Определение № 40584 от 01.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40584 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110137100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от “*** против “****, с която е предявен иск с правно основание чл. 372 ТЗ.

Подадената молба отговаря на законовите изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК, налице е надлежна активна и процесуална легитимация на страните, както и валидна размяна на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да бъдат поставени на разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Направените доказателствени искания са допустими и относими към предмета на делото, както и необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по спора, поради което следва да бъдат уважени. Представените с исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2025г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез свидетелски показания.

На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад по делото:

Ищецът “*** извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договори за превоз.

Същият сочи, че страните договорили, че по всички договори товарът следва да бъде доставен в склада на ***** в гр. София (във всички заявки разтоварният пункт е еднакъвсклад на ***** в гр. София). В исковата молба са наведени твърдения, че на 24.02.2025г. доставил товара на уговорено място- склада на *****. Поддържа се, че на 25.02.2025г. ищецът уведомил ответника, че следва да разтовари товарът, с получател "****** на друг адрес, в гр. Благоевград, без да е изпрати нова заявка, в която да са посочени товарен и разтоварни адреси, цена и начин на плащане. В исковата молба се развиват съображения, че с доставката на товара на посоченото място ищецът е изпълнил задължението си произтичащо от договора за превоз- да превози товара. Сочи се, че ответникът не изпълнил насрещно и не платил договореното превозно възнаграждение.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 2167,01 лева, представляваща възнграждение, съгласно договор за превоз.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “**** е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са релевирани доводи, че ищецът не е изпълнил произтичащото от договора за превоз задължение да достави стоката с получате; "****** на уговорения адрес. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за превоз и че товарът е бил разтоварен на адрес: склад на ***** в гр. София. Същият оспорва страните да са постигнали съгласие разтоварният адрес да е склада на ***** в гр. София, като навежда възражение, че същият е посочен в товарителницата.

На следващо място ответникът релевира възражение, че ищецът е взел товара от склада на ***** без съгласието му, без да достави същия на уговорения адрес.

В отговора на исковата молба са развити съображения, че ответникът счита товарът за изгубен, от което претърпял вреди в размер на сумата 2167,01 лева, формирана като сбор от стойността на товара в размер на сумата 1667,01 лева и договореното между отетника и "******* навло в размер на сумата 500 лева без ДДС. Поддържа се, че след направено прихващане между вземането на ищеца за навло и това на ответника за обезщетение за вреди, задължението на ответника за плащане на превозно възнаграждение е погасено чрез плащане.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия.

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран иск с правно основание чл. 372 ТЗ.

2

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за превоз, изпълнение на задължението му да превози товара съобразно уговореното между страните.

В доказателствена тежест на ответника, че в негова тежест е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че товарът е изгубен и е претърпял вреди в размер на сумата 2167,01 лева.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1/ съществуването на облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за превоз; 2/ обстоятелството, че товарът е доставен до склад на ***** в гр. София.

НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, на основание чл.140, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3