Решение № 38 от 09.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. ХАСКОВО, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501027 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 245 / 03.11.2025г., постановено по гр.д. № 701/2025 г. РС Свиленград е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.***, да заплати на К. Д. Й., ЕГН **********, гр. ***, сумата 1000,00 (хиляда) лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.06.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.3 и чл.343б, ал.1 от НК – по Досъдебно производство /ДП/ № ***/2024 г. по описа на РУ на МВР - ***, което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор, като иска за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5 001 лв. е отхвърлил като неоснователен.

Съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на К.

Д. Й. сумата 2 лв. - разноски по делото, съобразно уважената част на иска.

1

Съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат И. А. Д. от АК – Хасково сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лв. е останал въззивникът Прокуратурата на Р България, който обжалва в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеното решение поради неговата необоснованост и неправилно приложение на закона. Твърди,че срещу ищеца К. Й. е нямало реално повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и по отношение на него не били извършвани процесуални действия по ДП. Твърди,че са недоказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Алтернативно моли съда, като има предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, да намали размера на присъденото обезщетение.

На следващо място твърди,че неправилно първоинстанционният съд е присъдил законна лихва, считано от 24.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като счита,че лихва се дължи от 24.06.2025 г.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощника адв. Д., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че в обжалваната част постановеното от РС Свиленглад решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5 001лв. е останал въззивникът К. Д. Й., който чрез пълномощника си адв. Д. обжалва в срок. Счита,че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, в резултат на което определил обезщетение в занижен размер. Съдът не обсъдил негативното отражение на двата броя ПАМ приложени по отношение на ищеца. Именно прилагането на тези ПАМ довели до невъзможност ищецът да управлява МПС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Свиленград в обжалваната част и 2 постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. В писмено становище адв. Д. оспорва подадената от Прокуратурата на Р България жалба и поддържа подадената от К. Й. жалба.

ОП Хасково поддържа подадената от Прокуратурата на Р България въззивна жалба, респ. оспорва тази, подадена от К. Д. Й..

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата на Прокуратурата на Р България е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е частично основателна относно началната дата, от която се дължи лихва за забава.

Жалбата на К. Д. Й. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. С оглед изхода на спора на въззивника К. Д. Й. не се дължат разноски във въззивната инстанция.

РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от К. Д. Й. от гр. *** против Прокуратурата на Р България за сумата от 5001 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.3 и чл.343б, ал.1 от НК – по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ на МВР - ***, което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор на 11.06.2025 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането – 23.06.2025 г. до окончателното плащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан до размер от 1000 лв., в който размер е уважил същия.

Съдът е обсъдил задълбочено всички събрани в производството доказателства.

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъдат направени изводи различни от направените от решаващия съд. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, с

3 изключение в частта относно началната дата, от която се дължат лихви за забава, на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

За да постанови атакувания съдебен акт решаващият съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата, т.като безспорно по делото е установено,че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 б. ал.1 от НК и по чл.343 б. ал.3 от НК, т.като при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него. Образуваното БП е преобразувано в ДП с Постановление на РП от 06.12.2024 г. Ищецът има качеството „ обвиняем“, както е приел и решаващият съд, независимо от това,че не е привлечен като такъв с постановление на разследващия орган.

Правилно и в тяхната съвкупност съдът е обсъдил всички събрани доказателства, имащи отношение за определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изложените в тази връзка мотиви от РС Свиленград на основание чл.272 от ГПК, както се посочи погоре, се споделят изцяло от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят. Определеният в този размер обезщетение не е несправедлив и завишен, както се твърди от прокуратурата, няма основания да се приеме и че той е занижен – както се твърди от ищеца. Правилно съдът е приел,че при наличните данни органите на разследването са били длъжни да образуват производство във връзка с констатираното и да установят виновното лице.

Безспорно по делото е установено,че към момента на произшествието ищецът е управлявал МПС след употреба на алкохол, като установената концентрация е 1,2 промила. Не се установява наличие на наркотични вещества в кръвта му.

Именно за това и образуваното ДП е прекратено от прокурора и изпратено на РУ *** за реализиране на административно наказателната отговорност на К.

Й.. По делото не е представено НП, видно от което да е какво наказание е наложено на ищеца Й., въпреки което не може да се приеме,че наложената ПАМ от 01.12.2024 г. № ***, с която временно му е отнето свидетелството за правоуправление е била неправилна към този момент. Законът, чл.5 ал.3 от ЗДвП, забранява на водачите на МПС да управляват автомобила след употреба на алкохол. Съгласно чл. 174 ал.1 от същия закон наказанието, което се налага при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 промила до 1,2 промила е лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и 4 глоба в размер на 1000 лв. Не наложените на ищеца ПАМ са попречили да управлява МПС, а неговото неправомерно поведение да управлява МПС след употреба на алкохол. Направените в тази връзка възражения от въззивника Й.,че е търпял вреди от приложените по отношение на него два броя ПАМ, съдът намира за неоснователни.

Неправилно решаващият съд е определил началният момент, от който се дължи лихва за забава върху определения размер на обезщетението и в тази част жалбата на Прокуратурата на Р България е основателна. Видно от приложеното по делото ДП и два броя разписки от 13.06.2025 г., е че Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.06.2025 г. е влязло в сила на 21.06.2005 г., поради което лихви се дължат от тази дата.

Т.като искането за заплащане на законна лихва е от 23.06.2025 г., именно от тази дата следва да се присъди заплащането на законната лихва. В случая не следва да се приеме,че се касае за ОФГ в постановеното решение, в частта на началната дата, от която е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.като съдът в мотивите си е приел,че постановлението е влязло в сила на 24.06.2024 г. Към този момент не е имало образувано ДП. Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/2024 г. е постановено на 11.06.2025 г. и е влязло в сила на 21.06.2025 г., именно поради което въззивният съд приема, че не се касае за ОФГ, която да се поправи по реда на чл.247 от ГПК.

С оглед изложеното решението на РС Свиленград в тази част следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде присъдено заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 245 / 03.11.2025г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 701/2025 г., в частта в която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, гр.***, да заплати на К. Д. Й., ЕГН **********, гр. ***, законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на 5 незаконно повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.3 и чл.343б, ал.1 от НК – по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ на МВР - ***, считано от 24.06.2024 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.***, да заплати на К. Д. Й., ЕГН **********, гр.***, законна лихва върху присъденото обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б, ал.3 и чл.343б, ал.1 от НК – по ДП № **/2024 г. по описа на РУ на МВР - ***, считано от 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245 / 03.11.2025г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 701/2025 г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. ХАСКОВО, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.З. Т. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600501027 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.