Решение № 715 от 25.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110103402 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.67 ал.1 от ЗС.

В исковата молба се излагат твърдения, че съгласно Акт за частна общинска собственост ********** е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр********** целият с площ 681 кв.м. Сочи се, че съгласно Заповед ********** е отстъпено в полза на ответника възмездно право на строеж за построяване на Гараж №**с площ 21,30 кв.м в горепосочения имот. Ищецът заявява, че в чл.4 от договор от ***. за отстъпено право на строеж е посочено, че ако лицето не реализира отстъпеното му право на строеж в пет годишен срок, съгласно чл.67 от ЗС, учреденото му право на строеж се погасява по давност.

Ищецът твърди, че след справка в техническия архив на Дирекция „Строителство и устройство на територията“ при О**** не се установили строителни книжа, касаещи процесния имот, а Комисия при ****е констатирала на място липсата на започнато строителство в **** като се сочи, че проверката е обективирана в Протокол от *** Ищецът счита ,че след като ответницата не е реализирала отстъпеното й право на строеж в пет годишен срок, то същото е погасено по давност в полза на ищеца като собственик на земята, върху която е учредено. Сочи, че уведомил извънсъдебно ищцата за това, но писмото се върнало непотърсено. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ответницата несъществуването на учреденото право на строеж за изграждане на Гараж **с площ 21,30 кв.м. в недвижим имот в ***** поради погасяването му по давност в полза на ***** като собственик на земята, в резултат от неговото 1 неупражняване в рамките на установените в ЗС срокове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. Депозира по делото молба, в която заявява, че приема иска за основателен, но е смятала, че казусът отдавна е приключил по давност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото в заверен препис *****. се установява, че *****е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр************

Със заповед ***** е отстъпено в полза на ответника възмездно право на строеж за построяване на Гараж №** на територията на**********

На основание посочената Заповед е сключен договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от ****сключен между **** и Л. Г. У.. В чл.4 от договора е посочено, че ако не се реализира правото на строеж за срок от пет години, същото се погасява по давност.

Видно от Протокол от ***, изготвен от Комисия, назначена от Кмета на****, същата е констатирала, че петната за гаражи посочени в Протокола вкл. Гараж №**, са незастроени.

До ответницата е изпратено писмо от ****с което отправено искане за становище дали ответницата ще осъществи отказ от право на строеж, с оглед неговото погасяване и уреждане извънсъдебно на отношенията, касаещи отстъпеното право на строеж.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.67 от ЗС е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗС собственикът на земята може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея и да придобие собствеността върху тази постройка, отделно от земята.

Упражняването на субективните права представлява поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес , а съобразно утвърдената съдебна практика /ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/ понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл. 67 от ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост, а собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми.

Съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС след изтичането на определения в закона 52 годишен срок учреденото право на строеж се погасява, ако строежът не бъде осъществен в този срок. Разпоредбата на чл.67 ал.1 от ЗС има предвид случаите, при които въобще правото на строеж не е било упражнено в продължение на пет години./В този смисъл е Решение №1477/28.12.2006г. по гр.д.№ 2141/2005г. на ВКС на РБ/. Срокът е давностен и за него се прилагат правилата на ЗЗД за погасителната давност.

За да се приеме, че правото не е погасено, респ. че е упражнено преди изтичането на давностния срок, постройката следва да бъде завършена в груб вид. Това е така, защото след този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху изградената вече постройка и в правото да се държи върху земята на суперфициента.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът като собственик на поземлен имот с идентификатор **** на адрес гр****е учредил право на строеж в полза на ответницата, което право да се осъществи чрез изграждане на Гараж №**.

От събраните писмени доказателства се установява, че Гаражът, за построяването на който е отстъпено право на строеж не е изграден и до момента, което обстоятелство не се спори от ответника.

От момента на учредяване на правото на строеж са изминали повече от пет години, през които ответникът не е реализирал отстъпеното му право на строеж, поради което съгласно разпоредбата на чл.67 от ЗС правото на строеж се счита погасено в полза на собственика на земята, в случая на ищеца, поради нереализирането му в законоустановения срок.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.67 ал.1 от ЗС е основателен и доказан.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът намира, че с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., определено по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.

Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. У., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на учреденото ПРАВО НА СТРОЕЖ за изграждане на ГАРАЖ №**, с РЗП ****, представляващ ПИ с идентификато*****, актуван с Акт за частна общинска собственост №***и скица на ПИ №****поради ПОГАСЯВАНЕТО МУ ПО ДАВНОСТ в полза на *****- като собственик на земята, в резултат от неговото неупражняване в рамките на установения в чл.67 ал.1 от ЗС срок.

3

ОСЪЖДА Л. Г. У., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на ****** сумата общо 200 лв./двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4