за изменението й касателно размера на наложените наказания за престъпленията по чл. 144, ал.3 от НК и по чл. 325, ал.1 от НК, а по отношение на другите две обвинения се настоява, че „няма извършено престъпление от умишлен характер“ /цитатът е от въззивната жалба/.
Във въззивната жалба и допълнението към същата на подс. И. се сочи, че присъдата е незаконосъобразно, като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, както и при нарушение на материалния закон, а наложените наказания – явно несправедливи. Изключително подробно са посочени визираните от жалбоподателя нарушения, които могат да се систематизират като неправилен и превратен /по отношение на някои доказателства/ анализ на събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилен извод за това подсъдимият да е извършил престъпленията, за които е признат за виновен; отправя критика към първия съд, че не е изпълнил задължението си по чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК, тъй като не е събрал всички доказателства за разкрИ.е на обективната истина, както и че воденото производство не е било основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Като нарушение на процесуалните правила се изтъква и отказът на съдията-докладчик от първоистанционния съд да се отведе от разглеждане на делото, тъй като същият бил произнесъл съдебен акт по друго негово дело /бел. – НОХД № 6965/2022г. по описа на ПдРС/, както и за нарушено право на защита, тъй като в хода на производството пред първата инстанция съдът не заменил служебния му защитник с резервния, независимо от различието в линиите им на защита. Отправя се искане на първо място – да бъде отменена присъдата и да бъде оправдан по всички обвинения, а алтернативно - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив излага становище, че присъдата на първата инстанция е правилна и законосъобразна, наложените наказания, както и общото най-тежко такова – е справедливо и моли да бъде потвърдена.
3
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв. Д. Б. също излага становище за прецизност в работата на долната инстанция, както при водене на съдебното производство, така и при изготвяне на окончателния съдебен акт. Счита наведените възражения от подсъдимия и защитника му за допуснати нарушения на процесуалните правила за неоснователни, като сочи, че в мотивите си районния съд е обсъдил съобразно изискванията на процесуалния закон всички събрани доказателства, както и изложените от подсъдимия и защитата му възражения.
Гражданските ищци и частни обвинители М. Т., С. П. и Н. П. /в лично качество и като законен представител на малолетния ЧО и ГИ Н. И. И./ поддържат становището на повереника си.
Пред настоящия съдебен състав подс. И. бе представляван първоначално от упълномощен защитник, а в последното по делото заседание пред въззивния съд – от адв. Т. А., назначен от настоящия състав за негов служебен защитник, който до този момент е участвал в производството като резервен защитник, назначен за такъв от районния съд в разпоредително заседание. Становището на защитата в лицето на адв.
А. е за незаконосъобразност на постановената присъда, като пледира за нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда за подсъдимия по всички обвинения.
Подс. И. И. поддържа становището на защитника си. Иска присъдата на първата инстанция да бъде отменена и делото върнато на районния съд, а дори и на досъдебната фаза, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита, които основно според подсъдимия се изразяват в: несъбирането на доказателства в пълен обем и непровеждане на обективно разследване по делото, включително нарушаване на правото му на справедлив съдебен процес с обструкции относно предубеденост и необективност на председателя на първоинстанционния съдебен състав. Излагат се и съображения, че събраните доказателства не установяват той да е реализирал кой да е от престъпните състави, за което е признат за виновен с присъдата на районния съд, като единствено по отношение на обвинението за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК излага съображения, че е действал, за да се защити от противоправно поведение на пострадалия П.. Като в последна дума формулира и алтернативно искане да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалби и допълнението, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени в срок, при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.
За да постанови присъдата си по настоящото дело, районният съд е приел за 4 установена следната фактическа обстановка:
И. Н. И. e роден на *** в гр. П., б., български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН:**********.
През 2009г. в гр. Пловдив подс. И. се запознал със свид. Н. П., като в процес на времето от връзката им през 2010г. се родило общото им дете – свид. Н. И. И.. В годините след това свид. П. многократно била унижавана, малтретирана от И., което ставало и пред очите на малолетното им дете. През 2016г. между П. и И. било постигнато споразумение, утвърдено от съда, досежно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на малолетното им дете.
Споразумението било постигнато след престой на Н. П. в кризисен център, който продължил близо две години. Впоследствие подсъдимият продължил да подлага на тормоз свид. П. и свид. Н. И.. Първоначално подсъдимият търсил контакти по телефона, като през месец декември 2020г., при разговор с свид. П. по „Вайбър“, започнал да я заплашва, че ще вземе детето Н. И. и да я обижда с обидни епитети, което поведение разтревожило свид. П. и детето. Въпреки постановеният режим на лични контакти, който изисквал подс. И. да се среща с детето си само в защитена среда в сградата на ОЗД-Пловдив, на 11.02.2021г., подс. И. посетил училището на свид. Н. И. и се срещнал с него, като му казал, че е тъп, слаб ученик и е голямо копеле, тъй като расте без баща, което разстроило и притеснило детето. На 26.02.2021г., подс. И. отново посетил училището на свид. Н. И., като отново започнал да му говори, че е копеле и слаб ученик, което отново много разстроило и притеснило детето. На 12.03.2021г., подс. И. отново посетил училището на свид. Н. И., като използвал същите обидни думи. Подсъдимият освен това дал на сина си стара топка и стар комикс, като впоследствие детето разрязало топката. Междувременно, освен в училището на детето, подсъдимият търсил контакти извън постановения режим на лични отношения и в дома на пострадалите. Така на 23.04.2021г. подс. И. посетил домашния адрес на свид.