Решение № 15772 от 07.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47426/2024
- Вид
- Решение № 15772
- Подписан
- 07.08.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 116544 от 16.08.2024 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Разпореждане № 149941 от 17.10.2024 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Разпореждане № 52925 от 28.03.2025 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Разпореждане № 81400 от 22.05.2025 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Разпореждане № 161456 от 19.10.2025 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Определение № 47588 от 17.11.2025 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
- Определение № 5570 от 09.02.2026 · НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.149б, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.100, ал.2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 15772 гр. София, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110147426 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Г. А. М., както следва:
-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1050.14 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.503, вх.А, ет.2, абонатен №240998, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 10.01.2024 г. до окончателното плащане;
-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 206.75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2023 г.;
-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 21.51 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 10.01.2024 г. до окончателното плащане;
-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, 1 във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 5.50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 14.12.2023 г.
Ответникът Г. А. М. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Ж. Н.-особен представител. Заявява, че исковете са неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представен Константивен протокол № 96/12.06.2009 г., от който се удостоверява, че в сградата с адрес ж.к.„Люлин“ бл.503, вх.А съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма.
Приложена е по делото Молба-декларация от 25.01.1995 г. за откриване на партида на адреса на процесния недвижим имот- апартамент № 11, находящ се в гр.София, ж.к.
„Люлин“ бл.503, вх.А, ет.2.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 139, том LXIV, дело 12753/1994 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 11, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.503, вх.А, ет.2 е собственост ответника Г. А. М..
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на 2 топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сумата за битово-горещо водоснабдяване от 576.47 и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 467.51 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1043.98 лева, включваща сумите за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 313.52 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 14.12.2023 г.
Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 10.01.2024 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 09.01.2021 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в 3 забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 10.01.2021 г., в размер на 267.50 лева, представляваща главница и 107.28 лева, представляваща лихва. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 397 евро (равностойността на 776.48 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.01.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 10.01.2021 г. до 30.04.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1050.14 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 09.01.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземания станали изискуеми преди 30.03.2019 г., в размер на 107.28 лева, представляващи мораторна лихва. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 50.86 евро (равностойността на 99.47 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 206.75 лева следва да бъде отхвърлен, съобразно правилото на чл.119 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 21.51 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-10.01.2024 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 5.50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 14.12.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 556.48 евро (равностойността на 1088.38 лева), представляваща разноски- за държавна такса о т 68.22 лева, възнаграждение за особен представител от 272.90 лева, възнаграждения за вещи лица от 614.03 лева и юрисконсултско възнаграждение от 133.23 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът Г. А. М. се представлява по делото от адвокат Н.-особен представител, поради което на него не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.503, вх.А, ет.3, ап.11, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 397 е в р о (равностойността на 776.48 лева), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот за периода о т 10.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.01.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер о т 1050.14 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 09.01.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.503, вх.А, ет.3, ап.11, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 50.86 евро (равностойността на 99.47 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер о т 206.75 лева, съобразно правилото на чл.119 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed12deee-a1b8-4227-8f08-4719b602f158