Решение № 665 от 18.05.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/……………..2021 г., Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА

БАХЧЕВАН при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян И., изслуша докладваното от съдията административно дело № 184/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Първоначално делото е било образувано по искова молба от В.И.Ч. ЕГН **********, чрез адв. Д.П. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Добрич с предявени два иска, с единия - да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразно заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – гр. Добрич ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на претендираните суми.

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.226 от АПК, след като Върховният административен съд със свое решение по адм. дело № 1907/2020 г. е отменил решението на Варненския административен съд по адм. дело № 1049/2019 г. в обжалваната част.

Предмет на настоящото съдебно производство е исковата молба на В.И.Ч. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Добрич, с която е предявен иск за материални вреди в размер на 2800 лева.

При първоначалното разглеждане на исковата молба, съдът е уважил исковата претенция за имуществени вреди в размер от 2580 лева, отхвърлил е искът за имуществени вреди за разликата от 220 лева и е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 200 лева. Касационната жалба срещу осъдителната част на решението на Варненския административен съд по адм. дело № 1049/2019 г. е била подадена от Областна дирекция на МВР гр.Добрич. Тоест, през касационен контрол е преминала тази част от решението на първоинстанционния съд, с която Областна дирекция на МВР гр.Добрич е осъдена да заплати на В.И.Ч. обезщетение за материални вреди в размер на 2580 лева. Върховният административен съд е отменил решението в обжалваната част и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Останалата част от първоинстанционното решение №2313/29.11.2019г. по административно дело № 1049/2019г. по описа на Варненския административен съд е влязла в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо.

Съгласно чл.

205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди. Отменения акт за ПАМ е издаден от полицейски инспектор към ОД – МВР – Добрич. Следва, че искът по чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу надлежен ответник, съгласно чл.

205 от АПК – ОД – МВР – гр. Добрич, която е юридическото лице съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, към чиято административна структура принадлежи административния орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Следователно, предмет на разглеждане по настоящото дело е основателността на иска на В.И.Ч., с който се претендира обезщетение за материални вреди в уважената при първоначалното разглеждане на исковата молба част от 2580 лева.

Съгласно чл.226 ал.1 от АПК, при новото разглеждане на делото производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за неговото връщане. В тази връзка, задължителните по смисъла на чл.224 от АПК указания на Върховния административен съд, дадени в решение №672/19.01.2021г. по административно дело №1907/2020г. са: приобщаване по делото на декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2018г., подадена от Светослав И. и установяване на факта дали получените от наемодателя доходи от наема са били декларирани от него; допускане на съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорването на ответника автентичността на подписа на наемодател в договора за наем и разписките към него.

Ищецът В.Ч. лично и чрез адв.П. подчертава за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед на ОД на МВР гр.Добрич и настъпилите като пряка и непосредствена последица материални вреди, свързани с наемането на друг автомобил. Ищецът добавя, че причинените му материални вреди от отменения административен акт включват и разходи за застраховка „Гражданска отговорност“ и платен годишен пътен данък, което общо възлиза на около 1000 лева, но той претендира само разходите за наем на автомобил. В писмени бележки с вх.№5727/16.04.2021г. ищецът В.Ч. чрез адв.П. подчертава, че в приложение №4 към годишната данъчна декларацията за 2018г.,

Светослав И. е декларирал получения наем за отдадения за ползване от В.Ч. автомобил. Изтъква, че от заключението на почерковата експертиза става ясно, че подписът на договора за наем за наемодател е положен от Светослав И.. Смята, че е безспорно доказано, че в периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. ищецът е заплащал наем за автомобила на Светослав И. в размер на 400 лева на месец, който се явява пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна принудителна административна мярка, наложена на В.Ч.. Отбелязва, че в договора за създаване на ДЗЗД „Олимпия 2012“ /л.72 от делото/ няма уговорени вноски в пари или вещи в т.ч. на наетия автомобил. Подчертава, че касационната инстанция е приела за неотносими към спора обстоятелствата относно направлението, времето и целта на ползване на наетия автомобил, както и съществуващите други възможности за задоволяване на нуждата от такъв. Според ищецът самият факт на наемане на автомобил, поради неправомерното му лишаване от собствения му, е достатъчен за установяване на увреждане, без значение дали наетия автомобил е бил използван всеки ден за придвижване до работа или не. Иска уважаване на иска за материални вреди в размер на 2580 лева, причинени в периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019г. от издаването на незаконосъобразната заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-3394-000052/20.06.2018г. Поискано е присъждане на сторените в настоящото и в предходните производства съдебно-деловодни разноски включително разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Областна дирекция на МВР гр.Добрич чрез гл.юрисконсулт М. Ж. оспорва искът за материални вреди в уважената част от 2580 лева като недоказан по основание и размер. Смята, че ищецът не е доказал, че е ходил на работа всеки ден, като се позовава на разпечатка на Агенция „Пътна инфраструктура“ за движението на автомобила. Смята, че разписките за платените наеми не са годни доказателства, поради поправките на ръка на сумата от 300 лева на 400 лева. Изразява съмнение, че договорът е бил подписан именно на 01.01.2019г. – на празничния първи ден от новата година.

Иска цялостно отхвърляне на иска за имуществени вреди и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.

Прокурорът от Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Подчертава, че събраните доказателства са противоречиви и недостатъчни за установяване на настъпили имуществени вреди от наем на автомобил. Изтъква, че не се доказва по категоричен начин плащания на наем, за да се приеме, че те са пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния административен акт.

Във връзка със събраните по делото доказателства при първоначалното и при новото разглеждане се установява следното от фактическа страна:

Със заповед

№ 18 – 3394 – 000052 от 20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Добрич, РУ Албена е наложена на В.И.Ч. основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата налагане на В.И.Ч. на принудителна административна мярка, чрез прекратяване на регистрацията на лек автомобил Мерцедес, с рег. № В****ВР, за срок от 300 дни. На 18.01.2019 г. е влязло в сила решение № 526/07.12.2018 г. по адм. дело № 463/2018 г. по описа на Адм. съд – гр.Добрич, с което процесната заповед е отменена по жалба вх. № 1822/24.07.2018 г. Автомобилът с прекратената регистрация е семейна имуществена собственост, видно от акт за сключен граждански брак № 1907/06.11.2004 г. /л. 88 от делото/ между В.И.Ч. и Даниела Валентинова Григорова на 06.11.2004 г. Ищецът Ч. и съпругата му са имали още един автомобил годен за ползване през процесния период „Ситроен С2“ с рег. № В **** ВР, който се е ползвал от съпругата му през периода 01.07.2018 г. – 29.12.2018 г. в направлението Варна-Кранево, според нейните свидетелски показания, събрани при първоначалното разглеждане на делото и справката от АПИ. Това обстоятелство не опровергава твърдението, че наетия л. а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА не е бил използван по предназначение за същият за периода 11.07.2018 г. – 30.01.2019 г. в отсечката гр. Варна – с. Кранево. Ищецът е притежавал и л.а. „ДЕУ ТИКО СЕ“ с рег. № В **** СН от 01.03.2017 г. /справка, приложена към писмо вх.№2897 от 23.02.2021г./ на началник на сектро „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна/, за който не е имало действаща застраховка „Гражданска застраховка“ в процесния период, предвид представените справки /л.106-119/ от сайта на Гаранционния фонд по Кодекса за застраховането. От същата справка е видно, че е притежавал и други автомобили /отразени като „бивша собственост“/, но в периоди предхождащи началото /01.07.2018г./ на този, сочен за настъпване на имуществената вреда.

Няма спор между страните, че регистрацията на МПС с рег. № В**** ВР е била прекратена за периода от 20.06.2018 г. – 31.01.2019 г. На

20.01.2018 г. с издаване на заповедта за ПАМ е отнето СРМПС № *********, като СРМПС и рег. табели на автомобила са върнати на 31.01.2019 г. също така не е спорно, че ищецът живее в гр. Варна, ул. Антон Неделчев № 26, ет.2, ап.6.

На 01.07.2018 г. е сключен договор за наем на автомобил между Светослав И. – наемодател и В.Ч.

– наемател, съгласно който наемодателя е предоставил на наемателя, собствения си л.а. „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ТХ ****ХА. Видно от свидетелство за регистрация – част І и част ІІ за л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА, собственик на автомобила е С.И.И./л.85, 86/. Посочено е, че наетото МПС ще се ползва за лични нужди и не може да се преотдава. Срокът на договора е 1 година с месечна наемна цена от 400 лева.

Автомобилът е предоставен за ползване съгласно договора на 01.07.2018 г., за което е съставен приемо – предавателен протокол между страните по договора.

Представени са 7 броя разписки за наем, в които е посочено, че С.И.И.е получил от В.И.Ч. сумата от 400 лева за месеците 07, 08, 09, 10, 11, 12.2018 г. и 01.2019 г.

На 31.01.2019 г. на ищеца са върнати два броя регистрационни табели № В 42 01 ВР и СРМПС, което е удостоверено от него срещу подпис в писмо рег. № 3394р-8/02.01.2019 г. на началник РУ – Албена /л. 37/. Последвал е анекс от 01.02.2019г. за прекратяване на договора за наем на л.а. „Нисан Микра“ с рег. № ТХ **** ХА, сключен между В.Ч. и Светослав И., считано от 01.02.2019г.

Съгласно учредителен договор на дружество по ЗЗД „Олимпия 2012“ сключен на 25.10.2012 г. В.И.Ч. и С.И.И.са учредители на ДЗЗД „Олимпия 2012“. Посочените лица са управители на дружеството, като те имат право да го представляват и управляват. Съгласно протокол от 06.11.2017 г. за проведено общо събрание на ДЗЗД „Олимпия 2012“ от дружеството е изключен съдружник – Стефка Стоянова Чакърова и е приет нов такъв – Роберт Кмет. Дяловете в дружеството са разпределени: С. И. – 45%, В.Ч. – 45% и Роберт Кмет – 10 %. В действителност от учредителния договор е видно, че съдружниците не са уговорили вноски в пари и вещи и отдадения под наем автомобил, също не е бил внесен за общо ползване от съдружниците, но в същото време е бил необходим за изпълнение на трудовите задължения на ищеца относно съдружието си в ДЗЗД „Олимпия 2012“.