Решение № 2 от 03.01.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Червен бряг, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20244440100978 по описа за 2024 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД.

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от К. Т. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес – София ***************, чрез пълномощника си адв. И. В. против „***************“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище - гр. Червен бряг, обл.

Плевен, ул. ***********, с правно основание чл. 49 от ЗЗД за изплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., както и направените по делото разноски. С молбата са представени писмени доказателства.

Направено е и искане за назначаване на оглед на видеофайловете, съдържащи се на предоставения по делото диск, както и назначаването на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

Съдът е разменил книжата по делото и с разпореждане по чл.131 от ГПК на ответника е изпратена исковата молба с приложенията, като му е даден едномесечен срок за възражение.

В указания срок по делото е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен, необоснован и в противоречие на материалния закон. Оспорва се иска като неоснователен, тъй като правното основание на чл. 49 от ЗЗД не кореспондира с приложените по делото писмени доказателства и описаните обстоятелства.

Няма ясно очертан вредоносен резултат, точни и конкретни обстоятелства, описващи претърпени вреди. Според ответника не е налице противоправно поведение, тъй като 1 действията му са били само като оператор излъчил електронно и цифрово съдържание.

ИЩЕЦА – К. М., редовно призована се явява лично и с адв. И. В. от Софийска адвокатска колегия, която от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Счита, че са доказани всички твърдени в исковата молба вреди.

Доказано е широкото разпространение на репортажа на Х. Г.. Твърди, че това разпространение продължава включително и до днес във Фейсбук. Счита, че незаконно публикуваните аудиозаписи са станали достояние на много хора, с което са навредили на честта, достойнството, спокойствието, душевното равновесие на К. М.. Причинили са нездрав интерес към личния й живот, негативно отношение от околните, притеснения и стрес за нея. Засегнали са личния и семейния й живот. Отбелязва, че всички вреди, които са доказани, са пряка и непосредствена последица от поведението на Х. Г., за което отговаря възложителят „***************" ЕООД. Ищеца, чрез процесуалния си представител счита, че вредите биха били справедливо обезщетени при уважаване на иска за 5000 лева вцялост.

Адв. И. В. прави искане за присъждане на разноски, съобразно представения списък на разноските.

ОТВЕТНИКА - редовно призован се явява лично и релевира становище по иска. Счита, че в конкретния случай не е установено нито противоправно действие и/или бездействие от страна на служител на „***************" ЕООД, нито нематериални щети /вреди/ и връзка между двете. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ - редовно призован се явява лично и поддържа изложеното в допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба.

СВИДЕТЕЛЯТ П. П. – твърди, че след публикуван пост от негова страна във Фейсбук се е свързал с него г-н Х. Г. за конкретния пост. Г. искал контакт с А. М.. П. живял със съпругата на М. и с двете им дъщерички. След като предоставил телефон номер на М., Г. осъществил контакт на 17.04. 2024г. и заснели видеоматериал, в които присъствали П. и М.. При заснемането на видеоматериала А. М. показал записи, в които става въпрос за заплахи за убийства, изнудване. П. предоставил на Г. запис от 23.03.2024г., на които бил свидетел за насилието на К. М. към дъщерите й **********. Свидетелят П. твърди, че доброволно участвал в заснемането на записите и застанал пред обектива на ********. С К. М. нямали вече контакт, тъй като той напуснал жилището, в което живели на ул. *********** в гр.

София. След заснемането на репортажа не е уведомявал М. за същото.

СВИДЕТЕЛЯТ А. М. – в откритото съдебно заседание, твърди следното: „Дал съм изявление, имал съм интервю, аз съм разказал за живота си с К. М.. Аз съм подал искова молба от 2020 за развод в Софийския районен съд. Когато с мен се свърза г-н Х. Г. по телефона във връзка с публикации в интернет, които разказваха проблеми с моята съпруга той ми се обади и каза, че проява интерес за нашия случай. Каза ми, че би имал обществен интерес. Доброволно съм приел да дам интервю в телевизия ********. След като говорихме по телефона се разбрахме и той предложи да дойде до Ловеч, за да му разкажа за случая. Аз приех, не си спомням датата, имахме дълга среща, в която аз разказвах историята с К. М. и разказах нещата с факти и документи. Представих записи, които аз съм създал в годините по 2 време на брака ми с К. М. и тогава се случи този репортаж. Аз с К. М. не съм коментирал този репортаж. Във връзка с репортажа, доколкото съм запознат от разговора с Х. Г., самия се е запознал от Фейсбук от П. П., който беше споделил и разказваше неговата гледна точка и Х. Г. от това разбира за този случай. Моите проблемни отношения са известни в гр. Ловеч, тъй като е малък град почти всички се познаваме, за съжаление е известна на целия град.

Доколкото съм запознат във видеата на телевизия ******** в един момент бяха свалени в ю туб. Част от репортажа съдържаше записи, в които К. М. ме заплашва с убийство, които записи аз съм записал и създал на моя телефон и съм предал на Районна прокуратура Ловеч преди няколко месеца“.

СВИДЕТЕЛЯТ И. Т. – „Господин съдия, това го видях след 10-15 април, видях във Фейсбук, как си говорят К. и А., пълни глупости говореха. А. подканваше К. да каже нещо. Имаше репортаж, даваха снимки на К., това беше във фейсбук. Запознат съм с медията на Х. Г. ********, там съм видял репортажа, чуваше се неговия глас. К. разбрала за този репортаж, това е унижение пред родителите, с друга цел е направено това нещо. Питах я дали го е гледала и каза, че е разстроена. Каза, че не е дала съгласие да се снима това нещо. След това пак ми попадна запис. От репортажа се мешаха много гласове. Не мога да кажа дали доброволно е дала съгласие да дава интервю. Доколкото знам не е известен случай в града“.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Х.ва – „майка съм на К. М.. Знаем, че е заведено дело срещу медията, която излъчва записа за моето дете. Сподели ми за този запис, стараеше да ни щади от този запис, той е много гнусен. Всички бяхме „умрели“ след него. Това е единственото ни дете.

Детето ни е интелигентно, най-добрата майка, дъщеря ми е с кариерно развитие, две магистратури има. К. не е давала съгласие, тя казва че това може би не е нейния глас.

Гледала съм записа, веднъж на телефона си, колежки, племеници ми се обадиха за този запис. Доколкото знам К. е предприела махане на записа от ю туб. Още с излизането на записа се опитваше да прави нещо, за да го премахне. Не знае как се случват тези неща, тя направи опит да спре записа. С тази цел е направен, за да влияе на други дела, за да й вземат децата. В последното дело тя има права над децата си, трябва да си вземе децата всеки момент. За записа разбрах от дъщеря ми и от всички близки, които ми звънят. Не знам за други публикации и не съди други медии или не съм разбрала до момента да има такова нещо“.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските 3 производства. Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание по чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, с иск за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от причинен от ответника деликт, за сумата от 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.08.2024 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от действията и вината на лицето, което е възложило работата. Тя е за чужди виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение възложената му работа.

Фактическият състав обхваща следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване деликт от последния по чл.45 от ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа, причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите /ППВС № 7/1958г., ППВС № 9/1966г./. Отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е производна от тази на лицето натоварено с изпълнението на работа и е налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица от собствени виновни и противоправни действия, при или повод възложената работа. Тя няма да възникне ако деянието на натовареното лице не съставлява деликт по чл.45 от ЗЗД, деянието не е извършено виновно или вредите са причинени не при или по повод възложената работа.

Съдът, след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна: По делото не е спорно, че било публикувано видео, създадено и качено в youtube.com канала на „***************“ ЕООД, свързано с К. Т. М., с ЕГН **********. Безспорно е, че „***************“ ЕООД, с ЕИК ************ е със седалище - гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, с управител Х. Г.. От свидетелските показания на свидетелите П. П. и А. М., се установява по несъмнен начин, че и двамата са имали близки отношения с ищцата К. М.. П. живял на семейни начала с М., а М. бил съпруг на същата, от който брак имали две дъщери. Безспорно се установява, че и П. и М. са имали неразривни противоречия с ищцата при съжителството им. Доброволно и съзнателно 4 двамата са правили записи, свързани с различни житейски ситуации през периодите на съвместното им съжителство с М.. Доброволно и на свой ред П. публикувал материал, свързан с ищцата, в своят личен профил в платформата Фейсбук. След публикацията на П., ответника Х. Г. предприел действия по установяване на връзка с П., търсене на истината по случая и евентуалното му отразяване в платформите на управляваната от него медия „***************“ ЕООД. След съгласието, от страна на П. и М. бил съставен репортаж и било публикувано видео, създадено и качено в youtube.com канала на „***************“ ЕООД, свързано с К. Т. М.. За да създаде съдържанието на публикуваното видео Г. ползвал материалите на П. и М., както и техните разкази по случая. Отделно от това, Г. потърсил и гледната точка на М., но същата възразила за това и не желаела контакт със журналиста.