Присъда № 11 от 23.06.2025, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 11, постановена на 23.06.2025 г. по НЧХД № 102/2025 г. на Районен съд - Търговище

Подсъдимият М. В. С., роден в гр.Търговище, ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.130, ал.1 от НК - за това, че на 11.08.2024 г. в с.Разбойна, общ.Търговище причинил на Р. С. Х., ЕГН ********** от с.Разбойна, общ.Търговище лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане и граждански иск, предявен от частният тъжител Р. С. Х. против подсъдимия М.

В. С. за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В съдебно заседание тъжителят, чрез своя процесуален представител, поддържа обвинението така, както е повдигнато. Намира същото за безспорно доказано и пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание на подсъдимия. Счита, че гражданският иск е доказан по основание и размер и пледира за уважаването му в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, като твърди, че не е удрял тъжителя и че всъщност той е пострадал при процесния инцидент. Моли за справедлива присъда.

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за неказано, като също изтъква, че подсъдимият е бил обект на посегателство. Пледира за оправдателна присъда, алтернативно – за приложение на чл.130, ал.3 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка :

Тъжителят Р. Х. и съпругата му – св.С. Х. притежавали втори етаж от къща в село Разбойна, общ.Търговище, на ул****. От дълги години тъжителят бил в изключително влошени отношения със сестра си св.С. С., която била собственик на първия етаж на същия имот. На 11.08.2024 г. около 18 ч. в дома на тъжителя в с.Разбойна дошла дъщеря му М. Я. със семейството си – съпругът й –св.А. Я. и двете деца - И. и Х. И.. След края на гостуването всички тръгнали да слизат по вътрешните общи стълби между втория етаж и първия етаж - собственост на св.С. С.. Преди да стигнат до входната врата се срещнали с нейния син - подс. М. С., но когото тъжителят направил забележка, тъй като тръшнал вратата. В отговор, подсъдимият го напсувал.

После подс.С. ударил тъжителя с юмрук в областта на лявата вежда и по главата няколко пъти. Тъжителят от своя страна също нанесъл удари с юмруци по главата на подсъдимия. При сбиването от лицето на тъжителя рукнала кръв и слуховия му апарат изхвърчал. Причерняло му и паднал на колене на земята. Зет му - св.Я. се опитал да отблъсне подсъдимия, но и той получил удари по главата. Тогава св.Я. хванал подсъдимия за тестисите и го ударил по главата. Намесила се и М. Я., която от своя страна също пострадала.

Пострадали и съпругата на тъжителя, както и децата, които подсъдимият 1 бутнал и те паднали по стълбите. Св.Я. и св.Х. се обадили на телефон 112. На място пристигнал полицейски екип. Единият от полицейските служители останал при семейството на тъжителя, а другият влязъл в къщата и след малко се върнал с подсъдимия. Пристигнала и линейка. Медицинските лица прегледали тъжителя и го транспортирали до болницата в гр.Търговище.

Подсъдимият също бил откаран до МБАЛ - Търговище от полицаите с техния служебен автомобил.

На 12.08.2024 г. тъжителят посетил кабинета на съдебен лекар, който го прегледал и му издал съдебно - медицинско удостоверение /СМУ/ № 251/12.08.2024 г. Съдебният лекар констатирал, че на Р. С. Х. са били причинени разкъсно - контузни рани по окосмената, теменно – тилна част на главата и по лява слепоочна област, кръвонасядане и оток на меките тъкани по горния и долния клепачи на лявото око, повърхностни линейни охлузвания по предната страна на предмишницата на лявата ръка и по гръбната страна на предмишницата на дясната ръка.

На 12.08.2024г., след преглед от съдебен лекар, били издадени СМУ с констатирани различни увреждания от лека степен и на С. Х., А. Я., М. Я., И.

И. и Х. И..

На същата дата - 12.08.2024 г. подсъдимият също посетил съдебния лекар, който го прегледал и му издал СМУ № 258/12.08.2024 г. Според същото, на М. В. С. са били причинени спонтанни и палпаторни болки по окосмената част на главата, кръвонасядания по лявата скула, в областта на левия гръден мускул, по горната страна на десния гръден мускул, по предновъншната страна на дясната мишница в горната и средната й трета, по задната страна на рамото на лявата ръка, дълбоки охлузвания по предно-външната страна на дясната мишница в горната и средната й трета, по лакътната става на лявата ръка, вътрешно, повърхностни охлузвания по гърба в горната му част под врата, централни, в лумбалната област в дясно от срединната линия.

Анамнезни данни за болки в тестисите и промяна на цвета на урината.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.М. С., показанията на свидетелите М. М., С. С., А. Я., С. Х., С. С., М. Ю., заключенията на назначените съдебно – медицински експертизи /СМЕ/ на тъжителя и на подсъдимия, приложените съдебно –медицински удостоверения от 12.08.2024г, издадени на тъжителя, на подсъдимия, на св.

А.Я., на св. С.Х., на М.Я.а, на Х.И., на И.И., справката от Районен център 112 – Варна, ведно със CD, съдържащ три аудиозаписа, както и останалите доказателства и доказателствени средства по делото.

Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, съдът констатира, че показанията на полицейските служители – свидетелите С. и Х., въпреки че са лишени от конкретика поради изминалото време, потвърждават факта, че на процесната дата в с.Разбойна между подсъдимия и семейството на тъжителя е имало сбиване. Това обстоятелство не е и спорно по делото. От показанията на полицейските служителите се установи, че след 2 инцидента, едно от лицата било откарано с линейка, а друго лице служителите откарали с полицейския автомобил до МБАЛ.

Останалите гласни доказателствени средства по делото са две групи.

Първата група включва показанията на свидетелите А. Я. и С. Х., които са последователни, непротиворечеви и кореспондиращи помежду. Двамата свидетелите описаха фактическата обстановка по начина, възприет и от съда с изключение на обстоятелствата, касаещи личното им участие в инцидента и това, на другите членове от семейството на тъжителя. Изложените от тях данни напълно се подкрепят от СМУ, издадено на тъжителя, както и от заключението на назначената по делото СМЕ, касаеща същото лице.

Заключението на вещото лице потвърждава, че на Р. Х. са били причинени уврежданията, описани в СМУ и установява, че същите добре отговарят да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалият, а именно – нанесени на 11.08.2024 г. удари с юмруци по главата и с ръце по двете ръце.

Според СМЕ уврежданията са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Данните, изложени от посочените по -горе двама свидетели, кореспондират и със СМУ от 12.08.2024г. на лицата С. Х., А. Я., М. Я., И. И. и Х. И., а така също и със аудиозаписите на обажданията им на тел.112, които бяха приложени към делото.

Втората група гласни доказателствени средства включва показанията на св.С. С., на св.М. Ю. и обясненията на подсъдимия. Анализирайки ги, съдът взе предвид, че св.С.а не е очевидец на инцидента, а възпроизведе информацията, предадена й от подсъдимия, а св.Ю. не е възприела събитията в тяхната цялост. Посочените лица не отричат, че е имало сбиване, но твърдят, че пострадал от него бил само подсъдимият, който бил нападнат и бит от тъжителя и семейството му. Самият подсъдим твърди, че не е нанасял удари на тъжителя. Съдът намира, че тази теза се опровергава от посочените погоре кореспондиращи помежду си доказателствени средства, включително от заключението на СМЕ и СМУ на тъжителя и СМУ на членовете на семейството му.

Същевременно според св.С. С. подсъдимият след инцидента уринирал кръв, а главата му била надута. Според показанията на св.М. Ю. подсъдимият бил хванат за тестисите от св.А.Я. и бил удрян, включително от тъжителя с юмруци по главата. В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия. Тези твърдения кореспондират със СМУ, издадено на подсъдимия, а така също и със заключението на назначената по делото СМЕ, касаеща същото лице.

Според заключението на вещото лице, на 11.08.2024г. на подс.С. са били причинени описаните в СМУ увреждания, които добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци, ритници и др. Според вещото лице, същите са причинили на подсъдимия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Предвид посочените съображения, съдът прие за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, респ. прие за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че на 11.08.2024г. в с.Разбойна, общ.Търговище 3 подсъдимият е причинил на тъжителя уврежданията, описани в издаденото му СМУ, които съгласно заключението на СМЕ са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота т.е. лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици – накърняване телесната неприкосновеност на тъжителя и е целял този престъпен резултат. Предвид изложеното, съдът прие, че по описания начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.

От друга страна по делото се установи, че при процесния инцидент на тъжителя са били причинени също увреждания, описани в издаденото му СМУ, които съгласно заключението на СМЕ са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно живота т.е. лека телесна повреда от същата степен. По делото се установи, че в причиняването й, посредством нанасянето на удари с юмруци е участвал и тъжителят. Неговите действия също са били умишлени и насочени към причиняване телесното увреждане на подсъдимия. С оглед обстоятелството, че тъжителят е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на леката телесна повреда, причинена на подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките на чл.130, ал.3 във вр. с чл.130, ал.1 от НК и след като призна подс. С. за виновен по посочения по –горе текст от НК, съдът освободи както него, така и тъжителя Хрюстемов от наказание.

Безспорно, в резултат на престъплението, тъжителят е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, в болки и страдания както по време на причиняване на увреждането, така и по - късно - в рамките на протеклия оздравителен процес. Установи се по несъмнен начин, че тези вреди се намират в пряка и непосредствена причинно -следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Установи се също, че и тъжителят е причинил на подсъдимия също такова телесно увреждане. Тъй като освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вредите от непозволеното увреждане, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдът уважи предявения граждански иск.

Преценявайки размера на съответното обезщетение, следващо се на тъжителя, взе предвид характера и степента на увреждането и преживяното унижение, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период за възстановяване. На тази база счете, че сумата от 600 лв. се явява справедлив размер на обезщетение. Именно в такъв размер бе уважен и предявеният граждански иск. В останалата част и до пълният размер от 5000 лв., гражданският иск е неоснователен и като такъв бе отхвърлен от съда. Обезщетението бе присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Районен съд Търговище сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

4

Предвид приложението на института на реторсията, подсъдимият не дължи заплащане на разноски на тъжителя, респ. и последният не му дължи такива.

На основание чл.189, ал.2 НПК разноските за преводач в съдебното производство следва да останат за сметка на съда.