Решение № 260514 от 24.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1194 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Ю.Б.“ АД сочи в исковата си молба, че предявява иск при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване вземанията му по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 16.02.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 6539/2015 г. на СРС, 24-ти състав. Твърди, че вземането му произтича от Договор за банков кредит с № BL1372 от 08.11.2005 г. (Договора), сключен с ответника ЕТ „С.М.Р.“, предоговорен с Анекс № 2 от 02.01.2006 г., Анекс № 3 от 19.09.2007 г., Анекс № 4 от 20.09.2011 г. и Анекс № 5 от 26.03.2013 г. Съгласно договора за кредит, банката предоставила на ответника банков кредит в размер на 60 000 лева, който бил усвоен от кредитополучателя с множество плащания от страна на банката. В чл. 3 от Договора страните уговорили годишна лихва, включваща сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от банката, който не подлежал на договаряне и договорна лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта. Към момента на сключване на договора БЛПМФ на банката бил в размер на 10 процента. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, крайният срок за издължаването му бил 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Последната била открита на 22.11.2005 г. Ищецът излага твърдения, че с подписване на последващи анекси, размерът на дълга бил предоговарян - банката увеличила размера на предоставените средства със сума в размер на 60 000 лв., като общият размер на предоставения кредит възлизал на 120 000 лв. Поддържа, че считано от 21.04.2014 г. и до настоящия момент ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане на главницата по Договора за кредит, съгласно условията и сроковете уговорени в него. Считано от 21.09.2013 г. и до настоящия момент кредитополучателят не изпълнявал и задълженията си за плащане на лихва. Считано от 10.10.2013 г. и до настоящия момент кредитополучателят спрял да изпълнява и задълженията си за плащане на таксите по кредита.

Ищецът посочва, че поради неплащане в срок на дължими месечни погасителни вноски, на основание чл. 26, б. „г“ и чл. 25, б. „в“ от Договора, обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем. Ответникът бил уведомен за това обявяване с нотариална покана с рег. № 5924 от 01.04.2014 г., том № II, акт № 68 на нотариус М.Г., лично връчена в кантората на нотариуса на 23.04.2014 г. срещу разписка № 91. С уточняваща молба, вх. № 89435/09.07.2019 г. ищецът е допълнил, че към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем (23.04.2014 г.) била просрочена една вноска за главница в размер на 646.89 лв., чийто падеж настъпил 21.04.2014 г. Просрочените вноски за възнаградителна лихва били 8 на брой, считано от 21.08.2013 г. до 21.03.2014 г., в общ размер на 5 946.32 лв. – първата от тях била с размер 730.48 лв. с падеж 21.08.2013 г., а останалите 7 с размер 745.12 лв. всяка.

С молба от 17.12.2019г. ищецът е уточнил, че претендираната договорна лихва в размер на 13 383.59 лв. се състои от възнаградителна лихва в размер на сумата от 12 713.09 лв., считано от 21.09.2013г. и наказателна лихва в размер на 670.50 лв., считано от 21.05.2014г.

Предвид изложеното „Ю.Б.“ АД претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи главница в размер на 65 745.91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 13 383.59 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2013 г. до 09.02.2015 г., 40 лева – такси за периода 10.10.2013 г. до 09.02.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. В тази връзка оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, като счита уведомяването на длъжника за това за ненадлежно. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Оспорва истинността на представените с исковата молба писмени доказателства.

По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която ищецът поддържа изложеното в исковата молба. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумите на основание неизпълнение на процесния договор за кредит в размер по претенцията за установителните искове.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за банков кредит – Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № 1372 от

08.11.2005 г., „Българска пощенска банка“АД

– в качеството й на кредитор, се е задължила да предостави в заем на ЕТ„С.М.Р.“, сумата от 60 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като кредитът е предоставен във формата на кредитна линия. Установен е срок на договора – за ползване и погасяване на кредита, от 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка – чл. 1, ал. 2. В чл. 2 от договора е предвидено правото на кредитополучателя да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства по кредита до максимално разрешения размер. В чл. 3 е установен размерът на дължимата от кредитополучателя договорна лихва и равняващ се на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ и договорна лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта. Съгласно чл. 4 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при обявена предсрочна изискуемост, договорната лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10 пункта. В чл. 24 е предвидено правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя, включително и погасяване на дължимите от него вноски в срока за това.

В подписано от страните по договора Приложение от

22.11.2005 г. е удостоверено откриването на заемната сметка по Договора на 22.11.2005 г.

С допълнителен Анекс № 2 от 02.01.2006г. страните по договора са постигнали съгласие за продължаване срока на действието му с една година, считано от 22.11.2006г.

С Анекс № 3 от 19.09.2007г. е било договорено отмяна на продължаването на срока на договора съгласно Анекс № 2, както и увеличаване размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия от 60 000 лв. на 120 000 лв. Променен е размерът на договорната лихва, като е предвидено същата да се равнява на сбора от действащия в Банката БЛПМФ намален с 0.5 пункта.

С Анекс № 4 от 20.09.2011г. е установен начинът на погасяване на дължимото от кредитополучателя при продажбата на служещия за обезпечение имот, като е продължен срокът за погасяване на кредита до 22.11.2019г. Установен е 12 месечен период за облекчено погасяване на кредита, считано от влизането в сила на анекса. Приложен е погасителен план в съответствие с предоговарянето.

С Анекс № 5 от 26.03.2013г. е преуредено плащането на непогасения остатък по кредита, като е договорено задължението на кредитополучателя за внасяне еднократно на сумата от 3 000 лв., но не по-късно от 30.03.2013г., като внасянето на тази сума е задължително условие за влизане в сила на анекса и започване на периода на облекчено погасяване на дълга. Приложен е погасителен план до края на срока на издължаването – до 22.11.2019г.

По делото е представена Нотариална покана рег. № 5924 от 2014г. на нотариус М.Г. с рег. № 622 на НК и район на действие СРС, адресирана от „Ю.Б.“АД до ЕТ“С.М.Р.“, с обективирано в нея волеизявление относно констатирани непогасени просрочени задължения към 26.03.2014г. по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ от 18.11.2005г., както и относно обявяване на неизплатения остатък от кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от получаването на поканата и възлизащ, съответно на сумата от 65 745.91 лв. – главница; сумата от 5 325.29 лв. – договорна лихва; сумата от 40 евро – такси, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от получаването на поканата, като е определен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Получаването на поканата е обективирано в разписка от 23.04.2014г.

Налице е и нотариално удостоверяване за получаването на поканата на 23.04.2014г.

По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза

/ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като компетентно и пълно, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От изложеното в експертизата се установява, че общият размер на сумите по кредита по счетоводните данни на банката към 09.02.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за забавно изпълнение по чл. 417 ГПК, възлиза на 79 169.50 лв. За периода след това са отчетени плащания по дълга по кредита в общ размер на 70 979.53 лв. За този период /09.02.2015г. – 13.01.2021 г./ са отчетени и плащания за погасяване на начислената законна лихва в размер на сумата от 30 858.58 лв. от общия размер на дължимата такава от 31 786.77 лв., както и за погасяване на начислено вземане за съдебни разноски в размер на 9 114.57 лв., от което са погасени 6 819.18 лв. При това положение, общият размер на непогасените суми по кредита към 13.01.2021г. възлиза на 8 189.97г., а непогасената законна лихва възлиза в размер на 928.19 лв.; непогасените съдебни разноски - в размер на 2 295.39 лв. Според експертизата, размерът на дълга според счетоводството при банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК възлиза на 65 745.91 лв. – главница;

12 713.09 лв. – възнаградителна лихва, 670.50 лв. – лихва за забава и 40 лв. – такси, като плащанията за погасяване на тези суми за периода от 09.02.2015г. до 13.01.2021 г. са, както следва: 57 595.94 лв. – главница, 12 713.09 лв. – възнаградителна лихва и 670.50 лв. – лихва за забава.

Размерът на дълга към датата на изготвяне на експертизата е 8 149.97 лв. – главница, 40 – такси. Непогасената законна лихва е в размер на 928.19 лв., а непогасените съдебни разноски възлизат на 2 295.39 лв. Последното извършено плащане по кредита е от 07.01.2014г., след която дата кредитополучателят е преустановил плащанията си. Вещото лице е възприело дата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 23.04.2014г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на предявените в настоящото производство искове е установяване съществуване вземанията за главница, лихви и разноски по издадена на 16.02.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д.№ 6539/2015г. по описа на СРС, 24 състав. Видно от материалите по приложеното заповедно производство, срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в указания 14-дневен срок за това, което е породило правният интерес у ищеца да предяви исковете си по реда на чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, размера на задълженията за главница, договорна възнаградителна и наказателна лихва, включително предпоставките, уговорени в договора за промяна на годишния лихвен процент, настъпване падежа на вземането за главницата и предпоставките за изискуемост на вземанията за договорна лихва; изпадането на ответника в забава да плати.

В тежест на ответника е да докаже, че задълженията са погасени своевременно.