Определение № 189 от 10.04.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 126/2024
- Вид
- Определение № 189
- Подписан
- 10.04.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 189 гр. Разград, 10.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500126 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 354/ 13. 03. 2024 г. по ч. гр. д. № 150/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. Х. за сумата: 294.79 (двеста деветдесет и четири лева, седемдесет и девет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2024 г., до изплащане на вземането; 28.55 (двадесет и осем лева, петдесет и пет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.05.2023 г. до 10.09.2023 г.; 77.72 (седемдесет и седем лева, седемдесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 122.28 (сто двадесет и два лева, двадесет и осем ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 200.00 (двеста) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 19.10.2022 г.; 32.61 (тридесет и два лева, шестдесет и една ст.) лева – лихва за забава за периода 10.09.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 27.02.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40008302619/ 04.03.2022 г., както и за присъждане на деловодни разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно за претендираната главница, която е платена, а за останалите претендирани вземания искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на 1 обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. Х. за сумата: 294.79 (двеста деветдесет и четири лева, седемдесет и девет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2024 г., до изплащане на вземането; 28.55 (двадесет и осем лева, петдесет и пет ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.05.2023 г. до 10.09.2023 г.; 77.72 (седемдесет и седем лева, седемдесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 122.28 (сто двадесет и два лева, двадесет и осем ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 200.00 (двеста) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 19.10.2022 г.; 32.61 (тридесет и два лева, шестдесет и една ст.) лева – лихва за забава за периода 10.09.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 27.02.2024 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40008302619/ 04.03.2022 г., както и деловодни разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. Х. като неоснователно за претендираната главница, която е платена, а за останалите претендирани вземания искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3 , съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за 2 допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.
19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен процент 41 % и ГПР 48, 32 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е 3 нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, отчитайки правото на вземане само за неплатена главница, че задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Обезщетението за забава е с извъндоговорен характер и длъжникът дължи такова обезщетение от деня на поканата от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като такава не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, както е постановил и районният съд.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 200 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. е обосновано и
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 354/ 13. 03. 2024 г. по ч. гр. д. № 150/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4