Решение № 2850 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2850 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100503942 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19544/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 74077/2021 г. по описа на СРС, ГО, 57-ми състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че К. Б.

С., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 961,26 лв., представляваща 4/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, общ. „Възраждане“, ж.к. „*********, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 144,21 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 961,26 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021 г., сумата от 3,02 лв., представляваща 4/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „Възраждане“, ж.к.

„*********, за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 0,24 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,02 лв. за периода 31.03.2020 г. – 08.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 10066/2021 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, като исковете са отхвърлени за разликата над уважената част до пълния предявен размер съответно от 2550,07 лв. – по иска за главница за топлинна енергия, от 314,41 лв. – по иска за обезщетение за забава върху 1 главницата за топлинна енергия, от 6,05 лв. – по иска за главница за дялово разпределение, от 0,50 лв. – по иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.

Със същото решение на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че всяка от другите две ответници - М. И. Г., ЕГН: **********, и Н. И. Г., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 637,52 лв., представляваща 1/6 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, общ.

„Възраждане“, ж.к. „*********, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 78,60 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 637,52 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 08.02.2021 г., сумата от 1,51 лв., представляваща 1/6 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, общ. „Възраждане“, ж.к.

„*********, за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 0,12 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,51 лв. за периода 31.03.2020 г. – 08.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 10066/2021 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, е подадена въззивна жалба от ответниците М. И. Г., Н. И. Г. и К. Б. С.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че не е било доказано по делото на кое лице е открита партидата за процесния имот, като според жалбоподателите не е възможно да се води едновременно на името на всички от тях. Същевременно се твърди, че партидата се води на името на наследодателката им. Поддържа се, че не са налице доказателства дали ответниците са приели наследството от тяхната наследодателка. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства 2 и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

По делото е безспорно установено от представения нотариален акт от 07.03.1989 г., че И.Г.С. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********. Видно от удостоверение от „Географска информационна система-София“ ЕООД, този адрес е идентичен с настоящ адрес: гр. София, ж.к. *********, където се намира топлоснабденият имот.

Установява се от удостоверение за наследници с изх. № УН513/03.04.2014 г., че И.Г.С. е починал на 23.03.2014 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си - К. Б. С., и двете си дъщери - Н. И. Г. и М.

И. Г.. По делото липсват данни към момента на придобиване на имота И.С. да е бил в брак с К. С., въз основа на което следва да се приеме, че имотът е бил негова лична собственост. Предвид това и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал.

3

1 ЗН, се налага извод, че процесният имот е наследен от трите ответници при равни квоти в размер на 1/3.

По отношение на довода на въззивниците, че липсват доказателства същите да са приели наследството на своя наследодател, въззивният съд намира, че възражението се явява преклудирано. Депозираният в първоинстанционното производство отговор на исковата молба е подаден след изтичане на законоустановения едномесечен срок, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, поради което следва да се приложат неблагоприятните последици, предвидени в чл. 133 ГПК, и заявените извън срока възражения не следва да бъдат разгледани поради настъпила преклузия.

За пълнота въззивният съд отбелязва, че дори отговорът на исковата молба да беше подаден в срок, то същият не съдържа оспорване от ответниците относно приемането на наследството на техния наследодател, вследствие на което отново би се стигнало до извод за недопустимост на възражението, направено с въззивната жалба.

При наличието на доказателство за притежание на право на собственост от ответниците върху процесния имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по силата на закона същите се явяват потребители на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. В отговор на оплакването във въззивната жалба съдът обръща внимание, че значение за преценката на качеството „потребител на топлинна енергия“ има именно фактът на притежание на право на собственост или вещно право на ползване, а обстоятелството на чие име са издадени фактурите за имота е правно ирелевантно.

Следователно ответниците – съсобственици на процесния топлоснабден недвижим имот, имат качеството на клиенти на топлинна енергия през исковия период и като такива се явяват страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителите-ответници дължат цената на доставената топлинна енергия.

По отношение на количеството и стойността на доставената топлинна енергия, дължимостта на таксата за дялово разпределение и на обезщетенията за забава върху претендираните главници не са заявени конкретни оплаквания във въззивната жалба, което препятства въззивния съд да провери правилността на решението в тази му част.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна 4 сложност.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19544/27.11.2023 г., постановено по гр. д.

№ 74077/2021 г. по описа на СРС, ГО, 57-ми състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието в процеса на „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца "Топлофикация София " ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5