Определение № 17510 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17510 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502373 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274-чл.278, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба с вх. № 421281/29.12.2025 г., подадена от „Елдрон технолоджи“ ЕАД, с ЕИК 203037835 срещу Определение № 50293 от 08.12.2025 г. по гр.д.

№ 55083/2023 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 199057/06.06.2025г. по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от жалбоподател „Елдрон технолоджи“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ за изменение на определението от съдебно заседание проведено на 12.05.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, който жалбоподателят е осъден да заплати на ответника М.П.В. чрез намаляването им от 780 лв. на 400 лв.

Жалбоподателят „Елдрон технолоджи“ ЕАД , представляван от адв. И. Л. поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Счита, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева е неоснователно завишено, тъй като процесуалният представител на ответника е депозирал единствено отговор на исковата молба, предвид оттеглянето на предявените искове преди първото по делото съдебно заседание. Поддържа, че предметът на производството по делото е установяване на вземане на ищеца за главница в размер на 574,54 лева, поради което присъждането на адвокатски хонорар в размер на 780 лева представлява нарушение на принципа за съразмерност и справедливост. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение и редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 400 лева съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна по частната жалба М.П.В., чрез пълномощника адв. А.И. оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно развити в писмения отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Счита ,че делото се отличава с фактическа и правна сложност, независимо от малкия материален интерес, поради което и заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на сложността на делото и извършената от процесуалния му представител работа по делото и не е прекомерно. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното определение с присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция.

1

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в рамките на предмета на настоящото производство, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима.

По съществото на частната жалба съдът приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД ЕИК 203037835 / с ново фирмено наименование„Елдрон технолоджи“ ЕАД/, с която срещу ответника М.П.В. с ЕГН ********** са предявени следните установителни искове по реда на чл.422 от ГПК : иск за сумата от 574, 54 лв., претендирана като неплатена сума по договор за продажба на изплащане № 505405989 от 14.04.2020г., която сума е заплатена в качеството на поръчител от ищеца на кредитор „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и иск за сумата от 134,70 лв., претендирана като мораторна лихва за забава за периода от 08.02.2021г. – датата на плащане на задължението на ответника към „А1 България“ ЕАД до 01.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 443/ 07.06.2023г. по ч. гр. д. № 861/2023г. по описа на РС Силистра.

С молба от 24.03.2025г. преди провеждане на първото по делото съдебно заседание ищецът е заявил оттегляне на предявените искове.

С протоколно определение № 12565, постановено в първото по делото открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК и ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 780 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 199057 от 06.06.2025 г. от процесуалният представител на ищеца е заявено на основание чл. 248 ГПК искане да изменение на протоколното определение № 12565 от 14.05.2025 г. в частта за разноските като бъде намалено като прекомерно адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника М.В..

Срещу молбата на ищеца по чл.248 от ГПК е подадено становище на ответника в законоустановения срок, с искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна.

С обжалваното определение молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение с мотива, че адвокатското възнаграждение , заплатено от ответника съответства на фактическата и правна сложност по делото и не е прекомерно.

При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд приема за установено следното от правна страна:

Съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК в конкретния случай на прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявените искове ответникът има право на разноските, направени от него по делото. В случая тези разноски се изчерпват със заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 780 лв.

От жалбоподателя-ищец е заявено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.

Съдът намира заявеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно.

При преценката относно приложението на чл.78,ал.5 от ГПК /в релевантната 2 при дадения казус редакция, обн. в ДВ, бр.55/2025г./ съдът намира, че следва да бъде зачетена правната и фактическа сложност на правния спор, с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид и извършените процесуални действия от пълномощника на ответника. Настоящият съдебен състав, намира че правният спорпредмет на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Предявен срещу ответника е иск за главница на стойност по-малка от заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Претендираната от ищаца сума е на договорно основание и заявените от ответника възражения с отговора на исковата молба са три основни: възражение за липса на правен интерес от търсената срещу ответника защита с предявения иск, основано на факта, че издадената заповед за изпълнение срещу твърдяния солидарен длъжник на задължението на ответника е влязла в сила и ищецът би могъл за получи изпълнение по влязлата в сила заповед срещу солидарния длъжник. По съществото възраженията срещу предявения иск за процесната сума от 574,54лв. и лихва за забава от 134,70лв. са две: липса на връчено му /на ответника / уведомление за прехвърляне на процесните вземания и възражение за нищожност на договора, от който ищецът твърди, че произтича задължението му като неподписан от него ответника, /неавтентичен относно подписа за длъжник/, като последния правно-релевантен факт ответникът изрично признава, че е бил признат от първоначалния кредитор,посочен в договора- праводател на ищеца. Противно на твърденията в отговора на молбата по чл.248 от ГПК и отговора по настоящата частна жалба, както в изложените в отговора съображения, така и с оглед представените към него доказателства и заявените доказателствени искания от ответника, не е налице проследяване на сложни и многобройни правно-релевантни факти в дълъг период от време /от момента на твърдяния договор от 2020г. до подаването на отговора на ИМ през 2024г. са изминали около 4 години/, които да са били предмет на анализ от процесуалния представител на ответника. Без да се омаловажава положения от процесуалния представител на ответника труд по настоящото дело, с оглед гореизложеното относно конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия по делото, свеждащи се до подаване единствено на отговор на исковата молба, настоящият съдебен състав приема, че заплатеното адвокатско възнаглаждение от 780,00лв., което надвишава общия материален интерес по делото от 709,24лв., е прекомерен и следва да бъде редуциран до размера на сумата от 500,00лв.

С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което постановеното по делото прекратително определение от съдебното заседание на 12.05.2025г. бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските като бъде отменено за разликата над присъдената на ответника сума от 500,00лв. /255,65 евро/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение до пълния присъден размер от 780лв./398,81 евро/.

Воден от горните мотиви СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 50293 от 08.12.2025 г., постановено по гр.дело № 55083/2023 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца „Елдрон технолоджи“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ по чл.238 от ГПК - за изменение на определението от съдебно заседание проведено по делото на 12.05.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, който жалбоподателят е осъден да заплати на ответника М.П.В., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

3

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК протоколно определение № 12565 от 14.05.2025 г. , постановено по гр. дело № 55083/2023 г., по описа на СРС, 30 състав в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която „Елдрон технолоджи“ ЕАД /с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ с ЕИК 203037835 е осъдено да заплати на М.П.В. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски по делото за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 500,00лв. /255,65 евро/– до пълния присъден размер от 780,00лв. /398,81 евро/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4